Решение № 784 от 11.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330206229 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № BG21032022/5800/P8435/15.09.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност *** Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Л.

Л. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в който смисъл жалбоподателят взема становище по същество и предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Жалбоподателят Д. заявява, че е съгласен с процесуалният си представител и няма какво да добави.

Ответната страна – *** Национално тол управление към Агенция 1

„Пътна инфраструктура“ – гр.София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В., оспорва жалбата, като взема становище по същество и предлага наказателното постановление да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 17.10.2022г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 27.10.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 28.02.2022г., в 11:35 часа, на път А-1, км. 1 18 + 599 – път, за който се събира такса за изминато разстояния – тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, с електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП било установено движение по същия път на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

На 21.03.2022г., в 11:29 часа, на граничен контролно-пропускателен пункт ***, А. И. А. – в качеството му на *** ТД Митница София, направила проверка на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“, което тогава било управлявано от жалбоподателя Л. Л. Д. и установил, че на28.02.2022г., в 11:35 часа, на път А-1, км. 118 + 599 – път, същото МПС се е движило, без заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за 2 пътищата.

А. И. А. съставил АУАН № BG21032022/5800/P8-435 срещу жалбоподателя Л. Л. Д. за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен от приложените по делото писмени доказателства, а именно – от генерирания запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, от което се установява, че на 28.02.2022г., в 11:35 часа,, на път А-1, км. 118 + 599 – път, за който се събира такса за изминато разстояния – тол такса се е движело на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“, без заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата; Следва още да се посочи, че горната фактическа обстановка не е спора между страните и по същество не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила по същото административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от приложената Заповед № РД – 11 – 167/08.02.2021г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а тази на актосъставителя – от Заповед № ЗАМ – 332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“, то издаденото наказателно постановление не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а именно – съставомерните във връзка с последното факти.

3

В този смисъл, от изложеното в наказателното постановление изобщо не става ясно защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя Д. за иначе установеното като извършено на 28.02.2022г. нарушение.

Така в обжалваното наказателното постановление е посочено, че на 21.03.2022г., в 11:29 часа, жалбоподателят Д. е управлявал товарен автомобил с рег.№ „***“ при пристигането на на граничен контролно-пропускателен пункт ***.

Посочено е още, че 28.02.2022г., в 11:35 часа, на път А-1, км. 1 18 + 599 – път, било установено движение по същия път на МПС – товарен автомобил „Мерцедес 1844ЛС“, с рег.№ „***“ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Въпреки това, в наказателното постановление не съществува твърдение, че 28.02.2022г. жалбоподателят Д. е управлявал товарен автомобил с рег.№ „***“.

Ето защо неясно остава защо на същият жалбопдоател е наложено наказание за установеното на 28.02.2022г..

Така описаното нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване всички съставомерни по твърдяното деяние факти, лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да организира защитата си, съответно – създават невъзможност за съда да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган в този смисъл.

Последното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъбразно.

Отделно от горното и единствено с оглед изчерпателно следва да се посочи, че дори да съществуваше липсващото в наказателното постановление твърдение, че 28.02.2022г. жалбоподателят Д. е управлявал товарен автомобил с рег.№ „***“, то последното би се явявало изцяло недоказано.

Данни в същия смисъл изцяло липсват по преписката и не се сочат от въззиваемата страна. В този смисъл следва да се посочи, че факта, че жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№ „***“ на 21.03.2022г. по никакъв 4 начин не „установява“, че той е управлявал същото МПС и на 28.02.2022г..

Последното би мотивирало обжалваното наказателно постановление като неправилно, дори и в същото да бе налично описание, свързващо жалбоподателя с твърдяното нарушение.

Предвид горното, в случа не подлежи на обсъждане становището на жалбоподателя относно това, какви са причините на 28.02.2022г. да липсва подадена информация във връзка със заплащането на тол такса, дали последното е свързано с работата на бородовото устройство и значението на последното, предвид липса на твърдяна в наказателното постановление връзка на горните обстоятелства с личността на жалбоподателя.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 450 лева.

От страна жалбоподателя е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, а именно – още в жалбата, както и са представени оправдателни документ за тяхното извършване – Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено възнаграждение в размер на 450 лева /лист 20 от делото/.

Не е налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, още повече в конкретния случай възнаграждението от 450 лева е в минимален размер по смисъла на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет и не би могло да бъда намалено дои и при съответното искане в този смисъл.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

5

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ BG21032022/5800/P8435/15.09.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност *** Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Л.

Л. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

О С Ъ Ж Д А Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Л. Л. Д., ЕГН:********** сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6