Решение № 152 от 17.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Пловдив, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Й. Захова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОППловдив) като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601674 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 208 от 23.11.2020 г., постановена по НОХД № 5059/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIV н. с., подсъдимият КР. Д. П. е признат за ВИНОВЕН за извършени на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на реална съвкупност престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК - заканил се е с убийство на П.Д.Т. и това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, както и по чл. 325, ал. 1 от НК извършил е непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. За всяко от тези престъпления, съдът е определил на подсъдимия П. наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, а за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК - шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание. Постановил е приложението на чл. 66 ал. 1 от НК за всяко от наказанията лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определил за изтърпяване едно общо най1 тежко наказание шест месеца лишаване от свобода към което е присъединено и наказанието обществено порицание. Съдът е приложил разпоредбата на чл.

66, ал. 1 от НК като е определил изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ.

Постановено е наказанието Обществено порицание, в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от НК, да се изпълни чрез оповестяване на присъдата в районната администрация по местоживеене на подсъдимия. От определеното общо най-тежко наказание е приспаднат периода на предварително задържане на подсъдимия П.. Съдът се е разпоредил и с приложените към делото веществени доказателства, като е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият П., който я обжалва пред настоящата инстанция чрез защитника си – адв. П.К. с искане да бъде отменена като необоснована и незаконосъобразна и вместо нея – постановена нова присъда, с която подсъдимият К.П. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Алтернативно е направено искане за изменение на първоинстанционната присъда посредством намаляване размера на наложените наказания. В жалбата не са изложени подробни аргументи в подкрепа на направените искания. Не се правят и доказателствени искания.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и защитника му, със същите оплаквания и същото искане. Твърди се, че отправените от подсъдимия заплахи не са могли да формират основателен страх за осъществяването им, което води до извод за несъставомерност на извършеното.

Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъдата на РСПловдив следва да бъде потвърдена.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобр. чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от легитимна страна, срещу 2 подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Възприетата от Пловдивският районен съд фактическа установеност на извършеното е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въз основа на събраните по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, писмените и веществено доказателства, първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият КР. Д. П. редовно посещавал игрални зали, където прекарвал значителна част от времето си. На 07.07.2019г. посетил казино „***“, находящо се в гр.Пловдив, бул.***. В този момент на работа били свид. П.Т., който бил на длъжност крупие, но съвместявал и други дейности, включително охрана. Свид. А.С. била сервитьорка, която обслужвала бара, но също се водела на длъжност „крупие“. Около 07.00ч. тя уведомила свид.Т., че подс.П. бил заспал пред една от машините в залата. Тъй като това противоречало на правилата в обекта, Т. събудил подсъдимия и му направил забележка да не спи в казиното. Последният нищо не казал, но сменил машинката, като седнал пред електронна рулетка. На свидетеля направило впечатление, че подс.П. бил алкохолно повлиян и тръскал пепел от цигарата си безразборно, но с оглед избягване на конфликт, не повдигнал въпроса.

Малко по-късно обаче свид.С. отново видяла, че подсъдимият е заспал, а тя не могла да го събуди. Клиент на заведението също се обърнал към свид.Т. за съдействие по този повод, тъй като това поведение на подсъдимия му пречело. Свид.Т. отново събудил подс. П., но този път му казал да напусне заведението, а когато е в състояние да играе, да се върне отново. Това не се понравило на подсъдимия, който отказал да напусне казиното. Започнал да отправя претенции към персонала, че са там за да го обслужват, а не да го гонят. Свид. Т. се оттеглил към бара, но бил последван от подсъдимия, който продължавал да недоволства, като и отправил първоначално неопределена закана към свид.Т., че ще му създаде проблеми, но в един момент му заявил, че ще го погребе и ще го излежи. Това притеснило свид.Т., още повече, че подс.П. дължал в ръката си джобно ножче. Пострадалият Т., в опит да привлече вниманието и на другите хора в залата, на висок глас запитал 3 подсъдимия нож ли му вади. В този момент подсъдимият протегнал ръката си напред, според собствените му обяснения с цел да покаже, че ножът не е годен да предизвика заплаха, но свид.Т. приел това като демонстрация на заканителните намерения. Сграбчил подсъдимия с двете си ръце през раменете и го избутал към изхода на залата. Измъкнал ножчето от ръцете на подсъдимия и го захвърлил в градинка встрани от казиното. След това се прибрал, но случилото се не му давало мира, поради което отново излязъл пред залата. Тогава видял подсъдимия облегнат на колата на свидетеля. Това го притеснило и приел като сигнал, че подсъдимият го причаква, обърнал се към последния да се отдръпне от автомобила му. Вместо това обаче обстановката се усложнила, като подс.П. започнал да налита на бой на свидетеля. Той, от своя страна, натиснал паник- бутон, за да сигнализира на СОТ. Подсъдимият пък подал сигнал на тел.112, за да извика полиция. Първо пристигнали служителите на охранителната фирма, а малко след това и полицейските служители Б.Т. и С.С.. Въпреки наличието на голяма група хора, подс.П. продължил да заплашва свид.Т., че ще му счупи главата с жилка, която имал. Тя била с метални топчета, поради което щял с нея да го убие. За целта щял да го причака след работа, не се притеснявал, че ще лежи в затвора. Това вече принудило полицейските служите да задържат подсъдимия и да го отведат в І- во РУП. Там подсъдимият бил тестван и с Дрегер, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му от 1.42 промила. В І- во РУ били приканени и другите присъстващи лица да им снемат обяснения, сред тях клиент на заведението свид.М.П. и вече дошлата управителка на залата- свид.

Д.М..

При правилната фактическа установеност на деянието, възприета въз основа на наличните по делото доказателства, обсъдени и кредитирани в съответствие с изискването на процесуалните норми и правилата на формалната логика, не е налице и заявената пред настоящия съд процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваната присъда. Процедурно вярно е установена фактологията по деятелността на подсъдимия.

Законосъобразното е и извеждането й като престъпна по чл.144 ал. 3 вр. с ал. 1 НК и чл. 325 ал. 1 от НК.

Изложените от проверявания съд мотиви относно обективната и субективна съставомерност на извършеното се споделят изцяло и от настоящия съдебен състав.

4

Отчитайки двояката процесуална функция на обясненията на подсъдимия- основен източник на преки доказателства, но и средство за реализиране на правото назащита, обосновано проверяваният съд не е възприел същите в частта, в която отрича изяло инкриминираната по делото негова деятелност, приемайки, че в тази част те са израз на негова защитна позиция, опровергана от останалите доказателства-показанията на свидетелиочевидци на извършеното. Изолирани от изводимото на подлежащата на ценене доказателствена съвкупност са обясненията на подсъдимия, че всъщност той самият е бил жертва на насилие, защото бил ударен от свид.Т. с юмрук. Това противоречи показанията на свидетеля Т. и на всички останали свидетели, присъствали към този момент- свид.М.П. и свид.С.. Не се вижда да има такова действие на свид.Т. и на приложените като ВД по делото записи от камери. Правилно е оценена като неубедителна тезата на подсъдимия, е че извадил джобно ножче само, за да демонстрира на пострадалия, че няма с какво да го заплаши. Не се установява от цитирания запис ножчето да е било с извадено острие, но в тази ситуация, изваждането му наред с отправена вътре в залата вербална закана с убийство, показването на нож, бил той и малък и с неразгърнато острие, е част от обстоятелствата, правилно оценени от съда като заплашващо с убийство поведение на подсъдимия спрямо св. Т..

Логично, а не като израз на недобросъвестност е прието последният, поради неочакваността на събитията и състоянието на стрес, предизвикани у него да се обърка, че ножът, показан му от подсъдимия, е с извадено острие.

Правилно са били изцяло кредитирани показанията на разпитаните от съда свидетели П.Т., А.С., М.П., Д.М., Б.Т. и С.С.. Те са подробни, непротиворечиви вътрешно и помежду си и съответни на изводимото от подлежащите на кредитиране писмени и веществено доказателства – диск със запис от камери в обекта и джобен нож, червен на цвят. Отправените вътре в залата закани и изваждането на ножа се установява от показанията на св. Т. и св. С., както и на свид.П., а така също от приложеното ВД- запис от видеокамери, създаден случайно, не за нуждите на наказателното производство, изследван от вещо лице с необходимите специални знания и опит. Отправените закани пред заведението се установяват и от показанията на свидетелите- полицейски служители, както и свид.Механджийска.

Еднопосочно е изразеното от тях, че там подс. П. заплашвал, че ще убие 5 свид.Т. и ще го излежи, като за убийството ще ползва жилка с метални топчета.

Споделяем е и изводът за подлежащи на кредитиране заключения на изготвените по делото експертизи. Видно от заключението на СТЕ № 591, /л.44-51 д.пр./, приложените по делото видеозаписи не са манипулирани. На тях се вижда лице, което държи нож, с неотворено острие и това лице найвероятно е подс.П.. От заключението на СТЕ №61/на л.54-60 от дос. произв./ е видно, че пострадалото лице е най- вероятно свид.Т.. Изготвена и кредитирана е и съдебно психиатрична и психологична експертиза на пострадалия / л.63-73 д.пр./. Според нейното заключение Т. не страда от психично заболяване, няма трайни промени в състоянието му в резултат на отправените закани, има склонност да придава по –ярка наситеност на преживените събития, но последното не сочи на склонност към преувеличение или фантазиране. Свид. Т. е в състояние да свидетелства по делото.

С действията си подсъдимият К.П. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, като на 07.07.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на П.Д.Т. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.

От обективна страна е установено използване на вербални закани, чрез действията по отправяне на изрази като ..“ще те убия и излежа..“ от страна на подсъдимия към пострадалия. Подсъдимият извадил и джобен нож, при което дори с неразтворено острие допълнително е демонстрация на сериозност на намерението, изразено вербално и допълнителен фактор да възбуди уплаха за осъществяване у адресата на заканата. Приетата от съда възможност свидетелят Т. да се е заблудил, че ножът е с разтворено острие, дори и да не беше налице, с оглед отразените и на видеозаписа блестящи металните части отстрани на същия, не оборва възможността това изваждане да е допълнителен фактор за създадената у свидетеля уплаха от реализиране на отправените му закани с убийство. Правилно РСПд е приел, че е изпълнено изискването на закона заканата да е в състояние да породи страх от осъществяването й у пострадалия Т.. Същата вербална закана е била ползвана от дееца и пред заведението. РС- Пловдив е приел, че тъй като се касае за 6 една и съща конфликтна ситуация, е налице едно единно деяние, за каквото и подсъдимият е предаден на съд, а не две отделни по смисъла на чл.26, ал.1 НК. При последвалото извън залата отправяне на закана с убийство подс.П. отново посочил, че ще извърши това с жилка /прашка/ с метални топчетаповедение, обективиращо съставомерните признаци на престъплението.