Решение № 1071 от 06.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20211100514002 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20089158 от 07.04.2021 г., постановено по гр. д. № 15114/2020 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, „Х.А.“ ООД е осъден да заплати на Д. Д. Д., на основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 420 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. Д. Д.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с нормата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика по прилагането му. Поддържа, че по делото е доказано, че непосредствено след публикуване на процесния материал ищецът е търпял неблагоприятен ефект

- неразположение, нервност, ритъмът на живот се променил, нарушена била организацията на служебните му задължения, забелязвала се изолация в бизнес партньорствата.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Х.А.“ ООД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че от изслушания по делото свидетел не е установен обем, интензитет и 1 дълготрайност на емоционалните страдания на ищеца, които обуславят присъждане н а неимуществени вреди в претендирания размер. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, а оценъчните съждения са мнения и коментари, които не се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.

Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото за изразяване на мнение и за разпространяване чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.

Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не поражда отговорност. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За верност могат да бъда проверявани фактическите твърдения. Ако те са верни, издателят не носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност, доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация. Изразните средства, с които мнението е обективирано, се избират свободно от автора му и той не е ограничен по никакъв начин, освен от разпоредбата на чл.39, ал.2 КРБ. Счита, че изслушаният по делото свидетел е дал показания, че ищецът се е почувствал зле при прочитане на публикацията, но не е доказал продължителност на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на публикациите, нито за неуспех в бизнеса му или разстройство на личния му живот. Поддържа, че са обществено известни влошените взаимоотношения между ищеца и майката на детето му Е.. С оглед на това ищецът не е бил изненадан при прочитане на публикацията, тъй като вече е имало други публикации в същия смисъл и съдържание, доколкото са се основавали на твърденията на майката на детето Е.. В тази насока са и свидетелските показания. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявеният иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че е правилен и законосъобразен изводът на решаващия съд, че изнесените факти са неверни и позорни, а оценките не са в рамките на свободата на словото по 2 чл.39, ал.1 КРБ. Съгласно формираната съдебна практика в случаите, при които чрез произведение са разпространени обидни и клеветнически твърдения или други данни с негативен подтекст, издателят на печатното произведение носи отговорност за причинените вреди, на основание чл.49 ЗЗД, тъй като е възложител на работата на лицата, определящи характера и съдържанието на публикуваните материали. В практиката на ЕСПЧ са изведени редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по – голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Необходими са специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания, ще зависи найвече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията. Счита, че твърденията в процесната статия са на журналист на ответника. Те са опозоряващи, поради което статията се явява клеветническа и не може да попадне под закрилата на 10 ЕКЗПЧОС.

Репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата на чл.8 ЕКЗПЧОС, като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. Поддържа, че с процесната статия са нарушени основни принципи на журналистическата етика, като е направено клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили въздействието на материала. Подобна цел счита, че е недопустимо да се постига с такива средства, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на насрещната страна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45ЗЗД. ищецът твърди, че на 29.08.2019 г. интернет таблоида „Х.А.“ е публикувал в интернет пространството статия със заглавие „Пореден абсурд – на М. Д. толкова му е скучно да се прави на баща, че хвърли детето си на някаква шафрантия“. В текста на публикацията е посочено: „На пореден абсурд стана свидетел певицата Е., отново свързан с бившия й и общото им дете М.. Оказа се, че М. Д. е все същият безотговорен баща – не стига, че на първа съдебна инстанция отмъкна родителските права по откровено мошенически начин, но сега, когато момчето е при него, го отглежда не той, а някаква непозната жена от типа „за 100 лв. на час“. Цитирани са изказванията на майката във фейсбук, както и откъси от интервюто. Поддържа, че публикацията е изключително обидна и съдържанието й не отговаря на истината. Твърди, че не е „отмъкнал“ родителските права на първата съдебна инстанция „по откровено мошенически начин“ върху сина си М.. Счита, че е ноторно известен факт, че спора за родителските права върху роденото от брака дете се разрешава единствено и само от съда. С решение по гр. д. № 67209/2018 г. на СРС, 149 3 състав, съдът му присъди родителските права върху малолетното му дете. В хода на производството пред СРС са били събрани писмени и гласни доказателства изготвен бил социален доклад. Въз основа на тях съдът е постановил съдебния акт. Твърди, че нито той, нито негов близък е познавал съдията по делото, поради което не може да се твърди, че положителното за него решение е в резултат на „мошеничество“. Поддържа, че е невярно твърдението в публикацията, че му е „доскучало“,“ денонощно обикаля по кръчмите“. Твърди, че е съдружник в два ресторанта, единият от които е в курортен комплекс „Свети Влас“, а другият – в гр. София. По тази причина лятото много често е в курортен комплекс „Свети Влас“, а през останалото време от годината бил в гр. София. Прехвърлил част от бизнеса си в гр.

София, за да можел да се грижи за сина си. За това му помагала неговата майка, като основно грижите за сина му полагал ищеца. Обидно и невярно било твърдението, че освобождава времето си за „****“. Тази характеристика засягала честта и достойнството, както на жените, с които общувал, така и неговият авторитет, доброто му име пред обществото и познатите му. В статията се цитирало името на В. К., обидно оценена като „шафрантия“ и „жена от писа 100 лв. на час“. Твърди, че няма и никога не е имал отношения с тази жена, включително интимни. Доколкото му било известно, тя живеела в гр. Шумен, имала дете на възрастта на сина му и случайно попаднали в една компания, в която бил заедно с негови приятели, а двете деца тичали заедно и това било заснето на клип. Счита, че чрез процесната публикация ответникът отправя клеветнически, обидни и унизителни твърдения, които засягали честта, достойнството и доброто му име пред широк кръг от хора. Твърди, че след тази публикация се затворил в себе си, не се виждал с приятели, защото всеки един можел да се озове в полезрението на таблоида и срещу него да бъдат изписани клевети и обиди. Не участвал в бизнес срещи, за да не навреди на бизнеса си. Сънят му се разстроил, наложило се да посещава психолог. Поддържа, че изнесените факти са неверни, а оценките не са в рамките на свободата на словото, регламентирана в чл.39, ал.1 КРБ. Счита, че публикувалият журналистическата статия носи отговорност по чл.49 ЗЗС само възложител на друго лице на работата по съставяне на печатния материал, за вредите, причинени при и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при изпълнението на тази работа.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото редовно открито съдебно заседание ответникът оспорва предявения иск. Счита, че претендираното обезщетение е прекомерно. Отправено е предложение за спогодба с твърдение, че статията е свалена от сайта „Х.А.“.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да присъди обезщетение в съответствие с принципа на чл.52 ЗЗД и събраните по делото доказателства относно вида, обема и времетраенето на заявените с исковата молба неимуществени вреди.

Страните не спорят, а и от представеното извлечение на хартиен носител на процесната статия се установява, че 29.08.2019 г. на „Х.А.“ е публикувал в интернет статия със заглавие „Пореден абсурд: На М. Д. толкова му е скучно да се прави на баща, че хвърли детето си на някаква шафрантия“. Цитирано е изявление на певицата Е. във връзка жената, 4 отглеждаща сина й, като посочва, че на всеки три, четири месеца е различна и съдът е преценил, че детето ще се отглежда в добра среда при баща си. След това в статията е посочено: „На пореден абсурд стана свидетел певицата Е.“, отново свързана с бившия й и общото им дете М.. Оказа се, че М. Д. е все същият безотговорен баща – не стига, че на първа съдебна инстанция отмъкна родителските права по откровено мошенически начин, но сега, когато момченцето е при него, го отглежда не той, а някаква непозната жена от типа „за 100 лв. на час“. Посочено, че е майката на детето Е. е публикувала видеоклип, качен от В. К., в който малкият М. си играе в голяма лодка на сушата. Цитиран е коментар на майката на детето Е. относно този видеоклип.