Разпореждане № 9525 от 15.10.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр.Добрич

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЯ Г. СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20263230104262 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника П. Г. Д., ЕГН **********, настоящ адрес с. З., УЛ. ****, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр. София, БУЛ. Д-Р П.

ДЕРТЛИЕВ 25, вх.офис-сграда "Лабиринт", общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 1 502,43 EUR (хиляда петстотин и два евро и 43 цента) , представляваща главница за периода от 05.10.2020 г. до 21.02.2022 г., ведно със законната лихва за период от 05.10.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 467,15 EUR (четиристотин шестдесет и седем евро и 15 цента) , представляваща договорна лихва за периода от 05.10.2020 г. до 21.02.2022 г., 779,57 EUR (седемстотин седемдесет и девет евро и 57 цента) , представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2020 г. до 05.10.2026 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 21.08.2020г. между „Креди йес“ ООД и П. Г. Д. е сключен договор за потребителски кредит №723883, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 3000.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 4012.56 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 1012.55 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 21.02.2022г., на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 111.46 лв. Преди подаване на заявлението длъжникът е погасил 31.45 евро, което е отнесено към главницата и е взето предвид при формиране на претенциите.

Посочено е още, че на 16.04.2026г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.04.2026г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Креди йес“ ООД, по силата на който вземането на „Креди йес“ ООД срещу П. Г. Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит №723883 от дата 21.08.2020г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на 1

„Креди йес“ ООД с Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-КЙ/723883 от 22.04.2026г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С Разпореждане №9157/06.10.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. №23021/15.10.2026г., с която се прилагат доказателства за заплатена държавна такса, но не се правят уточнения, съобразно дадените от съда указания.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно §13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК. В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя становището на заявителя, изразено чрез посочване на съдебна практика на въззивни състави, че съдът не може да изисква заявителят да уточнява предявените със заявлението претенции, както и че проверката му следва да бъде ограничена единствено до редовността на заявлението от външна страна. Дори напротив – именно посочените по-горе разпоредби задължават съда да извърши задълбочена проверка за законност на претенциите на заявителя в светлината на императивната уредба на защита правата на потребителите.

При преценка на действителността на договора, приложен по делото съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав е длъжен да направи проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр., който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво 2 отклонение от хармонизираните правила в нея - вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз - напр. т. 55 - 56 от Решение от 09.11.2016г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Видно от приложения по делото Договор за паричен заем №723883 от 21.08.2020г., „Креди йес“ ООД е предоставило на П. Г. Д. кредит в размер на 3000 лв., със срок на погасяване на кредита 18 месеца от датата на получаване на кредита и краен срок на издължаване на същия – 21.02.2022г., при уговорен месечен лихвен процент – 3,33% и ГПР – 48,467%. Допълнително, според чл.

6 от представения договор за потребителски кредит, вр. чл. 8 от договора, кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 2431,44 лева, в случай на неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност на уговорките за дължимост на неустойка за непредставяне на обезпечение.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.

В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл.

22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

3

Съдът намира, че е налице обоснована вероятност посоченият в договора ГПР от 48,467% да е неточен и да заблуждава кредитополучателяпотребител. Това е така, тъй като предвидените в Договора суми за неустойка за непредставяне на обезпечение, следва да се включат в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

За пълнота следва да се отбележи, че договорът страда и от други пороци – не е посочен приложимия по същия лихвен процент на ден, съгл. Чл.

11, ал. 1 т. 20 от ЗПК, което съгл. чл. 22 се явява самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит.

Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, а съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че подлежащата на връщане по силата на чл. 23 от ЗПК е само чистата стойност на кредита в размер на 1533,88 евро. В производството, въпреки дадените от съда указания в тази насока, не са установени сумите, които длъжникът вече е заплатил в изпълнение на договора, както и задълженията, които кредитодателят е отнесъл за погасяване с тези плащания. Предвид разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС (задължаващо националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора), за съда съществува задължение да извърши служебно прихващане на суми, заплатени по договора, въз основа на неравноправни клаузи, с други задължения на потребителя по договора. Предвид отказа на заявителя да изпълни дадените му указания, за съда се оказва невъзможно да определи дължимите и 4 незаплатени от потребителя суми до размера на чистата главница, което налага извод за неоснователност на цялата претенция на заявителя и отхвърляне на заявлението в цялост.