Решение № 64 от 17.03.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Сливен, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200070 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от В. Й. Ж., ЕГН: ********** против НП № 25-0804-007567/27.11.2025 година, издадено от Началник група в ОД на МВР гр. Сливен, сектор Пътна полиция – гр. Сливен, с което са наложени следните административни наказания: „Глоба“ в размер на 200,00 лв. (102,26 евро) на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 300,00 лв. (153,39 евро) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока в хода на делото по същество.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Сливен, редовно призована, не изпраща свой представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 25.10.2025 г. около 17:03 часа, в гр. Сливен, на ул. „******“, до „Изчислителен център“, в посока център, жалбоподателят Ж. управлявал лек автомобил „******“, с рег. № *********, собственост на „******“ ЕООД, с БУЛСТАТ: **********, като при своевременно подаден ясен за възприемане от водача точен сигнал за спиране с ръка и разпореждане да отбие вдясно, водачът преминал пред полицейския автомобил, намалил скоростта, свалил дясното стъкло на автомобила си, разменил няколко думи с единия полицейски служител, след което продължил в посока „******“. Същият е 1 последван и спрян от полицейски служители до „Пътнически превози“ на бул.

„******“. При извършената проверка с РСОД е установено, че СУМПС е унищожено, като жалбоподателят заявил, че има немско СУМПС, което не е представил на надлежните органи. Не е дал и необходимата информация, за да може да се извърши пълна и всестранна проверка в системата за наличие на СУМПС, издадено от друга държава-членка на ЕС. При последваща проверка в „*****“, е установено, че жалбоподателят Ж. притежава СУМПС №C010ZK1271, издадено от Федерална Република Германия за категория А и А1, като същото е валидно до 10.11.2031 г. Жалбоподателят констатирал, че явно има неточност в системата, тъй като същият притежавал СУМПС за категория „В” от 1983 г. Същият притежава немско гражданство и при последващо пътуване до Германия, направил справка пред компетентните органи на държавата и констатираната грешка била отстранена. Представя доказателства за това обстоятелство. Същите са официални документи и са преведени на български език от лицензиран преводач.

За извършените нарушения на В. Й. Ж. на 25.10.2025 г. му бил съставен АУАН Серия GA акт № 3364016 за нарушения на чл. 103 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Не е представил възражения против АУАН в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН Серия GA акт № 3364016 на жалбоподателя било издадено НП № 25-0804-007567/27.11.2025 година, издадено от Началник група в ОД на МВР-Сливен, сектор Пътна полиция – гр. Сливен, с което са наложени следните административни наказания: „Глоба“ в размер на 200,00 лв. (102,26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 300,00 лв. (153,39 евро) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя на 31.01.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя П. и св.

К.. Показанията им са пълни, непротиворечиви и описват случилото се в конкретика. Същите са взаимно допълващи се. Съдът частично кредитира показанията на св. Пантев. Същите са кредитирани в частта, в която описват, че жалбоподателят е спрял автомобила си до полицейските автомобили, смъкнал е стъклото си и след това е потеглил, както и в частта, че на място са били два полицейски автомобила и е била извършена проверка. Съдът не кредитира показанията му в частта, в която се твърди, че полицейският служител не е подал знак с ръка на жалбоподателя да спре. Показанията на този свидетел се разминават съществено в тази част с показанията на полицейските служители. Съдът не кредитира същите в тази им част с оглед заинтересоваността на свидетеля, поради отношенията им на познанство с жалбоподателя, приемайки ги за неправдиви.

Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.

2

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил състава на описаното в НП нарушение на чл.

103 от ЗДвП.

Съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.

Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е получил лично и е посочил, че няма възражения.

В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.

Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Видно от представения с административнонаказателната преписка АУАН, при съставянето му е направено подробно описание на извършените от жалбоподателя Д.ия в качеството му на водач на МПС, осъществяващи състава на две отделни административни нарушения. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване на административно нарушение е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, 3 съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. (в този см.

Решение № 43 от 21.04.2023 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 4/2023 г.) От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Същото е възпроизведено и текстово и като членове от ЗДвП, както в АУАН, така и в НП.

Административнонаказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесното наказателно постановление относно наказанието „глоба“ в размер на 200,00 лв./102,26 евро и лишаването от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Неговият размер е конкретно определен, като АНО правилно е посочил основанието за налагането на именно това наказание.

Относно второто наложено наказание:

В разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законодателят е предвидил, че се наказва с „глоба“ в размер на 300,00 лева/ 153,39 евро водач, който „управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“ В настоящия случай АНО е посочил в НП, че водачът е управлявал моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада, управляваното от него МПС. Това обстоятелство са констатирали и полицейските служители по време на извършената проверката на жалбоподателя.

В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция обаче се установи друго. От представените документи в о.с.з., надлежно приобщени към материалите по делото, става ясно, че жалбоподателят Ж. притежава необходимата категория „В“ за управление на лекия автомобил, управляван от него по време на проверката. Обстоятелството, че е станала грешка в системата от страна на немските власти, не може да бъде в ущърб на жалбоподателя. Била е извършена справка и грешката е отстранена. Поради това обстоятелство въззивната инстанция счита, че жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150а , ал. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същият обаче следва да бъде санкциониран на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, а именно, че не носи определените документи свидетелство за управление на управляваното моторно превозно средство.

Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно 4 превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. По делото се установи, че жалбоподателят не е носил СУМПС и не е представил същото пред компетентните органи по време на извършената проверка.

По изложените доводи, съдът счита, че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. В тази част НП следва да бъде изменено.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта относно наложеното административно наказание „глоба“ на осн чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и потвърдено като правилно и законосъобразно в останалата му част.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 25-0804-007567/27.11.2025 година, издадено от Началник група в ОД на МВР-Сливен, сектор Пътна полиция – гр. Сливен, с което на В. Й. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*****“ ******** в частта, в която е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева/153,39 евро за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението по чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.