Решение № 3438 от 25.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3438

Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар Д. Й. като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20257180703011 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 118 от КСО.

Образувано по жалба на А. Л. Д. от [населено място] срещу Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 1040-15-342/05.12.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № 151-00-3505-5/11.11.25 г., издадено от РОБ при ТП на НОИ Пловдив.

Недоволен от така издаденото решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмяната му. Подробни съображения излага в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата директора на ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд – тринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че жалбоподателката е подала чрез Дирекция „Бюро по труда“ - Пловдив заявление с вх. № 601-390/19.03.2025 г., с регистрационен № 151-00-2505/19.03.2025 г. в ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ, като в него е посочено, че последната й заетост е в Швейцария и същата е прекратена, считано от 11.03.2025 г.

Във връзка с подаденото заявление, за удостоверяване на осигурителни периоди, до компетентната институция на Швейцария, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (EESSI) са изпратени структурирани електронни документи (СЕД) U001СВ - Искане за осигурително досие и U003 - искане за информация за заплата.

Със справка вх. № 151-00-3505-3/12.06.2025 г., към административната преписка са приети, постъпили чрез EESSI, СЕД U017 - Осигурително досие-транс граничен работник с удостоверена заетост по законодателството на Швейцария от 01.11.2024 г. до 11.03.2025 г. вкл. и ***** - Информация за заплата. На 30.10.2025 г. в ТП на НОИ - Пловдив, чрез EESSI, от компетентната институция на Швейцария е получен официален отговор, изразен в Н006 - Отговор на искане за информация за пребиване с вх. № 3206-15-229/30.10.2025 г. В същия компетентната институция на държавата-членка е удостоверила, че по отношение на г-жа Д.именно Швейцария се явява държава на пребиваване и че жалбоподателката е била регистрирана на три адреса в Швейцария.

В представена пред контролните органи декларация, жалбоподателката декларирала, че през последните 5 календарни години е работила и живяла в Швейцария за периодите 24.11.2023 до 07.03.2025 вкл. Няма съпруг или деца, ,преобладаващата част от роднините й живеят в България, като през периодите на заетост е живяла под наем в Швейцария и е заплащала там данък върху доходите си.

Приета е справка за задграничните пътувания на Д.за периода 01.01.2015 до 16.06.2025 г.

При така изложената фактология, било издадено разпореждане № 151-00-3505-5/11.11.25 г., издадено от РОБ при ТП на НОИ Пловдив, с което на жалбоподателката било отказано обезщетение за безработица. При проведеното административно обжалване, същото било Решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив № 1040-15-342/05.12.2025 г.

В проведеното съдебно заседание, в качеството на свидетел беше разпитана майката на жалбоподателката, св. Л. Г.. Съгласно показанията на последната, дъщеря й като по-дълъг период от време, е работила през 2024 г. в Швейцария, а другите години е работила в Холандия за по 2-3 месеца. От малка работи за по 2-3 месеца, идва си вкъщи после. В последните години в чужбина, нямала е имот, живяла е на квартира, плащала е наем. Там е работила в сезонна заетост. В Холандия се е занимавала с цветя, а в Швейцария в месокомбинат е работила. Останалото време е била в България. През всичките тези години, дъщеря й не е споделяла да е имала намерение да остава трайно в чужбина. Искала да се установи в България, но тук заплащането не било такова, за което е мислила. Д.искала да инвестира парите си, спечелени в чужбина, в обзавеждане на неин си имот в България. Тя има имот в България. Искала да обзаведе имота си, който е чисто ново строителство и са необходими средства за да може да го обзаведе. С парите, спечелени в чужбина, изплащала жилище в България. Тя си го купила.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, като ги намира за логични и последователни отчитайки и тяхната възможна заинтересованост, предвид близката родствена връзка между двете.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Съдът констатира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ [населено място] и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], обаче са постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещи до тяхната отмяна. Съображенията за това са следните.

Фактическата обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица.

В тази връзка, следва да бъде съобразено на първо място, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /Е0/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /Е0/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /Е0/ № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е., съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки /чл. 288 ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Съгласно чл. 3 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства /по см. на чл. 1, параграф "л"/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/, в т. ч. и относно обезщетенията за безработица /чл. 3, параграф 1, б. "з"/.

Няма спор по делото, че жалбоподателката е гражданин на Република България, респ. е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент /Е0/ № 883/2004 г. /чл. 2 от Регламента/, с който регламент са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент /Е0/ № 883/2004 г., сред които и е правилото на параграф 2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Легална дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1 § 3 б. "й" от цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място /на обичайно пребиваване на лицето/ се определя, съгласно чл. 11 § 1 от Регламент /Е0/ № 987/2009 /регламента по прилагането/, с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В член 1, б. "й" и б. "к" от Регламент /Е0/ № 883/2004 пък се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". А в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки.

Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните /напр. пенсионери и студенти/ — в държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече от една държава - членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост/по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният и характер, както и продължителността на договора за работа/; упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти — източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване, като например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност.

Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fc4619b-7b05-452e-ae78-d9b92a5c5b50