Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 460 от 21.07.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 511/2025
Вид
Определение № 460
Подписан
21.07.2025
В сила
18.10.2025
Състав
Анелия Цанова, Светла Станимирова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. София, 21.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20251001000511 по описа за 2025 година ГПК.

Производството е по реда на чл.274, ал.1 във вр. с чл.262, ал.3 от Образувано е по частна жалба на „Главно управление Строителство и възстановяване“-ЕАД /Н/ против разпореждане №261086 от 30.04.2025 г.на СГС, ТО, VI-7 състав, постановено по т. д. № 6789/2013 г., с което е върната подадената против Постановление за възлагане №260140 от 15.11.2024г. частна жалба вх.№283737 от 26.11.2025г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че същото не е мотивирано. По тази причина с допълнителна молба е конкретизирал оплакванията в частната си жалба. Твърди, че по този начин съдът е лишил дружеството от възможността за защита срещу незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. С решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност съдът е постановил обща възбрана и запор върху имуществото му и е лишил същото от възможността да се разпорежда с него. Поради това дружеството е в невъзможност да нареди каквито и да било суми, представляващи част от имуществото му до приключване на производството по несъстоятелност. Твърди, че въпреки липсата на изрична правна норма в ГПК, която да урежда освобождаването на ЮЛ от заплащане на държавна такса по образувано производство, съдът не се е съобразил с практиката на ЕСПЧ при постановяване на обжалваното разпореждане.Сочи съдебна практика в тази насока, като с постановените решения ЕСПЧ е признал правото на ЮЛ да бъдат освободени от заплащането на държавна такса.Прието е, че достъпът до съд, заложен в чл.6 от ЕКПЧОС може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансово, каквото обстоятелство е налице в настоящия случай предвид образуваното производство по несъстоятелност. Сочи аналогична практика и на СЕС.Моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и 1 администриране на частната жалба.

Софийският Апелативен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намери следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

От доказателствата по делото се установява, че е постъпила частна жалба вх.№283737 от 26.11.2024г., подадена от „ГУСВ“-ЕАД /н/ против Постановление за възлагане №260140 от 15.11.2024г., с което обособена част от масата на несъстоятелността на дружеството, подробно описана в постановлението, е възложена върху „ПИКМ БИЛД“-ЕООД.

Препис от частната жалба е връчен на другите страни, като в законния срок са постъпили отговори от синдика на дружеството М. Ш. и от дружеството, на което е възложен недвижимия имот - „ПИКМ БИЛД“-ЕООД.

Частната жалба, ведно с делото е изпратена на САС по компетентност.

С Разпореждане от 24.02.2025г. на зам.председателя на САС преписката е върната на СГС с указания жалбоподателят да внесе по сметка на САС държавна такса от 15 лева и представи доказателства за представителната власт на подписалото частната жалба лице Е. К..

С разпореждане на СГС от 28.02.2025г. съдът е указал на частния жалбоподател да отстрани констатираните нередовности.Указано му е, че при неизпълнението им частната жалба ще бъде върната. Разпореждането е получено на 13.03.2025г.

На 20.03.2025г. „ГУСВ“-ЕАД /н/ е представило платежно нареждане за внесена по сметка на СГС държавна такса от 15 лева. Уточнено е, че Е. К. всъщност е законният представител на дружеството.

Делото, ведно с частната жалба, отново са изпратени на САС за разглеждане.

С Разпореждане на зам.председателя на САС от 27.03.2025г. преписката отново е върната на СГС за администриране, тъй като е констатирано, че държавната такса от 15 лева е внесена по сметка на СГС, а не на САС.

С разпореждане от 02.04.2025г. СГС е дал последна възможност на частния жалбоподател „ГУСВ“-ЕАД /н/ да представи доказателства за внесена държавна такса за обжалване в размер на 15 лева по сметка на САС. Указано му е, че при повторно неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната.Това разпореждане му е съобщено на 07.04.2025г.

След като указанията не са изпълнени в указания едноседмичен срок, с Разпореждане №261086 от 30.04.2025г. частната жалба вх.№283737 от 26.11.2024г. е върната на нейния подател „ГУСВ“-ЕАД /н/. Разпореждането е връчено на 08.05.2025г., а частната жалба срещу него, с която САС е сезиран, е депозирана в срок.

2

На 29.05.2025г. с молба вх.№268 688 „ГУСВ“-ЕАД /н/ е поискало да бъде освободено от заплащане на д.т. във връзка с обжалването.

С разпореждане от 30.05.2025г. СГС е освободил дружеството от заплащане на държавна такса, но с по-ранно извършено платежно нареждане от 29.05.2025г. държавната такса от 15 лева е внесена по сметка на САС.

При така установените факти Софийският Апелативен съд в настоящия му състав намира така постановеното разпореждане за правилно и съобразено със закона.

След като е надлежно уведомен с разпореждането на съда от 02.04.2025г., че държавната такса за обжалване на постановлението за възлагане погрешно е внесена по сметка на СГС, вместо по сметка на САС, частният жалбоподател не е предприел действия за внасяне на държавната такса по правилната сметка на въззивния съд. С това не е изпълнил указанията на съда в указания едноседмичен срок и следва да понесе предвидената от закона санкция – връщане на частната жалба, за която последица е надлежно предупреден.

Според разпоредбата на чл.262,ал.2 ГПК, въззивната жалба се връща, когато:

1/е подадена след изтичане на срока за обжалване и

2/не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

В случая сме изправени пред втората хипотеза и правилно частната жалба е върната поради неотстраняване на допуснатите нередовности – невнасяне в срок по правилната сметка на САС на дължимата държавна такса за обжалване.

Съдът намира, че доводите, поддържани в допълнението на частната жалба, обосновани с цитираната съдебна практика на СЕС и ЕСПЧ, касаят производството по молба за освобождаване от заплащане на държавна такса.

След като е получило разпореждането на съда от 02.04.2025г. обаче, несъстоятелното дружество-частен жалбоподател не е подало молба за освобождаване от държавна такса, нито е предприело други процесуални действия. Затова правилно съдът е върнал частната жалба поради неизпълнение в срок на дадените указания. Следва да се отбележи също така, че указанията за тази нередовност са дадени по разпореждане на САС, на когото делото е било изпратено за разглеждане.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и фактът, че държавната такса за обжалване на постановлението за възлагане все пак е била внесена, макар и погрешно по сметка на СГС. Следователно във възможностите на несъстоятелното дружество е било заплащането на такса от 15 лева.Следвало е само да бъде поискано връщането на тази така от СГС и внасянето й по сметка на САС, което всъщност не е сторено.

Следва да се има предвид и това, че повод обжалване на разпореждането за връщане на ЧЖ, предмет на настоящото производство, частният жалбоподател е внесъл такса от 15 лева, а след това с молба от 29.05.2025г. е поискал освобождаване от държавна такса, като съдът е уважил тази молба.

По тези съображения въззивният съд намира частната жалба за 3 неоснователна и следва да я остави без уважение. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №261086 от 30.04.2025 г.на СГС, Т О , VI-7 състав, постановено по т.д. № 6789/2013 г., с което е върната подадената против Постановление за възлагане №260140 от 15.11.2024г. частна жалба вх.№283737 от 26.11.2025г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274,ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4