Решение № 8034 от 30.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8034 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110146241 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 КТ.

Ищецът М. Д. Д. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „Колпоинт Ню Юръп“ ЕАД, по силата на което е заемала длъжността „телеагент”. Със Заповед № 12888/26.06.2023г. на директора на ответното дружество, трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 КТ – поради злоупотреба с доверието на работодателя. Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 2 КТ – за описаното в процесната заповед нарушение, работодателят е наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед №3672 от 10.02.2023г. Излага доводи, че процесната Заповед № 12888/26.06.2023г. е издадена след изтичане на срока по чл.194, ал.1 КТ, както и че същата не е мотивирана. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъи като в искането за даване на обяснения не е посочено конкретното нарушение, за което се искат същите. Поддържа, че не е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, както и че се ползва от закрилата на чл.333, ал. 1, т. 3 КТ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Колпоинт Ню Юръп“ ЕАД в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с които оспорва предявените искове. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание за нарушение, различно от това, за което е наложено наказание със Заповед №3672 от 10.02.2023г. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

За законосъобразността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазил формалните изисквания, свързани с мотивиране на заповедта и изискване на обяснения, че за същото нарушение не е наложено друго предходно дисциплинарно наказание, че ищецът виновно е нарушил вменените му трудови задължения, че наложеното наказание се явява съответно, както и спазване на чл. 333 КТ.

Безспорно между страните по делото е, че са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявала длъжността „телеагент“ при ответника, както и че същото е прекратено с процесната заповед.

Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана първо със Заповед № 3672/10.02.2023г. /л. 46-47/, с която е наложено дисциплинарно наказание

„предупреждение за уволнение” за това, че на 28.12.2022г., около 11:10 ч., при обработка на обаждане № 47900270, касаещо запитване във връзка с кампания на “Fitbit” за изтегляне от пазара, получаване на отстъпка и възстановяване на средства на крайни потребители за закупени устройства “Fitbit Ionic”, поради риск от дефект, след като е установила, че обаждането е от бивш служител на ответното дружество, по същия проект – Константин Лозев, с когото се е познавала лично, в нарушение на правилата “QA – Parking Lot” e провела обаждането на български език, който не се поддържа от проекта, вместо на испански език, не е поставила бележка в системата относно получената от лицето информация, касаеща закупуването на продукта, задавала е неотносими въпроси, обсъждала е лични теми и е споделила конфиденциална информация, свързана с работата на екипа в проекта, вътрешните процедури и процеси.

С процесната Заповед №12888/26.06.2023г. на М. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за твърдени други нарушения на трудовата дисциплина, извършени по време на същото телефонно обаждане № 47900270, проведено с лицето Константин Лозев, на 28.12.2022г., а именно – въпреки индикацията, че устройството, по повод на което е осъществено обаждането, е било служебно предоставено на бившия служител от страна на работодателя, а не е било закупено от платформата за продажби, в нарушение на установената процедура, не е преустановила действията си по обработка на запитването и не е изпратила случая, заедно с цялата събрана информация, за разрешаването му от служител на по-високо в йерархията ниво /Агент ниво 3/, вместо което е обещала възстановяване на сумата/отстъпка въпреки липсата на основание за това, като е замразила казуса до 25.01.2023г. и се е опитала да му съдейства за получаването на сума, която не му се следва.

Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Целта на разпоредбата е да осигури протичане при условията на обективност на дисциплинарното производство, което от своя страна е предпоставка за вземане на решение от органа, осъществяващ дисциплинарната власт, дали да наложи дисциплинарно наказание и ако да – какъв да бъде неговият вид. В случая от събраните по делото писмени доказателства – покани за писмени обяснения с изх.

№35794/09.02.2023г. и с изх. №35795/09.02.2023г. /л. 41-44/ и гласни доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля Ж. Ц. П., се установява, че работодателят е изискал от работника обяснения за извършване на вменените и отделно изложени в съответните покани нарушения. Съдът кредитира показанията на свидетеля П., според които лично той е поискал от ищеца да даде писмени 2 обяснения, но М. Д. е отказала. Същите кореспондират напълно с приетите по делото покани с изх. № 35794/09.02.2023 г. и с изх. № 35795/09.02.2023 г., в които свидетелят е посочен като връчител на поканата за писмени обяснения.

Независимо от изложеното, от страна на М. Д. са дадени обяснения с вх. № 8171/09.02.2023г. /л. 45/, в които по същество изразява съгласието си с двата изготвени документа /поканите, обективиращи описание на твърдените нарушения/, като заявява, че не е подписала същите собственоръчно поради обстоятелството, че не познавала съдържанието на чл.193, ал.1 КТ. Счита, че единственото разминаване относно изложената информация било в това, че след ескалиране на случая на Константин Лозев към Тийм лидер и агент ниво Тиър 2, не е била уведомена, че е необходима ескалация и до агент ниво Тиър 3.

От събраните по делото писмени доказателства – доклад с вх. № 8101-2 от 27.01.2023г., ведно с формуляр за оценка – гласова комуникация /л. 64-74/, както и от показанията на свидетеля М.-А. Л. Е. – „специалист човешки ресурси”, участвала пряко в дисциплинарното производство срещу ищеца, в това число и от разпита на свидетеля Ж. П., се установява, че М. Д. е извършила две нарушения с едно телефонно обаждане, проведено на 28.12.2022г. – неспазване на техническите правила и злоупотреба с доверието на работодателя с оглед опита да съдейства на бивш служител на дружеството да се облагодетелства със сума, която не му се следва, за които съответно са наложени отделни дисциплинарни наказания – „предупреждение за уволнение” и „уволнение”.

Свидетелите излагат еднозначна информация относно процеса на работа по проекта „Фитбит” – осигурен е достъп на всички служители на екип „Фитбит” до базата данни в системата на дружеството, като в реално време, в момента на обаждането, на екрана се показва името на лицето, което е използвано за регистрация като потребител на устройството, както и серийният номер на устройството. В тази връзка задължението на ищеца е било да провери историята на устройството при събиране на информацията за клиента – конкретно в случая обстоятелството, че същото е свързано със служебен имейл на ответното дружество. Установява се, че процедурата за компенсиране на клиентите, изготвена по „Фитбит” е свързана с устройства, които имат дефект и са изтеглени от пазара, съответно – всеки, който с лични средства е закупил такова устройство, има право да го върне и да получи отстъпка или да му бъде върната сумата за неговото закупуване, какъвто, с оглед показанията на свидетелите, не е бил процесният случай на бившия служител Константин Лозев, тъй като устройството му е било предоставено за служебни цели.

За установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина, по делото е допусната СТЕ с поставена задача да анализира записа на обаждане № 4790027, проведено на 28.12.2022г. от ищеца, като снеме съдържанието на файла от приложената „флаш” памет към делото /л. 92/. Съгласно приетото заключение на вещото лице, представеният от него в писмен вид разговор от флаш-паметта е идентичен с този, обективиран в доклада от 27.01.2023г., изготвен от Ж. П. на длъжност „аканут мениджър” в проект “Fitbit” /л. 64-69 от делото/. Въз основа на използван софтуерен и хардуерен ресурс, експертът не установява промени (добавяне, триене или модифициране на данни) в анализирания файл след акта на създаването му.

Въпреки обстоятелството, че към момента на изготвяне на заключението процесното обаждане № 4790027 не се съхранява в системата на ответника /поради натрупването на данни старите записи се унищожават/, в о.с.з. на 16.04.2024г. експертът заявява, че от представения скрийншот в заключението /визуализация от системата за съхранение 3 на записите, в която е проведено търсенето/ се установява, че такова обаждане е било налице. Съгласно съхранените метаданни в системата на ответното дружество, обаждането е обработено от ищеца, във връзка с което е представена и визуализация от нейния профил с фамилия Ангелова.

От снетото съдържание на файла, обективиращ проведеното на 28.12.2022г. обаждане № 4790027, се установява, че М. Д. безспорно е искала да съдейства на бившия служител на ответното дружество да получи дискаунт код и възстановяване на сумата за устройството. За това свидетелстват както продължителността на разговора, така и изпратените линкове от ищеца до събеседника ѝ в опит да разрешат възникналия казус. Съдът съобразява и изложеното в дадените от М. Д. писмени обяснения, а именно, че като цяло е съгласна с изготвените документи, тоест с описаните в тях нарушения на трудовата дисциплина.

В длъжностната характеристика за длъжността „телеагент Fitbit“ е уредена йерархията в предприятието – агентът е пряко подчинен на асистент – супервайзора и тийм лидера/супервайзора по проекта и е длъжен да се придържа към указанията им.

При извършената проверка на процесното обаждане се установява, че ищецът е уведомила тийм лидера си Миха Гобиен едва на 25.01.2023г. за възникналия казус, като се е обърнала още за справка и съдействие към Ясен Маринов, който е Tier 2, вместо да се обърне за разрешаване на случая към служител на по-високо в йерархията ниво – Tier 3. Същевременно, в проведения на 28.12.2022г. разговор М. Д. заявява на Константин Лозев: „Има някакви ескалации на тиър тройки въобще …“ – обратно на изложеното в писмените обяснения, че не е била уведомена, че е необходима ескалация и до агент ниво Тиър 3.

Описаното по-горе поведение на ищеца, изразяващо се в опит за съдействие на бившия служител на ответното дружество да получи облага, която не му се следва по проекта “Fitbit”, представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения съобразно разпоредбата на чл. 126, т. 9, пр. 1 КТ, а именно да бъде лоялна към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие. В съдебната практика се приема, че злоупотреба с доверието на работодателя може да бъде налице и в случаите, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено и дали от тях е извлечена имотна облага или не /Решение № 86 от 25.05.2011г. по гр.д. № 1734/2009г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 242 от 21.05.2012г. по гр.д. № 932/2011г., ВКС, ІV г.о./.