Решение № 766 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110212142 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от В. Р. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332-017016/14.07.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен и издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалната уредба на ЗДвП. Твърди се неправилна оценка на събраните данни и липсата на основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателката. Направено е искане за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения, жалбоподателката не се е явила лично и не е била представлявана.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган - началник група в СДВР, отдел „Пътна 1 полиция СДВР“, не е изпратила процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки, с които е било направено искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че правилно са квалифицирани извършените действия и са наложени санкционните норми.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от следното:

На 11.06.2025 г. около 23,10 часа, в гр. София, по бул. „Христо Ботев“ жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил с марка „,,***''“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'' с посока на движение от бул. „Т. А.“ към бул.

„Сливница“. Жалбоподателката била спряна за полицейска проверка от свидетеля А. И. Й.. В хода на проверката жалбоподателката била тествана за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA0089, като проба № 0098 отчела 1,06 промила в издишания въздух.

На водача бил издаден талон за изследване в лечебно заведение № 299176, с който жалбоподателката следвало да се яви в МБАЛ „Св. Анна – София“ до 45 минути, считано от 00,30 часа на 12.06.2025 г. и да даде проби за лабораторно изследване. На жалбоподателката бил връчен талона срещу подпис.

На жалбоподателката бил издаден

АУАН

Серия G A №

4156752/11.06.2025 г. от свидетеля Й., оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. В акта било прието, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като словесно било изписано, че водачът управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда. Актът бил връчен на жалбоподателката срещу подпис.

Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 12.06.2025 г., съставен в 01,04 часа, жалбоподателката се е явила да даде кръвни проби. В протокола били вписани употребени лекарствени продукти през последните 24 часа, но по делото не се събраха писмени или гласни доказателства в насока доказване приемането на вписаните или други такива, или дори предписването им от лекар. С протокол за химическо изследване за 2 определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 353/12.06.2025 г. било установено наличието на 0.87 промила алкохол в кръвта на жалбоподателката от взетите проби.

При сходни изводи от фактическа и правна страна на 14.07.2024 г. било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция СДВР“, оправомощен със заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. В НП е бил вписан и точният промил на алкохолно съдържание в кръвта на жалбоподателката с оглед резултатите от проведеното химическо изследване. Наказателното постановление било връчено на 29.07.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: талон за изследване № 299176/12.06.2025 г., справка картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 513з-9828/13.09.2024 г., заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г., протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 353/12.06.2025 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от 12.06.2025 г., справка за собственост на МПС.

Съдът кредитира горепосочените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушението и авторството му, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи.

Съдът не кредитира представените с молбата от 11.11.2025 г. от жалбоподателката медицински документи като изолирани от останалата доказателствена маса, доколкото видно от датите им, същите са съставени след издаване на обжалвания акт, отразяват здравословното състояние на жалбоподателката към момента на съставянето им, а не към момента на даване на кръвните проби, последният предхождащ ги с месеци, и оттам не създават дори индиция за евентуалния прием на посочените в тях медикаменти към датата на проверката.

3

Съдът кредитира показанията на полицейския служител Й., тъй като същите са логични, последователни, в пълнота описват фактическата обстановка при рутинна полицейската проверка на водач, каквато се е състояла в настоящия случай. Показанията се явяват с синхрон с писмения доказателствен материал относно мястото и начина на извършване и авторството на нарушението, като липсата на спомен относно конкретната проверка е обяснима с оглед изминалия период от време от проверката до разпита на свидетеля и множеството извършвани проверки със сходен предмет в хода на изпълнение на служебните му задължения. Посочената празнота обаче се запълва от непротиворечивата коментирана по-горе писмена доказателствена маса.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на словесното описание на нарушението.

Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна. Съдът намира, 4 че от събраните по делото доказателствени източници се доказа обективната и субективната страна на процесното нарушение.

Жалбоподателката е била санкционирана за това, че е извършила нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП установява забрана за водачите на ППС да ги управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Санкциите са предвидени в две точки на чл. 174, ал. 1 ЗДвП и са поставени в зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда-по т. 1, и над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда – по т. 2.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява употребата на алкохол, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на нарушението. В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателката е установена по реда, предвиден в посочената наредба чрез химическо изследване на дадени кръвни проби. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателката е извършила, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявала лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0.87 промила. По делото не се събраха доказателства, оборващи посочените резултати от химическото изследване, вкл. предвид недоказаните твърдения на жалбоподателката за предходен прием на предписани медикаменти.

Нарушението е извършено при пряк умисъл – жалбоподателката е съзнавала общественоопасния характер на деянието, и е целяла неговото извършване, доколкото е била наясно, че е употребила алкохол и въпреки това е предприела управление на МПС.

За нарушението на жалбоподателката са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Наложените наказания са описани в абсолютен размер и за административнонаказващия орган и за съда да не съществува възможност за преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното 5 наказание, съответно не съществува възможност за съда да измени наказателното постановление като промени размера на наложеното наказание.

Ето защо съдът намира, че наказващият орган правилно е санкционирал лицето.

Въпреки че липсват възражения в тази насока, за пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Неправомерното поведение по пътя застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобилите лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече, че нарушението е допуснато в тъмната част на денонощието.

По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 130,00 лева, но в паричната равностойност в евро - а именно сумата в размер на 66,47 евро, доколкото към датата на постановяване на настоящия съдебен акт това е официалната парична единица в страната.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fc4b579-0497-487d-8c2e-86689933e07b