Решение № 376 от 28.11.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Разлог, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240100935 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от С.М.С., ЕГН*, от с.К., о.Б., у.“Д.“№34, ч/з адв. Д.В.М. от АК-П., против „К.”ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., б.“В.“146 (с.А), е.4, БЦ„Б.“, представлявано от С.Р.Я. и против „А.Т.“ЕООД, ЕИК*, г.С., г.С., б.“В.“146 (с.А), е.4, БЦ„Б.“, представлявано от И.М.Ш..

Иска се на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът да осъди „К.“ЕАД, да заплати на ищцата сумата от 100.00 лева, недължимо платени по недействителен договор за потребителски кредит от 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Иска се също на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът да осъди „А.Т.“ЕООД да заплати на ищцата сумата от 400.00 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, чл.1 от ГПК, от страна на всеки от ответниците е представен писмен отговор, с който оспорват претенциите на ищцата за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото док-ства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, чл.2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

По делото е представен и приет като док-ство Договор за потребителски кредит №*/10.04.2023 г., сключен м/у ищцата С.М.С., ЕГН*, и първия ответник „К.“ЕАД, по силата и съгласно условията, на който кредиторът, съгласно Приложение №1 към Договора, е предоставил на ищцата кредит от 2`000.00 лв. със задължение за връщането му в срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 38,83%, като общият размер на всички плащания е 2`684.92 лв. В договора е посочено, че годишният процент на разходите ГПР е равен на 46,54%.

В чл.4, чл.1 от договора е уговорено, че ищцата следва да представи обезпечение по кредита, като на същата се предоставя избор от 2 възможности: 1) банкова гаранция в срок 1 до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора. Съобразно чл.4, чл.2 от договора, ако ищцата не представи съответното обезпечение, ще се счита че заявлението не е одобрено от ответника, респ. договорът няма да породи действие.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила Договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2023 г. с ответника „А.Т.“ЕООД, по силата на който същият се задължава да отговаря пред първия ответник „К.“ЕАД солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищцата следва да заплати на ответника „А.Т.“ЕООД възнаграждение общо от 1`666.28 лева, платимо на датата на падежа на всяка погасителна вноска по договора за кредит съобразно Приложение №1, представляващ погасителен план към този договор.

По делото от ответника „К."ЕАД са представени и Общите условия за предоставяне на кредити.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

За уважаване на исковата претенция и в тежест на ищцата С.С. е да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и да докаже факта на плащане на претендираните суми на всяко от ответните дружества.

В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая „К.“АД наличието на валиден договор за потребителски кредит №*/10.04.2023 г., а „А.Т.“АД – на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит от 10.04.2023 г.

Безспорно е по делото обстоятелството, че м/у ищца С.С. и първия ответник „К.“ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №*/10.04.2023 г., по силата на който „К.“ЕАД е предоставил на С.С. в заем парична сума от 2`000.00 лв. при фиксирана лихва от 38,83% и ГПР – 46,54% при обща дължима сума от 2`684.92 лв. платима на 18 погасителни вноски.

Това е видно още от представените с ИМ писмени док-ства - Договор за потребителски кредит №*/10.04.2023 г., Приложения №1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В раздел II, чл.4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно чл.2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен. В настоящата хипотеза, ищцата като кредитополучател е предоставила обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от „А.Т.“ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 10.04.2023 г., сключен м/у С.С. и дружеството „А.Т.“ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение №1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение от 961, 71 лв. като възнаграждението се дължи разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на „К.“ ЕАД.

В настоящия казус съдът намира за основателни възраженията на ищцата за недействителност на договора на основание чл.11, чл.1, т.10, във вр. чл.22 от ЗПК. Налице е правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по същото има качеството на потребител по смисъла на §.13, т.1, вр. т.12 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, чл.1, чл.11, чл.1, т.7-12 и т. 20 и чл.2 и чл.12, чл.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл.11, чл.1, 2 т.10 от ЗПК, изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В настоящия случай съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит №*/10.04.2023 г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно §.1, т.1 от ЗПК, към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от раздел II чл.4, чл.2 от Договора в случай, че в посочения в чл.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима Във вр. с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК. За горната преценка дори не са необходими специални познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя е 1`666.28 лв. което повече от половината от кредита, при срок на договора от 18 месеца. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от посочената 2`684.92 лв. а ГПР – по-голям от 46.54%.

С оглед изложеното, съдът приема че договор за потребителски кредит №*/10.04.2023 г. противоречи на разпоредбата на чл.11, чл.1, т.10 от ЗПК, поради което и на основание чл.22 ЗПК, същият е недействителен.

Настоящият съд. състав намира за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от 10.04.2023 г., тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договор за кредит №*/10.04.2023 г., който той обезпечава и Във вр. с който е възникнало правоотношението по поръчителството, тъй като липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, поради липса на кауза за неговото съществуване. От съдържанието на договора е видно, че за поръчителя е уговорено възнаграждение с/у задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право с/у заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл.4, чл.2 от договора за предоставяне на поръчителство). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. При настоящата хипотеза за преценка нищожността на договора за предоставяне на поръчителство съдът съобрази и задължителните указание в ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и предвид това, че основанието за нищожност произтича и е видно от съдържанието на самата сделка. Изложеното подкрепя и ищцовото твърдение за неравноправния хар-р на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл.143, чл.2, т.19 от ЗЗП.

Предвид изложеното и по силата на чл.23 от ЗПК, по договора за кредит ищцата дължи 3 единствено чистата стойност на кредита, а именно сумата от 2`000.00 лв. равна на уговорената и усвоена от нея главница. Платеното на ответника „К.“ЕАД в повече се явява лишено от основание. Безспорно е м/у страните, че ищцата е погасила задълженията си по кредита, като е заплатила и сумата от 100.00 лв. за възнаградителна лихва. Доколкото същата не служи за погасяване на главницата, то тя подлежи на връщане. Предвид нищожността и на договора за предоставяне на поръчителство, без основание се явява и всичко получено от „А.Т.“ЕООД по този договор. Не се спори, че дружеството поръчител е получило възнаграждение от 400.00 лв. което обаче следва да възстанови на ищцата поради недействителността на основанието за плащане.

При това положение исковете се намират за доказани по основание и по размер, поради което ще се уважат изцяло.

При този изход на делото и на основание чл.78, чл.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като всеки от ответниците дължи на ищцата разноски за държ. такса по 50.00 лева, или общо 100.00 лева.

От ищцата е направено искане и за осъждане на ответниците „К.“ЕАД и „А.Т.“ЕООД, да заплатят в полза на процесуалния й представител адв. Д.М. адв. възнаграждение за защита и съдействие по предявените искове при условията на чл.38, чл.1, т.2 от ЗАдв. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие от 06.01.2025 г., в който изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл.38, чл.1, т.2 от ЗА. От страна на ответниците е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, по реда на чл.78, чл.5 ГПК, позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.