Решение № 2851 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2851 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110212552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Г. М., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление № КПК-НП-109 от 08.08.2025 година на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на жалбоподателката на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК – отм.) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000, 00 лева за нарушение на член 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т.

2 от ЗПК (отм.).

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се твърдения, че Д. М. не е задължено лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 28 от ЗПК (отм.), доколкото само временно (до завръщане на титуляря) е заемала посочената длъжност „главен секретар“ по силата на заповед № ЧР-09775/28.05.2024г. Освободена била със заповед № ЧР-09-1594/04.11.2024г.

Основаната заемана от нея длъжност била директор на дирекция „административно-право обслужване и човешки ресурси“. В условията на евентуалност посочва, че е изпълнила задължението си да подаде декларация непосредствено след уведомяването и от служители на КПК и преди 1 извършване на проверката. По тази причина намира, че осъщественото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и направеното с нея искане за отмяна на НП.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. Р.Ц. иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, излагайки доводи за осъществен състав на административно нарушение и липса на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

През 2024г. Д. Г. М. заемала длъжност директор на дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ в Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Със заповед № ЧР-09775/28.05.2024г. на същата било възложено да изпълнява по заместване длъжността „главен секретар на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ за времето от 28.05.2024г. до завръщане на титуляря, но за не повече от шест месеца. Възлагането било прекратено със заповед № ЧР-09-1594/04.11.2024г. на изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Длъжността главен секретар представлява публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 28 от ЗПК (отм.) На 27.03.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават декларации за имущество и интереси в едномесечен срок от встъпването в публична длъжност.

При проверката е установено, че Д. Г. М. не е подала в законоустановения едномесечен срок декларация по образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Видно от писмо с вх. № КПК-1567/28.03.2025 г. от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерство на отбраната, КПК е информирана, че Д. Г. М., временно е изпълнявала длъжността главен секретар на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерство на отбраната, считано от 28.05.2024 г. до 03.11.2024 г., включително.

Следователно за Д. Г. М. е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си пред КПК в едномесечен срок от 28.05.2024 г. до 28.06.2024 г. закъснение от 8 (осем) месеца и 26 (двадесет и шест) Задължението по чл. 52, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК е изпълнено със вх. № В 4168/26.03.2025 г. за част I „Имущество“ и с вх. № В 4171/26.03.2025 г. за част II „Интереси“.

Тъй като задължението не било изпълнено в срок свидетелката К.

2 съставила АУАН № КПК-АУАН-ПР-136 от 02.04.2025 година за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), въз основа на който било издадено обжалваното НП. Предмет на съставени АУАН били и друго нарушение – чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.) като в тази административноннаказателното производство е било прекратено с резолюция № КПК-1544-3/08.08.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Т. Н. К. и на писмените доказателства по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК. Съдът се довери изцяло на цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка. На следващо място, съдът намира, че фактите по делото са безспорни, като между страните спорно е обстоятелството само дали жалбоподателят е задължено лице, по смисъла на ЗПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Поради тези съображения, съдът намира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са съществени по своя характер и да са основание за отмяна на НП.

Законът за противодействие на корупцията е отменен със закона за изменение и допълнение на закона за Сметната палата, обн. 10.02.2026 г.

Функциите на Комисията за противодействие на корупцията по налагане на административни наказания, по силата на посочения закон, се поеха от Сметната палата, като задължението за деклариране на имущество на посочените категории лица, са пренесени от ЗПК към закона за сметната палата – виж. чл. 75 ЗСП. Поради това, независимо от отмяната на посочения закон, който е действал към момента на извършване на нарушението, то деянието не е декриминализирано.

Чл. 6, ал. 1, т. 28 от ЗПК (отм.) сочи, че главните секретари на Народното събрание, на президента на републиката и на Министерския съвет, главните и административните секретари в органите на изпълнителната власт, постоянният секретар на Министерството на външните работи и постоянният 3 секретар на отбраната, са сред лицата, които са задължени да декларират имуществото си ежегодно, тъй като те са сред лицата, които заемат публични длъжности. Фактът, че жалбоподателката е заемала длъжността само временно не я освобождава от посоченото задължение.

Срокът за подаване на декларацията е визиран в чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗПК декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност.

В качеството си временно изпълняващ длъжността главен секретар на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ към Министерство на отбраната, считано от 28.05.2024 г. до 03.11.2024 г., включително за Д. Г. М. е възникнало задължение да декларира имуществото и интересите си пред КПК в едномесечен срок от 28.05.2024 г., т. е. най-късно на 28.06.2024 г. Декларацията е подадена на 26.03.2025г., т. е. повече от осем месеца по-късно. С бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран, като в случая се касае за формално нарушение, тъй като законодателят не е предвидил настъпването на вредоносен резултат.

Независим от изложеното, съдът намира, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Действително, с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, за да се определи един случай като „маловажен: се взема предвид липсата или незначителността на вредните последици, както и други смекчаващи обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В разглежданата хипотеза, закъснението, с което е подадена ежегодната декларация за имуществени интереси, не е малко, но жалбоподателят е подал декларация веднага след уведомяването и преди образуване на административнонаказателното производство. От постъпилите писмени доказателства от КПК не се установява Д. М. да е наказвана за нарушение на КПК (отм.) и спрямо нея да е прилаган чл. 28 от ЗАНН за същото по вид нарушение. Поведението на жалбоподателя не е било насочено към укриване на подлежащата на деклариране информация, доколкото жалбоподателката е подала и финална декларация за имущество и интереси по чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.), макар това да съставлява отделно задължение.

В тази връзка, следва да се отчете фактът, че Д. М. основно е изпълнявала друга длъжност в агенцията и само за кратко и с предварително известен срок (най-много 6 месеца) и е възложено да замества титулярния главен секретар.

Изложеното настоящия състав намира за достатъчно да обоснове маловажност на конкретния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

4

Предвид изхода на делото, право на разноски съгласно член 63д, ал. 1 ЗАНН, има жалбоподателят. Такива не а претендирани и не се установяват направени, поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-109 от 08.08.2025 година на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), с което на Д. Г. М., ЕГН: ********** на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК – отм.) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000,00 лева (511,29 евро) за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК (отм.).

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Г. М., ЕГН: **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5