Решение № 3803 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20261110208695 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. К. К. срещу наказателно постановление/НП/ № 26-4332-003883/22.04.2026г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателката са наложени административни наказания лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 255.65 евро на основание чл. 175, ал. 3, пр.

1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

НП се атакува като незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че не е знаел, че автомобилът, който управлява, е бил служебно дерегистриран. Счита се, че не се доказва субективният елемент на нарушението. Въпреки изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и отпадането на задължението за уведомяване на собственика, жалбоподателят приема, че уведомяването има пряко отношение към субективната страна. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните 1 и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На ***. около 21.05 часа жалбоподателката Й. К. К. управлявала в гр.

София по бул. „Драган Цанков“ с посока на движение от бул. „П.К.Яворов“ към ул. „Н. Мирчев“ собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***.

Водачът бил спрян за полицейска проверка, самоличността на водача била установена, като в хода на проверката полицейските служители установили, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателката, е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 03.02.2026г.

Образувана е пр.пр. № 14131/2026г. по описа на СРП, като на 27.03.2026г. е издадено постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, като препис от постановлението, ведно с преписката са изпратени на ОПП-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Издадено е обжалваното НП № 26-4332-003883/22.04.26г., с което на Й.

К. К. са наложени глоба в размер на 255.56 евро и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Видно от заповед № 513з-7806/30.07.24г. актосъставителят Николай Георгиев е назначен на длъжност полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ.

Видно от заповед № 8121к-12547/12.09.24г. Г. Б. е преназначена на длъжност началник на 01 група „Административно-наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи административнонаказващият орган е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят – да издаде АУАН.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – постановление за отказ за образуване на досъдебно производство, справкакартон на водача, заповед № 513з-7806/30.07.24г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-12547/12.09.24г на министъра на вътрешните работи, 2 заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на министъра на вътрешните работи, справка за собственост на МПС, справка за дерегистрация на МПС.

Събраните по делото доказателства не съдържат несъответствия и противоречия и съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е основателна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

В процесния случай административнонаказателното производство не е образувано на основание чл 36, ал. 1 ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, а на основание чл. 36, ал. 3 ЗАНН. Прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство и е изпратил преписката на ОПП-СДВР за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Поради това и конкретното административнонаказателно производство не е образувано със съставяне на АУАН, а НП е издадено въз основа на прокурорското постановление за отказ да се образува наказателно производство.

Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В настоящия случай се доказа, че на ***. Й. К. е управлявала собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с ДК № ***, който е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

От обективна страна е изпълнен съставът на вмененото административно нарушение, но не се доказва, че деянието е извършено виновно от наказаното лице.

Не са събрани доказателства, че собственикът е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на собствения му лек автомобил.

Съгласно чл. 143, ал. 10 ЗДвП/изм. ДВ, бр. 64 в сила от 07.09.2025г./ служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането/КЗ/. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена 3 застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Факт е, че с измененията в ДВ, бр. 64 в сила от 07.09.2025г. отпадна задължението на административния орган за уведомяване на собственика за прекратяване на регистрацията. Все още обаче уведомление до собственика на МПС следва да се изпрати от информационния център съгласно чл. 574, ал. 10 КЗ. Според цитираната разпоредба информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ ма автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението, да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Едва ако в този срок не са били представени исканите доказателства, Гаранционният фонд/ГФ/ уведомява органите, които регистрират ППС в РБ, да прекратят регистрацията на превозното средство. Това става чрез автоматизирано уведомление от ГФ по чл. 24 от Наредба 54 от 30.12.16г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 КЗ.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. първо ЗДвП. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т.

12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

Ако собственикът не знае за служебното прекратяване на регистрацията, не би 4 могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. И към днешна дата съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т.

1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП ще е несъставомерно.

В процесния случай липсват доказателства, че собственикът е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Поради това няма как да му се вмени във вина управлението на МПС, което е било служебно дерегистрирано. Последното предопределя и недоказаност на субективната страна на нарушението, с оглед на което и НП се явява неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.

В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по т.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС, съобразно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗдвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските адв. С. е оказал безплатна правна помощ и процесуално представителство на свой близък, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА му се дължи възнаграждение, което съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа е 204.52 евро, равняващо се на 400 лева. Въззиваемата страна Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати сумата 204.52 евро на адв. С. С..

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-4332-003883/22.04.2026г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на Й. К. К. са наложени административни наказания лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца и глоба в размер на 255.65 евро на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗдвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/ да заплати 5 на адв. С. Д. С. 204.52 евро разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6