Решение № 3307 от 25.05.2018, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 25.05.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15843 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Е.Г.П. е предявила осъдителни искове срещу З.Л.И. АД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в размер на 30000.00 лв. причинени му в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на 16.09.2012 г. в гр.София, на пешеходната пътека на бул.Ц.О. и ул.*******по вина на водача на лек автомобил Пежо 106 с рег.№ *******, собственост на С.Д.Н., който след инцидента напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.09.2012 г. до окончателно погасяване на задължението.

Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство № 11571/2012 г. по описа на СДВР, което било спряно поради невъзможност да бъде установен водача на автомобила. По образуваната в З.Л.И.

АД щета № 0000-1000-63-13-7451 бил постановен отказ за изплащане на обезщетение за причинените от ПТП вреди с мотив, че не са намерени доказателства за покрит по застраховка ГО риск. По образуваната при Г. Ф. щета № 210009/09.01.2014 г. бил постановен отказ за изплащане на обезщетение по съображения, че към момента на събитието за автомобила е налице валидна застраховка ГО.

Поддържа твърдения, че в резултат на описаното застрахователно събитие са й били причинени травматични увреждания, които са довели до болки и страдания. Въпреки проведеното лечение за срок около три месеца, здравословното й състояние не било възстановено напълно. Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка ГО на виновния водач към момента на настъпване на събитието.

С определение от 20.07.2016 г. на основание чл.228, ал.3 ГПК е допуснато изменение на иска по отношение на ответника, като в производството е конституиран като ответник Д.З.АД, като правоприемник на ЗАД В. АД – застраховател по застраховка ГО за лекия автомобил Пежо 106 към момента на ПТП и производството по делото е прекратено по отношение на първоначалния ответник З.Л.И. АД поради отказ от исковете спрямо този ответник.

В подадената молба ищецът поддържа, че към датата на ПТП застраховател по застраховка ГО е ЗАД В. АД по полица № 15112000336472, валидна за времето от 10.01.2012 г. до 09.01.2013 г.

В подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа своите правни и фактически доводи и фактически твърдения.

Оспорва възраженията на ответника. Твърди, че лекият автомобил, който е причина за ПТП е Пежо 106 с рег.№ ******* с номер рама ********, свидетелство за регистрация № *********, като в съставения констативен протокол били посочени грешни данни: рег.№ ********и шаси********.

В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът Д.З.АД, като правоприемник на ЗАД В. АД е подал писмен отговор, в който изразява становище по исковете. Оспорва исковата молба, като нередовна, поради това че претенцията за законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди е неиндивидуализирана по размер и период. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва от датата на ПТП.

Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лекия автомобил Пежо 106 с рег.№ ********с номер рама********. Твърди, че по представената справка от Г. Ф. се установява, че сключената от ЗАД В. АД застраховка ГО се отнася за друго МПС с друг рег.№ и рама / с други индивидуализиращи белези/. Оспорва фактическите и правни твърдения за причинени на ищцата неимуществени вреди във връзка с описаното ПТП. Не оспорва механизъм на ПТП реализиран от лекия автомобил Пежо 106 с рег.№ *******. Прави възражения за погасяване по давност на вземанията, тъй като исковата молба срещу Д.З.АД е постъпила в съда на 02.06.2016 г. /вх.№ 75029/.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Чрез събраните в производството доказателства от образуваното досъдебно производство № 11571/2012 г., пр.пр. № 28810/2012 г. по описа на СРП, събраните в производството гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.К.П./съпруг на ищцата/ преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по САТЕ, че на 16.09.2012 г. в гр.София, на пешеходната пътека на бул.Ц.О. и ул.*******по вина на водача на лек автомобил Пежо 106 с рег.№ ******* с номер рама ********, св-во за регистрация № *********, собственост на С.Д.Н., който след инцидента напуснал местопроизшествието

В производството се установи, че в съставения констативен протокол за ПТП автомобилът причинил ПТП са посочени грешни данни: рег.№ ********и шаси********. Тази информация е посочена в издадената служебна бележка по образуваното досъдебно производство /л.188/ от 04.11.2016 г.

Чрез събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по САТЕ се установява, че пътното произшествие е настъпило при следния механизъм: На 16.09.2012 г., около 20.15 часа пешеходката Е.Г.П. предприела пресичане с начин на придвижване „бърз ход" по пешеходната пътека на пътното платно на бул.„Ц.О.” в гр. София непосредствено след кръстовището с ул. „Княз Александър I”.

Посоката на пресичането била от ляво на дясно, считано за посока на движение на лекия автомобил. По същото време лек автомобил „Пежо 106” с peг. № *******собственост на С.Д.Н. *** с посока от бул. „Княгиня Мария Луиза” към ул. „Г.С.Раковски”, в лявата пътна лента със скорост от порядъка на 35 км/ч. Пешеходката навлязла в пътното платно с начин на придвижване „бърз ход”, което за нейната възрастова група и 65 години е 4,9 км/ч. Водачът не възприел пресичащата пешеходка, както и пешеходката не преустановила движението си. Настъпил сблъсък между автомобила и пешеходката с предната лява част на лекия автомобил по дясната част от тялото на пешеходката на място с координати, определена като място на удара. След инициалният удар, тялото на пешеходката било отблъснато вляво от автомобила и паднало на паважа. Автомобилът, без да прегази тялото на пешеходката и без да спира напуснал местопроизшествието. Установява се, че произшествието е настъпило при тъмно време и осветеност от уличните лампи и късите светлини на лекия автомобил. В протокола за оглед е отбелязана „слаба видимост", предвид нощните условия и слабия дъждовалеж.

По установеният в производството механизъм не се спори в производството /становище на ответника от 18.01.2018 г./

Чрез събраните в производството доказателства и констатациите на АТЕ се установява, че в участъка на произшествието, върху пътното платно е нанесена пътна маркировка: надлъжна: двойна непрекъсната линия между пътните ленти за насрещно движение, която в кръстовището прекъсва; единична прекъсната линия между пътните ленти за движение във всяка посока; бяла ограничителна линия на пътното платно от дясно; пешеходни пътеки тип М 8.1 - широки непрекъснати линии успоредни на надлъжната ос на пътното платно. Пешеходната пътека след кръстовището е коса с широчина 3,50 м. и е сигнализирана с пътен знак Д 17 „Пешеходна пътека” върху левия тротоар преди нейното начало.

Установява се, че мястото на удара е: по дължина на пътното платно – върху пешеходната пътека на бул.Ц.О.“ след кръстовището с ул.“Княз Александър І“, считано за посоката на движение на лекия автомобил; по ширината на пътното платно – на около 4.0-5.0 метра вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока.

Установено е, че в анализираната пътна ситуация, пешеходката е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП при положение, че не беше навлизала в пътното платно, или беше преустановила движението си по пешеходната пътека по средата на пътното платно и беше изчакала преминаването на автомобила, за да продължи движението към срещуположния тротоар на бул. «Ц.О.».

Чрез събраните в производството медицински документи и констатациите на приетата в производството СМЕ на д-р Б. се установяват следните релевантни за спора обстоятелства: Пострадалата Е.П. е получила при ПТП следните травматични увреждания: „Фрактури на хирургичната шийка и големия туберкул на дясната раменна кост“. По спешност е било извършено наместване на фрактурата и обездвижване на дясната раменна става с мека превръзка на Дезо за срок от 35 дни. Пострадалата е отказала стационално лечение и е била освободена от болницата. Лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи. Счупването е зарастнало за период от 35-45 дни, след което рехабилитацията след такава костна увреда е доста продължителна, според експерта, тъй като за големия туберкул на раменната кост се захващат сухожилията на мускулите извършващи движението „абдукция“ /отвеждане на ръката встрани/. Общо оздравителния период, според д-р Б. е приключил за срок три месеца. През първите 30 дни от травмата и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация – болките и страданията са били с по-интензивен характер. През останалите периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при преумора на десен горен крайник, при рязка промяна във времето- при студено и влажно време, което съответно е налагало и ползване на обезболяващи средства. През първите два месеца ищцата се е нуждаела от ползване на чужда помощ, тъй като не е можела пълноценно да си служи с дясната ръка. Към настоящият момент счупването е зараснало, а движенията на дясната раменна става са придобили нормален обем и сила при съобразяване липсата на данни за настъпили усложнения.

Чрез събраните в производството гласни доказателства – показанията на свидетеля М.К.П./съпруг на ищцата/ преценени съобразно чл.172 ГПК се установява, че в резултат на пътното произшествие ищцата била доста наранена – посиняла и охлузена по цялото тяло, имала болки в дясната ръка. Лекарите поискали да остане в болницата, но тя била в такова състояние, че плачела и молела да се прибере у дома. Останала да се лекува на легло. Наложило се свидетелят да си вземе отпуск, за да се грижи за нея. Тя била около месец в болнични. Оказало се, че ябълката на раменната става е счупена на няколко места и е извън ямката /извън леглото й/.

Според свидетеля за възстановяването й е трябвало да се извърши операция, за която те /двамата с ищцата/ не разполагали със средства. Счупването зараснало, но пострадалата не можела да си вдига пълноценно ръката, натоварвала повече другата си ръка, което довело до болки в гърба и рамената. Това състояние и пречило в работата, тъй като тя работи като асистент-режисьор /с пулт/ в Младежки театър. След произшествието пострадалата се страхувала и се наложило свидетеля П. да я кара и взима от работа.

В производство се установява чрез справка в ИЦ на ГФ и представената от ответника застрахователна полица, че към момента на настъпване на ПТП – 16.09.2012 г. за лекия автомобил „Пежо 106” с peг. № *******и рама № ******** е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 15112000336472, валидна от 10.01.2012 г. до 09.01.2013 г., по която отговорност носи ЗАД В. АД, чийто правоприемник е ответникът.

За успешно провеждане на прекият иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъде установено кумулативно наличие на следните факти:

1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.