Решение № 196 от 14.11.2025, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Велики Преслав, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100736 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 28, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАЗ, предявен от ОУ "С.К.О." с. С.М., общ. Н.П. срещу „В.П.“ АД за разваляне на Договор за аренда на земеделска земя от 15.11.2010 год., вписан с дв. вх. р. 2502, том 2, дело 249 от 22.07.2011 г. в Служба по вписвания при НПРС, поради виновно неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за заплащане на арендната цена, считано от 01.11.2015 година.

Ищецът излага, че по силата на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 15.11.2010 год. за срок от 20 години предоставил на ответника за временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С.М., общ. Н.П., обл. Ш., одобрени със Заповед РД-18- 870/29.03.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ: с. С.М., общ. Н.П., обл. Ш., местност „ГЬОЛДЖУК УВАСЪ“, с площ от 68255 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 020001, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***.

Твърди, че ответникът е преустановил плащане на задълженията си по този договор, считано от 01.11.2015 год. и е станал неизправна страна по него. Акцентира, че с нотариална покана от 15.03.2024г., връчена на 22.03.2024г. от нотариус С.Н. с рег.№592 на НК и с район на действие РС Велики Преслав, ответникът бил уведомен за последствията на чл.87 от ЗЗД - т.е. че договорът ще бъде прекратен.

Допълва, че с констативен протокол от 25.03.2024г. нотариус С.Н. е установил, че ответникът не се е явил в уречения, час за да бъдат уредени извънсъдебно отношенията между страните по разваляне на договора.

Твърди, че единствената сума, която е получил от ответника е от дата 08.07.2024 год. в размер на 5809.90 лева, по заведено от ищеца Изпълнително дело.

1

По изложените доводи, моли исковата му претенция да бъде уважена, като сключеният между страните договор за аренда на процесния земеделски имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село С.М. да бъде развален по вина на ответника. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор ответникът депозира такъв като взема становище по неоснователността на исковата претенция. Настоява, че всички дължими ренти за арендувания имот са платени от „В.П.“ АД в качеството му на арендатор и не е налице основание процесният договор за аренда да бъде развален. Сочи, че плащанията са на обща стойност 10 060 лв. и макар, че са извършени от трето лице са погасили задълженията на „В.П.“ АД към ищеца по образуваното срещу него изп. дело № 393/24г. с взискател - ищеца.

В заключение, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца се явява лично и заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена изцяло.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, изпраща редовно преупълномощен процесуален представител, който заявява, че не поддържа отговора на исковата молба. Излага, че с оглед на събраните по делото доказателства признава изцяло предявеният иск, като счита, че същият е основателен.

В хода на първото по делото открито съдебно заседание страните са поискали производството по делото да бъде спряно с цел доброволно уреждане да спора. Съдът с протоколно определение от 24.03.2025 год. е спрял производството по настоящото ГД № 736/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, по взаимно съгласие на страните, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поради непостигане на споразумение между страните по делото, с определение № 567/23.09.2025 год. съдът е възобновил производството и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В последното по делото открито съдебно заседание се явява само процесуалният представител на ищеца, който моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, на осн. чл. 237 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Такъв е и настоящият случай.

Ето защо, съдът като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената срещу него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска, и като съобрази липсата на предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките н а чл. 237, ал. 1 от ГПК. Поради това, съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.

С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло съобразно направеното искане.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че исковата претенция с 2 правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗЗД се явява напълно доказана от ангажираните в хода на делото писмени доказателства и специални познания в рамките на назначената съдебносчетоводна експертиза, заключението по която се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено.

Между страните няма разногласия, а и от представения договор за аренда на земеделска земя от 15.11.2010 г., вписан с дв.вх.р. 2502, том 2, рег. № 2502, № 249 от 22.07.2011 г. в Служба по вписвания при НПРС, сключен между ОУ "С.К.О." с. С.М., общ.

Н.П., от една страна в качеството на арендодател и „В.П.“ АД, от друга страна в качеството н а арендатор безспорно се доказа наличието на облигационна връзка между страните, уредена от горепосочения договор за аренда. Съгласно чл. 5.1 от Договора срокът на същия е 20 години, считано от стопанската 2010/2011 година. В чл. 4.1 е посочено, че арендаторът следва да заплаща дължимата годишна арендна вноска в размер на 1006 лева, както следва:

50% от нея в началото на стопанската година, а останалите 50 % - след изтичане на стопанската година – 01.Х.

Няма спор, а и от представеното Решение за възстановяване на собственост върху земеделски земи № 5 от 05.05.1992 г. на ПК – Н.П. се установява, че имотът, предмет на процесния договор за аренда (лозе с площ от 68.250 дка, представляващо имот № 020001 по плана за земеразД.е на село С.М., общ. Н.П.) е собственост на аренодателя.

От ангажираната скица с № 15-621332 от 18.06.2024 г. на СГКК – Ш. става ясно, че имотът, описан в процесния договор за аренда е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С.М., общ. Н.П., обл. Ш..

Видно от Удостоверение за данъчна оценка с № ДО000881 от 01.07.2024 г., изд. от общ.

Н.П., данъчната оценка на предоставения под аренда недвижим имот възлиза на 8364,65 лева.

Страните не спорят, че ищецът е изпълнил своите договорни задължения и е предоставил на ответника фактическа власт върху недвижимия имот, предмет на процесния договор за аренда.

Представена е нотариална покана от 15.03.2024 г. с рег. № 1391 том 1, Акт 42, връчена на 22.03.2024 г. от нотариус С.Н. с рег. № 592 на НК и с район на действие РС – Велики Преслав и констативен протокол с рег. № 1538, том: 1, акт 49 от 25.03.2024 г. на нотариус С.Н., от които се установява, че ищецът, представляван от Директора М.Х.Ю., е поканил ответното дружество да му заплати дължими арендни вноски по процесния договор за аренда, като го е уведомил, че му предоставя срок за изпълнение на договорните му задължения до 25.03.2024 год., след което ще счита договора за развален. Не се оспорва, че нотариалната покана е била връчена на представител на ответното дружество Тодор Нейков Тодоров (прокурист) на 22.03.2024 год., така както е отразено от нотариуса в документа. На уговорената на 25.03.2024 год. среща се е явил само ищецът, видно от изготвения констативен протокол.

Не се спори, а и от представените трудов договор с № РД 07-2/20.02.2017 г. на РИО – Ш. и споразумение с № РД 07-123/23.11.2018 г. от РИО – Ш. е видно, че М.Х.Ю. изпълнява длъжността „Директор“ на ОУ "С.К.О." с. С.М., общ. Н.П..

Ищецът е представил справка от счетоводството си за вземания за плащания към ответника, както и хронологична справка по аналитични сметки за периода от 01.01.2012 г. до 12.12.2024 г., изг. от ОУ „С.К.О.“ с. С.М., от които е видно, че от месец ноември 2015 год. до месец октомври 2024 год. плащания от ответното дружество във връзка с процесния договор за аренда не са постъпвали.

От ответника са представени преводни нареждания от 08.07.2024 г. за сумата от 5809,80 лв. и от 08.07.2024 г. за сумата от 5364,65 лв., които са били внесени по ИД, образувано през 2024 год., с взискател ищецът по делото.

3

По делото е била назначена и съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото и кредитирана от съда, вещото лице по която е извършило проверка в счетоводствата на страните по делото и е установило, че за периода 01.11.2015 год. – 01.12.2024 год. ищецът е издал 12 фактури с основание „наем земеделска земя“ на обща стойност 16517,54 лева. По фактурите в счетоводството на училището ищец има отразено 1 плащане на 08.07.2024 год. в размер на 5809.80 лева (платено от „Г.Б.М. СИЕ“ СД за сметка на ответника), като с това плащане са погасени изцяло задълженията по 5 от издадените фактури. Остатъкът от задължението на ответника според изчисленията на вещото лице възлиза на 10707.74 лева. Посочено е, че в счетоводството на ищеца има и издадена и неплатена фактура от дата 22.10.2024 год. за сумата от 1333,70 лева – мораторна лихва.

Експертът е категоричен, че в счетоводството на ответника няма отразено плащане по процесните фактури. Констатирал е, че част от фактурите са отписани и са изписани в приходите на дружеството по счетоводна сметка 709 „Други приходи“. Има салдо за задължение само по фактура от 06.10.2021 год. на стойност 1245,83 лева. Част от фактурите, издадени от ищеца, обективиращи задължения на обща стойност от 5276,71 лева не са осчетоводени в счетоводните справки на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, развалянето на договора за аренда със срок повече от 10 години става по съдебен ред. Законът предвижда, че договорът подлежи на разваляне, ако арендаторът забави арендното плащане със срок, по-дълъг от три месеца.

Както по-горе се посочи, няма разногласие между страните, че ищецът е изпълнил договорните си задължения, като е предал владението върху арендования недвижим имот на ответника, съгласно чл. 3.1 от договора. Следователно преценката дали искът за разваляне на сключения договор за аренда е основателен е обусловена от установяване дали ответникът е изпълнил задължението си да заплати арендното плащане. За да бъде изпълнението на арендатора точно, необходимо е арендаторът да реализира арендното плащане, както страните са уговорили в сключения договор за аренда, като негова беше доказателствената тежест да установи това обстоятелство.

Ответното дружество, обаче, не проведе доказване да е заплатило уговореното арендно плащане нито на падежа, нито в срок, нито преди изтичане на тримесечен срок от настъпване на падежа. Нещо повече, от ангажираните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установи, че ответното дружество не е заплащало задълженията си по договора за аренда в продължение на години.