Определение № 224 от 25.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. София, 25.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500093 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба, подадена от „Ей Би Ес инвест“ ООД против определение № 556 от 08.10.2025 г., постановено по т. д. № 40/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 13 състав, с което съдът е спрял производството по т. д. № 40/25 г. до приключване на преюдициалното производство по т. д.

№ 137/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради липсата на мотиви. Твърди, че в атакуваното определение съдът е изложил само общи теоретични мотиви, без да е изложил фактическа обстановка, не са изложени мотиви относно обективната зависимост между двете спорни правоотношения. Твърди, чи липса анализ за субективния идентитет между двете дела, както и обсъждане на наличието на двата необходими елемента на преюдициалността – предметна обусловеност и субективни предели на силата на присъдено нещо. Цитира практика на ВКС, от която прави извод че не е налице субективен идентитет. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците по жалбата оспорват същата. Твърдят, че изводите на съда относно наличието на преюдициалност по двете производства са правилни и законосъобразни, тъй като от съществено значение за настоящето производство е въпросът за представителството на ищеца търговско дружество. Молят съда да постанови определение, с което да потвърди атакуваното.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 556 от 08.10.2025 г., постановено по т. д. № 40/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 13 състав, с което съдът е спрял производството по т. д. № 40/25 г. до приключване на преюдициалното производство по т. д. № 137/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по т. д. № 40/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е образувано по повод постъпила искова молба от „ДАТ енерджи“ ООД, съдружник в „Ей Би Ес инвест“ ООД и Д. С. Ю., съдружник, притежаващ 50% от капитала на „ДАТ енерджи“ ООД, с която са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на взетите решения от ОСС на „Ей Би Ес инвест“ ООД, проведено на 13.02.25 г. по т.т. 1-5 от протокола от заседанието на общото събрание. Видно от взетите решения ОСС е изключило като съдружник ищеца търговско дружество.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството по т. д. № 137/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд е образувано по повод постъпила искова молба от А. Д. Ч. и Т. К. Д., с която са атакувани ветите решения за изключването им като съдружници от „ДАТ енерджи“ ООД.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е неоснователна.

По отношение на допустимостта на подадената частна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима като подадена в установените от закона срокове и от упълномощено лице. По отношение на основателността на същата съдът намира следното:

Видно от обстоятелствената част на жалбата частния жалбодател е навел твърдения за липсата на предпоставките за спиране, като твърди, че липсва субективен идентитет на двете производства, както и че същите не са поставени в условията на преюдициалност. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение съдът намира за основателни по следните съображения:

Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е приложимо, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, при която решението по едното дело ще е обуславящо за решаването на спора по другото дело, тъй като ще формира сила на присъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело.

Преюдициален е този спор, по който със сила на присъдено нещо ще бъдат 2 признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Когато обуславящото дело е гражданско, за да бъде зачетена силата на присъдено нещо на решението по него от съда по обусловения иск, не е достатъчно предмета на преюдициалния спор да се инкорпорира в предмета на обусловеното дело, а трябва да е налице и субективен идентитет между двете дела (решение № 173 от 07.01.2020 г., постановено по гр. д. № 5 406/16 г., по описа на Г.К., І Г.О. на ВКС).

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на присъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на присъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От това следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. В конкретния случай е налице такава пречка, препятстваща упражняването на правото на иск от страна на „ДАТ енерджи“ ООД. Такава пречка е законосъобразното предявяването на иск относно законосъобразността на взетите от ОСС решения по изключването на „ДАТ енерджи“ ООД като съдружник в „Ей Би Ес инвест“ ООД. С влизането в сила на решението по т. д. № 137/25 г. ще се установи представителната власт на дружеството ищец в настоящето производство, което оказва влияние по отношение на допустимостта и редовността на исковата молба, с която са оспорени решенията на ОСС на „Ей Би Ес инвест“ ООД. Актът по обуславящото дело (начина на представителство), който следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 - чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по 3 обусловеното дело. В този см. решение № 60 293 от 15.06.2022 г., постановено по гр. д. № 10/21 г., по описа на Г.К., ІV Г.О. на ВКС. С оглед на изложеното тълкуване на закона от ВКС, настоящият състав намира, че са налице предпоставките за спиране на настоящето производство, а наведените доводи за тяхната липса са неоснователни.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 556 от 08.10.2025 г., постановено по т. д. № 40/25 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, 13 състав, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4