Решение № 584 от 16.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Дора Михайлова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002104878 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. В. срещу Решение № 1064 от 14.07.2023 г. по в. гр. д. № 3147/2022 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 246/25.07.2022 г. по гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС – Асеновград, като упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В., [дата на раждане] , и А. Д. В., [дата на раждане] , е предоставено на тяхната майка М. В. Д., при която е определено и местоживеенето им. С въззивното решение е определен режим на лични отношения между бащата Д. Х. В. и ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В. и А. Д. В., както следва: бащата да се среща с децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица за времето от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 19,00 ч. в четвъртък; както и в продължение на половината от всяка коледна и великденска (пролетна) ваканция, както и в продължение на четири седмици през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка с децата. С този съдебен акт касаторът Д. Х. В. е осъден да заплаща на малолетните си деца, чрез тяхната майка и законен представител М. В. Д., месечна издръжка в размер на от по 300 лв. (триста лева) за всяко дете, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до пълното й 1 изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че майката притежава родителски капацитет, годен да осигури сигурна семейна среда за децата.

Ответникът по касационната жалба М. В. Д. е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

В съдебно заседание страните поддържат съображенията, изложени в касационната жалба и отговора.

С определение № 1949 от 19.04.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимите за изхода на спора въпроси: за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства и как съдът следва да установи интереса на децата, как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител.

По обуславящите изхода на делото въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се отнасят задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. и с т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е формирана практика на ВКС, намерила израз в посочените от касатора Решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д. № 3857/2017 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 218 от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г. на III ГО, Решение № 50079 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 2778/2022 г. на III ГО на ВКС, и служебно известните на състава Решение № 164 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2023 г., IV ГО, Решение № 215 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., III ГО, Решение № 70 от 2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2022 г., III ГО, Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, и други. По въпроса за задължението на съда да обсъди поотделно и в съвкупност релевантните доказателства практиката на ВС на РБ и на ВКС е непротиворечива - правораздавателният орган не може да пропусне да изясни относимите към спора фактически положения и да се произнесе по защитите възраженията на страните. Съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства поотделно и в съвкупност, като по вътрешно убеждение изясни спорните по делото факти, обосновавайки своите фактически изводи – аргумент от чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК.

На въпроса как съдът следва да установи интереса на децата и как и кои обстоятелства трябва да прецени и съпостави, за да се произнесе относно предоставянето на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, следва да се отговори, че водещ е най-добрият интерес на децата, като се извърши съпоставка между условията при двамата родители. Водещи при обосноваването й са критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.) при съобразяване с разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при 2 действието на СК от 2009 г. и доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. При решаване на въпросите относно отглеждането и възпитанието на децата и определяне на режима на личен контакт на децата с родителя, който не упражнява родителските права, съдът е длъжен да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай, отчитайки родителските качества на всеки един от родителите и на този, на когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към децата; желанието му и способността му да се грижи за децата; умението му да поддържа връзка с децата; връзката между родителя и децата, отношенията между тях и готовността на родителя да ги подкрепя и подпомага в развитието им като личности; да познава техните особености, интереси и нужди; социалното обкръжение на родителя и възможността да получава помощ при отглеждането на децата от трети лица; привързаността на децата към родителя; желанията и потребностите на децата, съобразени с техния пол и възраст; отношенията между двамата родители помежду им и към децата след раздялата им във връзка с децата, както и спрямо децата; умението да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не внушават негативна нагласа у децата срещу другия родител. Всички специфични обстоятелства, характерни за конкретния случай, съдът е длъжен да прецени в съвкупност, водейки се от интересите на децата - в този смисъл Решение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО, на ВКС, Решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр. д. № 1066/2011 г. на III ГО ВКС, решение № 470 от 09.11.2012 г. по гр. д. № 1156/2011 г. на IV ГО на ВКС.

Съставът на Върховния касационен съд при произнасяне по касационните оплаквания намира, че по поставените правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените по чл. 290 ГПК разяснения. Въззивният съд не е изложил в мотивите на решението си съображения по направените в отговора на въззивната жалба на Д. Х. В. доводи относно правилността на първоинстанционното решение. Това налага отмяна на обжалваното решение, а делото следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия.

По делото е установено, че страните, родители на децата А. Д. В., [дата на раждане] , и А.

Д. В., [дата на раждане] , са разделени от месец август 2020 г., когато бащата напуснал съвместно обитаваното жилище след продължителни конфликти с майката. Безспорно в процеса е, че и двамата родители имат деца от предходни бракове– майката има двама, понастоящем пълнолетни, синове, а бащата има по-голям син, за който се грижи неговата майка. От свидетелските показания, събрани в производството пред районния съд, се установява, че в последните години от съвместното съжителство на страните отношенията им били изключително напрегнати - често се карали, включително пред децата, отправяйки обиди един към друг, случвало се В. да удря Д..

През месец ноември 2020 г. майката М. Д. заболяла от „Kовид-19“ и постъпила в болница за лечение. Бащата поел грижите за децата, като това продължило и след изписването й от болницата на 17.11.2020 година. Децата живеели при баща си около година (до есента на 2021 г.), като за отглеждането им му помагали наета за това жена и неговата сестра. В периода от месец февруари 2021 г. до месец октомври 2021 г. присъствието на майка в 3 живота на децата било силно ограничено поради заболяването й, а и поради необходимостта да смени жилището, в което живеела под наем, с друго.

В изпълнение на постановените с определение от 28.10.2021 г. по гр. д. № 841/2021 г. по описа на РС – Асеновград привременни мерки грижата за децата поела майката, при която те са и понастоящем. В грижите за отглеждането им тя е подпомагана понякога от поголемия си син Н., понастоящем на 20 години, както и от настоящия си партньор, който работи като пожарникар в гр. Стара Загора на 24-часови смени.

Бащата Д. Х. В. работи като кариолог в „МБАЛ – Асеновград“ ЕООД със месечно възнаграждение от 2 500 лева, а майката - като медицинска сестра в „ЦСМП – Пловдив“, филиал Асеновград, с възнаграждение от 1 500 лева. Трудовият график и на двамата включва работа на смени и нощни дежурства. И двамата са социално интегрирани в обществото, имат приятелски кръгове, с които общуват в ежедневието си. Децата са привързани към по-големия си брат Н. М..

Майката живее в апартамент под наем, като ползва дневна с кухня, спалня и детска стая. В детската стая е организирано лично пространство за детето А. и неговия брат Н.. Майката и детето А. ползват спалнята, а когато в дома им гостува настоящият партньор на майката свидетелят Ж. Ж., за нощуване се ползва диван в кухнята. Посочените обстоятелства се установяват от социалните доклади и показанията на свидетеля Н. М., син на М. Д., и свидетеля Ж. Ж..

От социалните доклади и показанията на свидетелите И. Ч. и Ф. Т. се установява, че бащата живее в собствен апартамент, състоящ се от кухня и две стаи, едната от които е обособена като детска стая, обзаведена според нуждите на децата с мебели, съобразно възрастта и потребностите им. Помощ в грижите по отглеждане на децата му оказват неговата сестра, вуйчо и жена, която наел да му помага – свидетелят И. Ч..

Според социалните доклади от 25.10.2021 г. и 03.02.2023 г. основните битови потребности на децата, ученици в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, се осигуряват и от двамата родители.

Децата редовно посещават учебните занятия и активно участват в учебните процеси.

Изразено е становище, че и двамата родители са чувствителни към нуждите на децата от предоставяне на адекватни стимули, насърчаване на уменията им и мотивацията за учене и развитие. И двамата родители споделят разбирането, че конфликтните отношения между тях се отразяват негативно върху децата и тяхното емоционално благополучие. Въпреки родителския конфликт и липсата на спокойна комуникация между родителите децата имат контакт и с двамата родители. Бащата участва в техния живот и емоционалната връзка между него е децата не е прекъсната. Между всеки от родителите и децата е установена връзка на привързаност. Родителите сътрудничат на отдел „Закрила на детето“ в процеса по предоставяне на социални услуги за децата и подкрепа на семейството.

От заключението към съдебната психолого-психиатрична експертиза, изслушана в производството пред районния съд, и устните разяснения на вещите лица при разпита им в проведеното на 18.02.2022 г. открито съдебно заседание, се установява, че и двамата родители покриват критериите за висок родителски капацитет. Съгласно заключението при майката се наблюдават признаци на емоционална лабилност, личностова неуравновесеност и 4 множество когнитивни изкривявания в стил „черно – бяло“, разкриващи признаците на поведение по типа на „жертва“. Вещите лица сочат липсата на комуникация с партньора и отсъствието на желание за компромиси като фактори, понижаващи родителския й капацитет.