Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 6964 от 16.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
6793/2025
Подписан
16.11.2026
В сила
16.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал.1 · Закон за кредитните институции

РЕШЕНИЕ

№ 6964 гр. София, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Иванина Ив. Пъстракова

Членове:Румяна М. Найденова

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100506793 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Агенция за събиране на вземания ЕАД, срещу решение № 6635/14.04.2025г., постановено по гр. д. № 75203/2024г. на СРС, 177 с-в.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК: *********, с адрес гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против А. К. Й., ЕГН: ********** с адрес гр.

Варна, ж.к. ******** искове за установяване дължимостта на сумата от 2264 лева – стойност на предоставена сума по договор за кредит, сключен между ответника и Кредисимо ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 772,85 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2021 г. до 20.05.2023 г. и на сумата от 430,03 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.08.2021 г. до 27.06.2024 г.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че неправилно СРС е приел за недоказано прехвърляне на вземането. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло уважени, като основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната 1 жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материалноправни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

СРС е бил сезиран с искова молба, в която са изложени твърдения, че на 11.05.2021 г. между ответника в качеството на кредитополучател и Кредисимо ЕАД в качеството на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който последното лице предоставило на ответника парична сума. Бил сключен и договор за поръчителство между въззиваемия и Ай Тръст ЕООД. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да върне дължимите суми по кредита, същото било изпълнено от поръчителя. На 10.06.2022 г. било сключено Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. с което Ай Тръст ЕООД прехвърлило на въззивника вземанията си срещу ответника. Посочено е, че цесионерът бил упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за извършената цесия и на ответника било изпратено уведомително писмо.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове. Оспорил е наличието на облигационна връзка между него и Ай Тръст ЕООД, както и наличието на договор за цесия.

За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил изцяло исковете, СРС е приел, че по делото не е представено приложението към договора за цесия, в което да е достатъчно индивидуализирано прехвърленото вземане и е счел, че поради това не е възможно да се установи кои вземания действително са били прехвърлени на цесионера и дали процесните са сред тях.

Въз основа на събраните доказателства, въззивният съд намира, че искът е 2 неоснователен, но по различни съображения от изложените от СРС.

Основателно е оплакването във въззивната жалба, че СРС неправилно е приел, че вземането не е индивидуализирано поради липсата на изцяло представено приложение № 1 към договора за цесия.

На първо място следва да се отбележи, че в приложението са посочени единствено данните на въззиваемия, които индивидуализират прехвърленото вземане в достатъчна степен. С договора за цесия са прехвърлени и други вземания, изброени в приложението, но техните данни са заличени, като са представени единствено страниците, касаещи вземането към въззиваемия, поради което съдът намира, че вземането е индивидуализирано.

В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на страните по договора за цесия действието се поражда от момента на сключването му.

Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди уведомява-нето същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването, ня-ма отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор.

Съгласно решение № 60256 от 07.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 3590/2020 г., IV ГО, относно легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, съдът приема, че длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл.

99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление.

Предвид на това длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.

Искът обаче е неоснователен поради следното.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл.

9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка 3 друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Според клаузите на договора за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и „Ай Тръст“ ЕООД, поръчителят представлява финансова институция, чиято основна дейност се състои в извършване на гаранционни сделки, поради което следва да се приеме, че по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, сключен между заявителя/поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и кредитополучателя се прилагат разпоредбите на Закона за защита на потребителите, доколкото страните по договора се явяват потребител и търговец по смисъла на §13, т.1 и т.2 от Допълнителните разпоредби към ЗЗП, който закон цели осигуряване на защита на по-слабата икономически страна и обявява за недействителни онези клаузи от договора, сключени с потребители, които не са индивидуално договорени и/или водят до предоставяне на непоискани от потребителя услуги, накърняване на добрите нрави и добросъвестността, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Предвид на изложеното съдът приема, че неравноправна клауза се явява клаузата за заплащане на възнаграждение, тъй като уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по т.1-т.10 на чл.143 от ЗЗП води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата за възнаграждение за поръчителството е в противоречие и с т.15 на чл.143 ал.2 от ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите. Тази клауза е очевидно във вреда на потребителя и го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон, а противоречи и на изискването за добросъвестност поради това, че при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на търговеца, чрез принуда се създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, което пък е нарушение на принципа на добросъвестност по чл.63 ал.1 от ЗЗД.

4

Съгласно предварително изготвените от кредитора Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити, регламентиращи общите правила, при които „Кредисимо“ ЕАД извършва дейност по предоставяне на кредити на физически лица, утвърдени с Протокол от заседанието на Съвета на Директорите на едноличното акционерно дружество от 22.05.2018 г., допълнени на 23.08.2018 г. и публикувани на сайта на дружеството, е записано в чл.12, от Раздел ІІІ „Кандидатстване за кредит.

Обезпечение“, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението, като същият има право на избор: или да представи на „Кредисимо“ в 10-дневен срок от подаване на заявлението банкова гаранция, или безусловно да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок от 48 часа. В общите условия, Раздел IV. “Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“, в чл. 5 е предвидена неравноправна клауза - право на кредитора без да се мотивира да отхвърли заявлението, което поставя в неравностойно положение потребителя и нарушава правото му да кандидатства и да получи искания кредит дори и след представяне на обезпечение. Въпросът за обезпечаването на кредита е доразвит в договора за потребителски кредит - чл.4, като потребителят е ограничен в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита поради факта, че такова може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.

Следователно физическите лица са елиминирани като възможни поръчители, което пряко ограничава правата на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от самия него. Кредитополучателят се поставя в неизгодно положение и в случай, че избере да получи необезпечен кредит. Съгласно чл.4, ал.3 от договора ако избере да не представи обезпечение, заявлението му се разглежда в 14-дневен срок, но ако сключи договор за поръчителство с посочено от кредитодателя юридическо лице, заявлението се разглежда и одобрява в срок от 24 часа /чл.4, ал.1/. По такъв начин, без сключването на договора за поръчителство да бъде постановено като условие за сключването на договора за кредит, ако иска да получи заем в максимално кратък срок, на практика лицето бива принудено да приеме сключването на обезпечен кредит по реда на чл.4, ал.3 от договора, което прави клаузата неравноправна.