Решение № 260231 от 28.05.2021, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

28.05.2021

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

Районен съд –

Дупница състав

26.05.

2021 на Година

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Роза Цветанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

299

2021 дело № по описа за г.

Р.Х.Й., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Ю.Д., е предявил срещу В.Г.Й., ЕГН **********,***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 3500 лева – главница по договор за заем от 14.08.2020 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 14.08.2020 г. сключил с ответницата договор за заем, като й предоставил сумата 3500 лева срещу задължението да бъде върната до 24.08.2020 г. Заемателката не изпълнила поетото задължение за връщане на получената сума.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1807/2020 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

В срока за отговор е постъпила молба от ответницата, в която сочи, че до 05.04.2021 г. ще внесе дължимата на ищеца сума.

В съдебното заседание ответницата не се явява и не изпраща представител, като пълномощникът на ищеца е заявил, че в началото на м. април е изплатена само сумата 500 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е представил и е приета като доказателство разписка от ответницата за получаването от нея на 14.08.2020 г. на 3500 лева като заем от ищеца с поето задължение за връщане на 24.08.2020 г.

Приложено е ч.гр.д. № 1807/2020 г. по описа на ДнРС, по което са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

Твърдените обстоятелства от ищеца в хода на исковото производство не са оспорени от ответника.

С оглед на становището на ответника, че признава иска, процесуалният представител на ищеца е направил искане по реда на чл.237, ал.1 ГПК да бъде постановено решение съобразно признанието. С оглед направеното признание на иска от ответника и направеното искане от ищеца, на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене.

С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и ищецът следва да докаже съществуването на вземането - сключването на договора за заем, условията по него, предаването на заемната сума, поемането от заемателя на задължение да я върне.

Предявеният иск е допустим. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави; признато е право, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и събраните доказателства по делото, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

С оглед на този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер 545 лв. /за държавна такса – 70 лв., и адвокатско възнаграждение - 475 лв./.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1807/2020 г. по описа на ДнРС в размер на 220 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Й., ЕГН **********, че дължи на Р.Х.Й., ЕГН **********, сумата 3000 лева – незаплатена част от главницата по договор за заем от 14.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Г.Й., ЕГН **********, да заплати на Р.Х.Й., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 545 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 1807/2020 г. по описа на ДнРС в размер на 220 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –

Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: