Определение № 15695 от 21.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15695 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Н.а

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20261100504868 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. 93806/24.03.2026 г., подадена от Софийски градски съд против Решение № 4424/09.03.2026 г. по гр.д. № 45400/2025 г. по описа на СРС, 43 състав, с което Софийски градски съд е осъден да заплати на С. И. М. сумата от 1533,88 евро, на основание чл.

2б, ал. 1 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са в резултат от нарушено право на разглеждане и решаване на образувано по подадена от него частна жалба по в.ч.гр.д. № 5530/2024 г.

Софийският градски съд, ІV б състав като съобрази предмета на спора намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. В чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска съдът изпраща делото на найблизкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. В изр. 2 е посочено, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.

Настоящият съдебен състав, като констатира, че Софийски градски съд 1 е ответник по предявения иск, намира, че не може да разглежда въззивната жалба, доколкото с оглед тълкуването на разпоредбата на чл. 6§1 от Европейската конвенция за правата на човека не е независим и безпристрастен съд (в този сМ.ъл §97 от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото „Димитров и Хамънов срещу България“ от 10.05.2011 г., § 47-51 от мотивите на решението на ЕСПЧ по делото „Михалков срещу България“ от 10.04.2008 г).

В конкретния случай, следва да намери приложение разпоредбата на чл.

7, ал. 2 от ЗОДОВ като въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, постановено от Софийски районен съд, следва да бъде разгледано от най-близкия съд и това е Софийски окръжен съд.

Независимо, че в посочената разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ не е предвидено изрично кой е компетентният съд, който да разгледа подадената въззивна жалба, в случаите, когато ответник е въззивният съд (Софийски градски съд), то при логическо и систематическо тълкуване на нормата, както и изследването на мотивите при приемането й, следва да се приеме, че настоящото дело следва да бъде прекратено и да бъде изпратено на найблизкият компетентен съд, доколкото тази норма урежда в цялост производството по разглеждане на иск по ЗОДОВ.

В мотивите на законопроекта вх. № 854-01-47/08.06.2018 г., внесен в 44то Народно събрание за изменение допълнение на ЗОДОВ се предлагат промени в чл. 7, с които се цели внасяне на яснота в хипотезата, при която искът е предявен пред съд пред, който е ответник по него. Посочен е и конкретният повод за направеното предложение – Решение от 05.04.2018 г. по делото Боян Господинов срещу България, с което се приема, че има нарушение на чл. 6, т. 1 от Конвенцията, изразяващо се в неспазване от страна на българския съд, в случая Окръжен съд в Стара Загора на изискването за обективна безпристрастност на същия.

Въз основа на така очертаните мотиви, ясна е волята на законодателя да предвиди гаранции за обективна безпристрастност на съда, който разглежда исковете по ЗОДОВ, включително и пред въззивния съд, който е ответник по иска. Този извод се налага и от второто изречение на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, който посочва, че делата се разглеждат като последна инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Това означава, 2 че единственото изключение, което се допуска от общото правило е, че когато ответник по иска е Върховен касационен съд или Върховен административен съд и не може да бъде намерен друг по-близък съд, който да е компетентен да разгледа исковете като последна инстанция.

В тази насока е и практиката на ВКС и САС – Определение № 1160/17.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1319/2023 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Определение № 3241/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1952/2024 г. по описа на ВКС, Определение № 1171/14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 798/2024 г. по описа на САС, Определение № 1336/19.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1015/2025 г. по описа на САС, Определение № 2109/15.08.2025 г. по ч.гр.д. № 1019/2025 г. по описа на САС, Определение №2422/23.09.2025 г. по гр.д. № 2297/2025 г. по описа на САС.

Не може да бъде споделено виждането, че с оглед липсата на изрично посочване на въззивния съд, който да разгледа предявения иск, следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК като всички съдии следва да се отстранят от разглеждане на делото. Прилагането на посочената норма е поставена в зависимост от преценката на отделния съдия дали е налице обективно основание, което да поражда основателно съмнение относно безпристрастността му. В конкретния случай, обаче, и с оглед тълкуването, дадено от наднационален орган на разпоредбата на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека, преценката дали е налице обективна безпристрастност е изключена от компетентността на отделните съдии.

Установената практика съдиите от Софийски градски съд да се отстраняват от разглеждане на дела, по които ответникът е съдът, (техният брой е 163 по щат) води до забавяне на разглеждането на делото по предявения иск и до възникване основание за заплащане на обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ, каквато очевидно не е била волята на законодателя.

Не намира приложение във въззивното производство тълкуването, дадено с Определение № 145/09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 568/2021 г. ІІІ ГО на ВКС, доколкото произнасянето на съда, касае производство по частна жалба и компетентност на въззивния съд да разреши процесуален въпрос, а не касае разглеждане на спора по същество, така както би се произнесъл Софийски градски съд по постъпилата въззивна жалба.

Предвид на изложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ производството по в.гр.д. № 4868/2026 г. по описа на СГС, ІV б състав и ИЗПРАЩА делото за разглеждане на въззивна жалба вх.

93806/24.03.2026 г., подадена от Софийски градски съд против Решение № 4424/09.03.2026 г. по гр.д. № 45400/2025 г. по описа на СРС, 43 състав на Софийски окръжен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4