Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1203 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1641/2025
Вид
Решение № 1203
Подписан
21.10.2025
В сила
21.10.2025
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000501641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1294/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6331/2024 г., по описа от СГС, 1-14 състав, съдът е осъдил ЗД „Бул инс" АД да заплати на Ц. К. Р. –А. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на 6 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 25.01.2024 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането като е отхвърлил исковата претенция за горницата над 6 400 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователна.

Срещу решение № 1294/05.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6331/2024 г., по описа от СГС, 1-14 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил иска по чл. 432 КЗ, като неоснователен, за разликата над сумата от 8 000 лв. до сумата 15 000 лв., както и в частта, в която е приел наличието на принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата в размер на 20%, е подадена въззивна жалба от Ц. К. Р. –А., която моли въззивния съд да го отмени и да й присъди сумата 15 000 лева. Счита, че съдът без да обсъди събраните по делото доказателства е приел наличие на съпричиняване, както и неправилно е определил занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, в нарушение на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и като последица е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на степента на търпените от жалбоподателката неимуществени вреди. Не са преценени в тяхната съвкупност и тежест претърпените болки и страдания. Нее била съобразена конкретната икономическа конюнктура в страната. Съдът избирателно и без да отчита всички доказателства посочил единствено част от разсъжденията на вещото 1 лице. Не била отчетена и задължителната съдебна практика по въпроса за съпричиняването.

Не било изследвано наличието на реална обективна връзка между липсата на колан и получените от пострадалата травматични увреждания. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следвало също да бъде съобразен с трайната съдебна практика и понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Не било взето предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, съгласно действащия към Датата на настъпването на процесното ПТП КЗ, както и с обстоятелството, че през септември 2021 г., националната статистика отчела най-високата инфлация за последните девет години 4.8%.

Въззиваемият ЗД „Бул инс" АД оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Счита, че съдът е преценил всички относими към определянето на обезщетението обстоятелства.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ц. К. Р. срещу ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 25.01.2024 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се твърди, че на 25.01.2024 г., около 12:30 ч., в гр. София, МПС, с марка „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, с peг.№ ***, при движение по бул. „Цар Борис III“, с посока на движение от ул.

„Житница“, към ул. „Мъглен“, пред пицария „Дон Вито“, поради несъобразена с интензивността на движението скорост и пътната обстановка, реализирал удар със спрелия пред него л.а. „Фолксваген Тигуан“, peг. № ***, управляван от Ц. К. Р. -А.. В резултат на удара л.а. „Фолксваген Тигуан“ блънал спрелия пред него л.а. „БМВ ХЗ“, peг. №***, който от своя страна ударил спрелия пред него л.а. „Тойота Аурис , peг. № ***. Виновен за настъпването на инцидента бил водачът на МПС с марка „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, на когото е съставен АУАН АД № 060436. Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество. Непосредствено след ПТП ищцата била транспортирана от екип на СМП във Военномедицинска академия - София, където била настанена в Клиника по Неврохирургия. Постъпила с главоболие и оплаквания за болки в шията. След проведени лабораторни изследвания, лицева графия на торакс или бял дроб и сърце и консултации с интернист и с хирург й била поставена окончателна диагноза Контузия на главата; Мозъчно сътресение. По време на болничния престой приемала медикаментозна терапия. На 27.01.2024 г. била изписана, с насоки за два последващи контролни прегледа и издаден Болничен лист № 20240366787, за период от 23 дни. Ц. К. Р. А. имала непълен и непоследователен спомен за травмата - не можела да възпроизведе как точно се е случил инцидентът. Оплаквала се е от постоянно главоболие и световъртеж, повишена светлочувствителност, сънливост и отпадналост. Изпитвала силни и пулсиращи болки в главата, които се засилвали при взиране и съсредоточаване над малки детайли, а също така и през нощта. Това се отразило и на съня й - не можела да спи спокойно, вследствие на което била силно раздразнителна и доста нервна. Ежедневието й претърпяло обрат - често чувствала, че губи координация и усещала затруднения с паметта. Още повече, силата и интензитета на болките, създавали у нея чувство на страх и безпокойство. Нуждата от чужда помощ я карала да се чувства слаба, тъй като преди инцидента такава не й е била нужна. Била деен, работещ и активен човек, грижещ се за себе си и околните с лекота, а след настъпването на ПТП-то изпитва затруднения, което я тревожело. Изпитвала страх от пътната обстановка и движението по пътищата, което я затруднява при необходимост да се придвижване с автомобил. Дългият болничен дал отражение над доходите й, което също 2 повлияло на психиката й. Възстановителният период бил придружен от множество неудобства за пострадалата и тя се е затворила в себе си и намалила контактите с близки приятели. Допълнително натоварване на пострадалата оказал фактът, че по време на настъпването на пътния инцидент, с нея в колата е бил и синът й и тя се билае уплашила за неговото здраве, което все още дава отражение над психиката й. Към момента Ц. А. страдала от понижено настроение, тревожност и притеснение, когато става дума за управление на МПС и возене в такова. Всички тези обстоятелства били вследствие стреса вследствие ПТП.

Въпреки извънсъдебно заявено искане за заплащане на обезщетение в срока за отговор не е налице плащане от застрахователя. Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД с отговора на исковата молба е посочил, че счита исковете неоснователни. Оспорил е механизма на ПТП, както и че е причинено по вина на водача на лек автомобил Ленд Ровър. Възразява, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, която е допринесла за настъпване на инцидента като в нарушение на правилата за движение по пътищата е спряла внезапно, както и поради това да е била без поставен предпазен колан. Оспорва причинените увреждания да се намират в причИ. връзка с процесното ПТП. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Поискал е от съда да отхвърли предявените искове.

Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269, изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника на ищецът за причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане вследствие процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл за настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и законосъобразното определяне на размера на имуществените вреди.

Относимите към този предмет събрани по делото доказателства са следните:

По делото е представен констативен протокол № К-49/25.01.2024 г., от който се установява, че на 25.01.2024 г., в гр.София, на бул. Цар Борис III, в посока от ул. Житница към ул. Мъглен ПТП, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, с peг.№ *** - МПС 1, управляван от С. Я. Г. и лек автомобил с марка л.а.

„Фолксваген Тигуан“, peг. № *** - МПС 2, управляван от ищцата, както и с участие на МПС БМВ Х3 - МПС 3, и МПС 4 - Тойота Аурис.

Страните не спорят е не е предмет на въззивното производство наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача на МПС 1 Ленд Роувър, с ЗД „Бул инс" АД за периода на настъпване на ПТП.

По делото е изслушана съдебно авто-техническа експертиза, неоспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице ПТП е настъпило в гр. София на бул. „Цар Борис III” на прав пътен участък. Булeвардът се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „Фолксваген” се е движел по бул. „Цар Борис III”, в дясната пътна лента, с посока от ул. Житница към центъра на гр.

София. Водачът на автомобила е спрял след няколко автомобила, които също са били спрели, л.а. Ланд Ровър се е движил след л.а. Фолксваген в същата пътна лента. Когато л.а.

3

Фолксваген е спрял, водачът на л.а. Ланд Ровър е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, приближавайки лек автомобил Фолксваген и е реализирал ПТП, като лек автомобил Ланд Ровър с предната си част челно е ударил л.а.

Фолксваген от задната му част, при което го е отхвърлил напред. В следващия момент л.а.

Фолксваген е ударил автомобил, спрял пред него, който пък от своя страна е ударил автомобил спрял пред него. От техническа гледна точка, причината за настъпилото произшествие са субективните действия на водача на лек автомобил Ланд Ровър със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с л.а. Фолксваген. Мястото на удара между лек автомобил Ланд Ровър и лек автомобил Фолксваген по широчина на платното за движение на бул. „Цар Борис 3”, е на около 2-4 м. вляво от десния бордюр по посока на движението на двата автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 30 м преди обособена пешеходна пътека, на която е имало монтирана светофарна уредба. Ударът е настъпил върху платното за движение на бул. „Цар Борис III”, а скоростта на движение на лек автомобил Ланд Ровър преди настъпването на процесното ПТП е била не по - ниска от 50 км/ч. Лек автомобил „Фолксваген“, модел „Тигуан“, управляван от ищцата е бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници включително и на задната седалка. В конкретния случай автомобил Фолксваген е ударен отзад. Вследствие на удара е отхвърлен напред, при което се е реализирало положително ускорение, предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила, която е предизвикала движение на телата на пътниците назад спрямо посоката на движението на автомобила. Тялото на пострадалата е политнало назад, като се реализирал камшичен удар.