Решение № 119 от 09.11.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Девин, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100215 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове на основание чл.422, във връзка с чл.415 ал.1 т.1 ГПК, във връзка с чл.9 Закон за потребителския кредит (ЗПК), във връзка чл.99, ал.1 и ал.3 ЗЗД от „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ж.к. „М. Д.“, ул. Р. П. - К. № *-*, представлявано от управителя Р. И. М.

– Т., чрез пълномощник адв. Д. К. П. - АК Стара Загора, преупълномощена от „И. и Д. – Адвокатско дружество“, с адрес за призоваване гр. С. З., ул. Ц. И.

Ш. № **, ет.* да се установи по отношение на А. Р. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Д., обл. Смолян, ул. Г. В. **, вземането му в размер на сумата 7 096.21 лева, от които: 1) 5 585.12 лева, представляваща останала съдебно непретендирана главница по договора и 2 ) 1 511.09 лева – лихва за забава, дължима за претендираната главница, за периода от 16.07.2020г. до 06.03.2023г. датата на подаване на заявлението в съда, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806*/20.10.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 07.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени сторените разноски по заповедно производство, образувано по ЧГрД №70/2023г. по описа на РС Девин и в настоящото гражданско дело.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на

20.10.2008г., в гр. С. е бил сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806*/20.10.2008г. между „С. и ин. б.” ЕАД /С./, с ЕИК: **********, в качеството на Кредитор и А. Р. К., с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и А. Я. К. – поръчител, по сила на който ответника е получил потребителски кредит в размер на 10 000.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в 1 договора. Съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен процент за кредити в национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 7.35%. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,90% годишно. Кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 20.10.2018г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита-20.10.2018г., вземането е станало изцяло изискуемо. Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „С.” АД, с ЕИК ********** и „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК *********, задължението на ответника, произтичащо от ДПК № РК0806*/20.10.2008г. е било изкупено от „ЕОС М.“ ЕООД, за което ответникът е уведомен в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 ЗЗД, а приложените към ИМ моли съда да прецени, съобразно чл.235, ал.З ГПК. Твърди още, че част от задължението по договора по издадена заповед по ЧГД № 187/2021г. по описа на Районен съд – Девин и производство по реда на чл.422 ГПК, приключило с Решение № 34/18.03.2022г. по ГД № 396/2021г. е признато, вземането за част от сумите по договора в размер на 5 081.11 лева, от които: главница – 4 000.00 лева, част от общо дължимата главница в размер на 9 585.12 лева, лихва за забава – 1 081.11 лева за претендираната главница и разноски в размер на 553.24 лева Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано ИД № 500/2022г. по описа на ЧСИ С. Д., което е прекратено поради изплащане. Поради непогасяване на всички дължими суми „ЕОС М.” ЕООД е подадено второ заявление за останалите неплатени задължения по договора за сумите 7 096.21 лева, от които: 5 585.12 лева, представляваща останала несъдебно претендирана главница по договора и лихва за забава - 1 511.09 лева, дължима за претендираната главница, за периода от 16.07.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Образувано е ЧГД № 70/2023г. по описа на Районен съд -Девин, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, че не дължи което обуславя интереса от предявения установителен иск на основание чл.422 ГПК В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор, с който оспорва иска с възражения, че не е налице сключен действителен договор за цесия между „С.“ ЕАД и „ЕОС М.“ ООД. В представения по делото рамков договор за цесия и приложенията към него, липсва цена на договора, поради което липсва съгласие. Приложение 1 не съдържа необходимите реквизити, удостоверяващи прехвърлянето на конкретното вземане, поради което не е възникнало валидно облигационно правоотношение между праводателя на ищцовото дружество и ответника, за да се претендира процесната сума. Процесният договор за потребителски кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД ) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК – потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва или 2 други разходи по заема. Начисленият лихвен процент е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите прави. Прави възражение за изтекла давност, по отношение на претендираните към ищеца суми за главница и лихви, тъй като същите касаят период, надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за събиране на вземането. Моли съда да отхвърли иска и да присъди сторените разноски по списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. П. в писмено становище оспорва възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа доводи за наличие на валидно възникнали облигационни правоотношения. Договорът за кредит е съобразен с императивните разпоредби на чл.22 ЗПК, поради което възраженията за нищожност по чл.26 ЗЗД са неоснователни. Неоснователни са и възраженията за изтекла давност по отношение на вземането.

Ответникът, чрез адв. Н. И. оспорва иска с възражения за изтекла погасителна давност спрямо вземането. Оспорва договора за цесия, като недействителен и начисления лихвен процент като неправомерно завишен в противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал, 1, пр. 3 от ЗЗД).

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

На 07.03.2023г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от “ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК: *********, по което е образувано ЧГД № 70/2023г. по описа на Районен съд – Девин.

Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 35/27.03.2023г. срещу ответника за сумите: 5 585.12 лева (пет хиляди петстотин осемдесет и пет лева и 12 стотинки) - дължими по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806*/20.10.2008г., представляваща оставаща незаплатена главница по договора и 1 511.09 лева (хиляда петстотин и единадесет лева и 09 стотинки) - лихва за забава за периода от 16.07.2020г. до 06.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата 5 585.12 лева, считано от постъпване на заявлението в съда – 07.03.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски 141.92 лева (сто четиридесет и един лева и 92 стотинки) - държавна такса.

На 18.04.2023г. заповедта е била връчена на ответника и от него е депозирано възражение на основание чл.414 ГПК на 24.04.2023г., че не дължи изпълнение.

На 15.06.2023г. ищецът е предявил иска в срока по чл. 415 ГПК, считано от датата на връчване на Разпореждане № 307/25.04.2023г., връчено на 17.05.2023г.

Искът по чл.422 ГПК е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустим, а по същество се установява следното:

Няма спор, а и от приложения Договор № РК0806* за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство се установява, че е сключен на 20.10.2008г., в гр.С., между „С. и и. б.” АД (С.), с ЕИК:

**********, в качеството на Кредитор и ответника, в качеството му на Кредитополучател и А. Я. К. – поръчител.

По силата на този договор „С. и ин. б.” ЕАД (С.) отпуска на 3 кредитолучателя потребителски кредит в размер на 10 000.00 лева, който Кредитополучателят се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.

Съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен процент за кредити в национална валута на Банката (БЛП) плюс надбавка в размер на 7.35%. Към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4,90% годишно.

Кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в размер 153,85лв. за периода от 20.11.2008г до 20.10.2018г. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита 20.10.2018г., вземането е станало изцяло изискуемо.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „С.” АД, с ЕИК ********** и „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК *********, задължението на ответника, произтичащо от ДПК № РК0806*/20.10.2008г. е изкупено от „ЕОС М.“ ЕООД

До ответника е изпратено Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания изх. № 6269/ 25.09.2020г и Уведомление 6270/ 25.09.2020г. за непогасени задължения към новия кредитор, произтичащи от ДПК № РК0806*/20.10.2008г., връчено на 03.10.2020г.

От заключението на вещото лице Кр. Г. по допусната и изслушана СИЕ се установи, че:

1 ) На 20.10.2008г. кредитополучателят А.Р.К. е усвоил сумата от 10 000.00 лева, видно от разпечатка на счетоводните операции по кредитни договори на „О.Б.Б.“ АД, чрез превод на средствата по сметка BG87BUIB71091017*.

2) По сметката на цедента от длъжника - кредитополучател са внесени 3 093.12 лева. По сметката на цесионера, видно от счетоводната система на „ЕОС М.“ ЕООД след датата на цесията 28.09.2012г. са постъпили от страна на длъжника 7 149.15 лева за погасяване на кредита, както следва:

1) Лихва за забава: погасена сума – 1 081.11 лева, от неплатени 1 081.11 лева;

2) Разноски - адв. възнаграждение: погасена сума 700.00 лева, от неплатени – 700.00 лева; 3) Главница: погасена сума 4 000.00 лева, от неплатени – 4 000.00 лева; 4) Законна лихва в/у 4 000.00 лева от 25.05.2021г. до 10.05.2023г.: погасена сума – 814.80 лева, от неплатени – 814.80 лева и 5) Неолихвяемо вземане - присъдени разноски: погасена сума – 553.24 лева, от неплатени – 553.24 лева или Общо: 7 149.15 лева.

Внесените суми са относими към издаден изпълнителен лист № 53/13.04.2022г. по ЧГД № 187/2021г. по заповед за изпълнение № 113/04.06.2021г. и влязлото в сила решение № 34/18.03.2022г. по установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца, въз основа на договор за прехвърляне на вземане /цесия/, сключен на 28.09.2012г. в размер 4 000.00 лева – главница, от общо дължима 9 585.12 лева, 1 081.11 лева – лихва за забава за периода от 15.04.2018г. до 26.05.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 4 000.00 лева, считано от 4 датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.05.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 113/04.06.2021г. по ЧГД № 187/2021г. по описа на Районен съд – Девин. Присъдени са сторените разноски по делото в общ размер 553.24 лева.

Предвид заключението на вещото лице по т.2 от страна на длъжника са преведени сумите по издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 187/2021г. по описа на Районен съд – Девин и вземането установено по размер, заедно с присъдени разноски по ГД № 396/2021г. по описа на Районен съд – Девин.