Определение № 3931 от 21.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3931 гр. София, 21.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002102228 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 2679 от 04.04.2023 г. (п.кл. 03.04.2023 г.), подадена от И. Н. К. чрез адвокат П. Н. от АК - С. срещу въззивно Решение № 30 от 22.02.2023 г. по в.гр.д.№ 496/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Постъпили са отговори по реда на чл. 287 ГПК от ответниците по касация, както следва: от П. П. П. – чрез адвокат Р. И. от АК – Б.; от Сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство“ – чрез адвокат А. Д. от АК - П.. Поддържат, че отсъстват основания за допускане на касационен контрол, както и че жалбата е неоснователна. Претендират разноски.

С атакуваното решение е потвърдено Решение № 260280 от 15.07.2022 г. по гр.д.№ 2147/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от И. Н. К. обективно пасивно съединени искове по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците Сдружение „Национална развъдна асоциация по пчеларство“ (НРАП) и П. П. П. в качеството му на Председател на НРАП да заплатят обезщетение за имуществени вреди от деликт в размер на общо 62 855,96 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лeва, ведно със законната лихва от датата на деликта – 31.08.2012 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Преценявайки допустимостта на касационната жалба от гледна точка разпоредбата на чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че решението е обжалвано изцяло - включително и по отношение на предявените искове за неимуществени вреди. В тази й част касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като размерът на търсеното парично обезщетение за неимуществени вреди не надхвърля прага на допустимост до 1 касация, а е равен на него. Поради това ВКС приема, че въззивното решение по исковете за неимуществени вреди е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1 ГПК, а касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В частта й, с която се обжалва произнасянето по исковете за имуществена обезвреда, касационната жалба е процесуално допустима.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване в процесуално допустимата част, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

И. К. е предявил исковете си за деликтно обезщетение срещу ответниците при твърдения, че вследствие неиздаването на поискани сертификати от НРАП е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на ползи от осуетена продажба на произведени от него 300 пчелни отводки на стойност 36 000 лева, както и претърпени загуби изразяващи се в погиването на 228 закупени от него пчелни семейства на стойност 26 221 лева вследствие невъзможността да бъдат транспортирани, както и осъждането му от неговия купувач Ж. И.

И. да заплати 634,96 лв. лихви и разноски по гр.д.№ 190/2013 г. на РС – Карнобат и в.гр.д.№ 927/2014 г. на ОС - Бургас.

Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете.

За да потвърди този резултат, въззивният съд е приел, че И. К. е земеделски производител – пчелар, вписан на 11.08.2011 г. в Регистъра на ОД „Земеделие“ – Ямбол за производство на племенни пчелни майки и отводки (рояци), със срок на валидност до 11.08.2012 г. Дейността на К. като производител на племенни пчелни отводки (рояци) е регламентирана и подчинена на нормативната уредба в тази област, като, за да осъществява производство и търговия с тях, той е следвало съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПч (в редакция към 2011/2012 г.) да притежава племенни и репродуктивни пчелини, регистрирани в ОДЗ при съответни условия, едно от които (съглално ал. 3, т. 2) е положително становище от развъдната асоциация за расова принадлежност на разплодния материал, а съгласно чл. 8, ал. 1, изр. 2 (редакция 2011/2012 г.) от Закона за животновъдството - да е член на развъдна организация, в случая НРАП, тъй като тя извършва развъдна дейност с животни, собственост на нейните членове. Съгласно чл.

21, ал. 4 от Наредба № 47 от 11.11.2003 г. за производство и предлагане на пазара на елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци) и реда за водене на регистър, следвало е да има становище за расова принадлежност от развъдната организация в срок до края на месец януари 2012 г. А за да бъдат продадени, съгласно чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от посочената Наредба № 47, е следвало да имат издадени сертификати от НРАП, съдържащи данни за техния произход (линия №), година на производство, № на партидата, дата на експедицията и производител. Към 08.08.2012 г., когато било заявено от К. искането му до НРАП за издаване на сертификатите за продажба по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 47 от 11.11.2003 г., не са били налице всички необходими задължителни кумулативни предпоставки за тяхното издаване. Към 31.01.2012 г. ищецът не е имал издадено от НРАП положително становище за расова принадлежност на произведените пчелните майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47 от 11.11.2003 г. Със заповед № РД-12-445-30 от 06.02.2012 г. на ОД „Земеделие“ – Ямбол, К. е заличен от Регистъра на ОДЗ в частта й за производство и търговия с елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци). Той 2 обжалвал тази заповед, като с влязло в сила на 11.07.2012 г. Решение № 84 от 22.06.2012 г. по адм.д.№ 103/2012 г. на Административен съд – Ямбол, заповедта е отменена. По делото няма данни да е било допуснато предварително изпълнение на посочената заповед, т.е. съгласно чл. 166, ал. 1 АПК изпълнението й е било спряно. Независимо от статута си на вписан в Регистъра на ОДЗ – Ямбол производител в частта за производство и търговия с елитни и племенни пчелни майки и отводки (рояци), включително и по времето, когато в правния мир е съществувала отменената заповед № РД-12-445-30 от 06.02.2012 г., К. не е предприел необходимите действия, за да получи становище за расова принадлежност от развъдната организация в срок до края на месец януари 2012 г. Преди нотариалната покана, връчена на 08.08.2012 г., не е установено искане до НРАП да бъдат издадени сертификати от асоциацията. С решение от 17.03.2012 г. на Общото събрание на членовете на сдружението членството на ищеца К. е прекратено чрез изключване. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството на К. в сдружението и тя влиза в действие незабавно във вътрешните отношения между него и сдружението. Позовавайки се на практика на ВКС, въззивният съд е заключил, че възстановяването му като член на сдружението след отмяната на решението на ОС на НРАП за изключването му с влязлото в сила Решение № 634 от 05.12.2012 г. по т.д.№ 383/2012 г. на Окръжен съд – Пловдив има конститутивно действие занапред. Съгласно чл. 8 ЗЖ липсата на членствено правоотношение с НРАП след 17.03.2012 г. е пречка за положително становище на развъдната асоциация за расова принадлежност на разплодния материал до края на месец януари съгласно Наредба № 47, което от своя страна води до невъзможност да бъдат издадени исканите сертификати. Съдебно-техническите експертизи не са установили ищецът К. да е подавал през 2012 г. искания до НРАП за издаване на сертификати за пчелни отводки. По делото няма други писмени доказателства установяващи това обстоятелство - освен нотариалната покана до сдружението, връчена на 08.08.2012 г., към който момент К. вече не е бил член на сдружението и което с оглед посочения текст от чл. 8 ЗЖ не е било длъжно да му издаде тези сертификати. Не е доказано с оглед предявената претенция за нанесени имуществени вреди в размер на произведени и погинали през 2012 г. 300 пчелни отводки на обща стойност 36 000 лева, а също и от присъдени в полза на Ж. И. И. суми от общо 634,96 лева съгласно влязло в сила на 14.10.2014 г. Решение по гр.д.№ 190/2013 г. на Районен съд – Карнобат, противоправно поведение както на сдружението, така и на председателя му. Констатирано е бездействие на ищеца по отношение на подновяването на договора му със сдружението към 31.01.2012 г., респ. - получаване в същия срок на становище за расова принадлежност от развъдната организация. Не са установени искания за издаване на сертификати до 08.08.2012 г., а поисканите с нотариалната покана на тази дата са с невъзможен срок за изпълнение – на 09.08.2012 г., като по този начин ищецът не е поставил сдружението в състояние на допустима забава.

Като съобразил твърденията, че на 18.10.2011 г. е сключен договор за продажба на пчелни семейства, с който Е. М. продава на И. К. 228 броя племенни пчелни семейства на цена от 115 лева за всяко, или общо 26 220 лева, със задължение за продавача да ги предаде на купувача до 30.08.2012 г., както и представените удостоверение изх.№ ДН04-1051 от 3

04.08.2011 г. от ОД „Земеделие“ – Смолян, от което се установява, че Е. М. е вписан под № 1 от 04.08.2011 г. в регистъра по Наредба № 47 от 11.11.2003 г., както и Приемо-предавателен протокол от 03.08.2012 г. и операционна бележка за преведени по банкова сметка от ищеца на Е. М. общо 26 220 лева по договора от 18.10.2011 г., въззивният съд констатирал, че във връчената на 08.08.2012 г. на НРАП нотариална покана от К. не се съдържа искане, свързано с договора му с М.. Във втората нотариална покана от К. с дата 27.08.2012 г., която не е връчена на НРАП, се говорело в т. 7 за сертификат за пчелни отводки с производител Е. Е.

М., а не за пчелни семейства, какъвто бил предметът на договора от 18.10.2011 г. с доставчик М. и получател К.. Така въззивният съд приел за основателно възражението на ответниците, че ищецът смесва понятията пчелно семейство и пчелна отводка (рояк) и не е приел твърденията, че договорът е сключен за доставка на отводки. Двете понятия имат различно правно значение и регламентация. М. е бил член на НРАП, но със свое заявление от 06.01.2012 г. до НРАП е прекратил членството си в асоциацията. Нормативният анализ показва, че търговията с пчелни семейства не се обхваща от Наредба № 47 от 2003 г.

(съгласно чл. 1 разпоредбите й се отнасят за елитни и племенни пчелни майки и изкуствени рояци). Съгласно действащата към 2012 г. и относима Наредба № 27 от 10 юли 2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства (чл. 15) не се допуска придвижване и търговия с пчелни семейства, които не са регистрирани по реда на тази наредба. Съгласно чл. 3 от Наредба № 27, регистрацията се извършва от органите на Националната ветеринарномедицинска служба, като съществува регистър при РВМС. Т.е. в случая, за търговия и придвижване на пчелните семейства с продавач М. и купувач К., не е бил необходим сертификат, издаван от развъдна асоциация, каквато е НРАП. С императивното правило на чл. 20, ал. 1, т. 3 ЗПч (ред. ДВ, бр. 8/2011 г.) се забранява търговията и превозването на пчелни семейства без ветеринарномедицинско свидетелство за здравословно състояние. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗПч изискването за сертификат за произход, издаден от развъдна организация, се отнася за пчелни майки и рояци, но не и за семейства. По тази причина въззивният съд е приел, че, ако страните по договора от 18.10.2011 г. са имали реални намерения за осъществяването му, то не е имало пречка, свързана или създадена от ответниците, за реализацията на придвижването на пчелните семейства.

Въззивният съд приел също, че не се установявало противоправно деяние извършено от ответника П. П.. Неиздаването на искани сертификати, и то при наличие на предпоставките за това, би могло да бъде противоправно поведение на асоциацията, която евентуално да носи отговорност, а не на физическото лице П.. Като председател на НРАП, П. би могъл да носи отговорност във вътрешните си отношения със сдружението, но спрямо трети лица относно възложените от държавата функции отговорност носи юридическото лице. Липсва и пряка причинно-следствена връзка между действията на П. и твърдените причинени на К. вреди. Не се установява също противоправност и виновност, както и натиск при исканията за дарение (регламентирани с чл. 8, ал. 6, т. 3 ЗЖ и чл. 7 от Устава на НРАП) от страна на П. в полза на сдружението. Ответникът П. е предприел действия като носител и в изпълнение на предоставени му от закона права и задължения и не е доказано да ги е упражнил 4 недобросъвестно - злоупотребявайки с права с цел да накърни правата и интересите на ищеца и да му причини вреди.