Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 187 от 16.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 442/2022
Вид
Решение № 187
Подписан
16.12.2022
Състав
Васил Стоянов Гатов, Деница Цанкова Стойнова, Милена Бориславова Рангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър. Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600442 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия Ю. Г. А. за виновен по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 и го осъдил на десет години лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият А. бил признат за виновен и по чл.116, ал.1, т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 НК и бил осъден на доживотен затвор.

На основание чл.23, ал.1 НК съдът определил едно общо най – тежко наказание „доживотен затвор“, което подсъдимият да изтърпи при специален режим.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските.

С жалбата си подсъдимият и служебният му защитник изразяват недоволство, свързано с определеното наказание, което намират за явно завишено и претендират намаляването му.

1

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура намира жалбата за основателна. Счита, че извършеното от подсъдимия престъпление по чл.116 НК не е изключително тежко и предлага присъдата да бъде изменена, като на подсъдимият се наложи по – лекото по вид наказание, предвидено за този вид престъпления, а именно „лишаване от свобода“ в максималния му размер. По отношение на отнетите след убийството вещи оот пострадалия прокурорът счита, че деянието на подсъдимия не е кражба, а такова по чл.206 НК. Претендира приложението на чл.24, ал.1 НК при определяне на общото наказание по оформилата се съвкупност.

Защитата на подсъдимия се солидаризира със становището на прокурора и претендира намаляване на наказанието.

Същото иска и подсъдимия.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

В края на м. декември 2020 г Ю. Г. А. заживял във фактическо съжителство със свид. Ж. С. от село * в дома на майка му в с.*. По време на съжителството им, свидетелката разбрала,че е бременна от подсъдимият. Тъй като Ю. Г. А. проявявал болестна ревност по отношение на свид. С., като често й нанасял побои, психически и физически тормоз на 06.05.2021 г. го напуснала, казала му да не я търси повече и заявила, че ще направи аборт.

Порадилипса на парични средства свид. С. не прекъснала бременността.

След като се разделила с подс. А., в началото на м. юни 2021 г.

Ж. С. отишла да живее в село *, обл.* в дома на свид. А. М.- неин баща, който обаче не я е припознал като свое дете.

Там тя се срещнала с пострадалия С. Г. А. от същото село. Станали интимни приятели. Двамата със С. спели в ползван от него лек автомобил, който той паркирал в полето покрай селото или в предоставена на А. за ползване от свид. З. К.

2 едноетажна кирпичена къща, полуразрушена, намираща се в село *, ул. „*“ срещу имот № *, в която пострадалият преди това живеел с друга жена.

Ю. Г. А. не могъл да се примири с това, че свид. Ж. С. го напуснала и започнал да я търси, за да я върне при него. А. разбрал, че С. е в село * и живее със С. Г. А., поради което напуснал дома си в село * и отишъл в село *, за да може да следи С..

Там живеел в една необитаема постройка. Знаел къде се намира дома на свид. М., тъй като по време на съжителството си със С., двамата му били ходили на гости.

На 02.06.2021 г. подсъдимият А. решил да отиде на гости в дома на леля си- свид. К. Н. в село *, обл. *.

През м. февруари 2021 г. сина на Н. свид. Ш. закупил дамски велосипед марка „*“,и го подарил на майка си, за да може да ходи с него на работа.

Свид. Н. съхранявала велосипеда в двора на дома си, като обикновено го подпирала на вътрешната страна на оградата. На същото място го оставила и вечерта на 05.06.2021 г.

На 06.06.2021 г., Ю. А. станал рано сутринта. В около 07.00 часа,без да уведоми леля си или братовчед си и без съгласието на свид. Н., взел велосипеда, качил се на него и го привел в движение.

Стойността на дамския велосипед с надпис „*“ по пазарни цени към момента на деянието, с приспаднато овехтяване възлизала на 104.50 лв.

С отнетия велосипед Ю. А. се придвижил от село *, обл. * до село *, обл. *. Установил, че С. и А. спели в ползвания от А. автомобил, а понякога и в къщата на свид. К..

На 13.06.2021 г. около 03.30 ч. Ж. С. и С. А. се прибрали от * в село *.

Решили да пренощуват в къщата на К.. Двамата влезли в една от стаите в къщата, осъществили полов акт, легнали и заспали.

Пристигането на С. А. и свид. Ж. С. пред къщат на свид. К. и влизането им вътре били пряко възприети от подс. А., който ги следял почти 3 непрекъснато.

Ядосан от видяното и преследвайки целта си да си „върне“ Ж., решил да постигне същата като умъртви А..

Знаейки, че в двора на свид. М. има брадва, подсъдимият А. отишъл там, взел брадвата и се върнал при къщата, в която били С. и А., като навън вече се развиделявало.

Убеден, че те все още спят, А. влязъл вътре през отвор в една от стените от задната страна на къщата. Видял, че С. и Ж. спели в една от стаите на намиращ се на пода матрак, приближил се внимателно до тях и започнал да нанася силни удари предимно в лявата половина на главата на А. с тъпата част на брадвата. В един момент свид. С. се разбудила от шума и видяла подсъдимият А. да нанася 4- 5 удара с тъпата част на брадвата по главата на С., при което лицето му станало цялото в кръв. Свидетелката започнала да вика за помощ, но А. й казал да мълчи, заплашвайки я, че ще й отсече врата с брадвата. След нанесените му от А. удари с брадвата, С. А. лежал безжизнен, не мърдал, изхъркал и според свид.С. спрял да диша. Едва след това А. преустановил да нанася удари с брадвата.

Подс. А. принудил С. да му помогне да укрие трупа на пострадалия С.

А., което и сторили.

Веднага след това подсъдимият А. преровил джобовете на дънките на А., като намерил и взел следните вещи: пръстен и синджирче от жълт метал, парична сума в размер на 200.00 лева и мобилен телефон марка „*“, модел „*“.

В този момент свид. И. К. бил на работа в склад, ползван от управляваното от него „*“ ЕООД, намиращ се в селскостопанския двор на бившето * в село * и доловил откъм главния път викащ за помощ женски глас: „Помощ, помогнете ми! Веднага свид. К. побягнал в посоката, от която доловил зовящия за помощ глас и на ул. „*“, на разстояние от около 50 метра от склада видял на земята С. и мъж до нея- подсъдимият А., който я биел, като я скубел и ритал, а тя не спирала да вика за помощ. Свид. К. в се приближил до тях и видял, че жената е бременна. Хванал подсъдимият А. и го 4 издърпал на разстояние от С..

Веднага след това подсъдимият А. побягнал към къщата, в която извършил убийството на С. А..

Свидетелката С. казала, че А. е убил с брадва С. А..

Подсъдимият А. избягал и се укрил в град *, като чааст от отнетите от А. вещи заложил в заложна къща.

На 13.06.2021 г. около 21.30 часа бил задържан от органвите на МВР.

От заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и аутопсия на трупа на С. Г. А. се установява причината за смъртта, настъпила вследствие на причинените увреждания с твърд тъп предмет, чрез удари с или върху такъв.

Преди настъпването на смъртта С. А. е употребил алкохол и се е намирал в субклинична фаза на алкохолно опиване.

Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите, от заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и оот пприложените по делото писмени и веществени доказателства.

Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатите обвинения срещу подсъдимия Ю. Г. А., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно престъпната му деятелност преди, по време и след инкриминирания инцидент.

Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност.

5

Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано, пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в съответните области и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.

С необходимото внимание са анализирани и обясненията на подсъдимия А.. Първоинстанционният съд ги е кредитирал и включил в доказателствената съвкупност, като при анализа не е игнорирал както доказателствените източници, сочещи А. като автор на инкриминираните деяния, така и тези с оправдателно значение. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.

Изводът на първата инстанция по въпросите на чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК са основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. по предявените му обвинения.

Въз основа на приетите за установени фактически положения и вследствие на положените процесуални усилия, първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че подсъдимият Ю. Г. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 и чл.116, ал.1, т.5 и т.12, пр.1, вр. чл.115 НК.

Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на инкриминираните деяния са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с 6 изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните доказателства.