Решение № 20335 от 10.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58021/2024
- Вид
- Решение № 20335
- Подписан
- 10.11.2025
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 и 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Конституция на Република България
- чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
- чл.39 ал.1 · Конституция на Република България
- чл.39 ал.2 · Конституция на Република България
- чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
- чл.40, ал.2 · Конституция на Република България
- чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
- чл.41, ал.1, изр.2 · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 20335 гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110158021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Д. М. срещу „..“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от разпространението на неверни клеветнически твърдения в електронната медия с адрес: www.pik.bg, чрез публикуването на статия от 02.09.2024 г., със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“, ведно със законната лихва за забава от 02.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.09.2024 г., на електронната интернет платформа с адрес: www.pik.bg, с наименование: „Информационна агенция ПИК“, била публикувана статия със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“. Твърди, че съгласно констативен протокол с рег. № 1917/2024 г., т. 1, № 150 по описа на нотариус Б. ., било установено, че непосредствено под статията бил публикуван и колаж от две снимки, едната от които негова, а другата на .., върху които била позиционирана и лента с надпис 1
„Полиция/Police”, имаща за цел създаването на престъпни внушения. В процесната статия се съдържали неверни твърдения по адрес на ищеца, приписващи му извършването на изключително тежки престъпления, свързани с участие в престъпна група, с цел убийство по поръчка на посоченото в заглавието на статията лице. В статията се създавали внушения, че изложените данни са по информация на служители на МВР, като било посочено, че съгласно свидетелски показания, коментираното убийство било „инициирано именно от .. и десните му ръце Х. М. и ...“ . Според информацията в статията, „след първоначална разпра Х. М. и ... докладвали на .. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират П. и то повъзможно най-болезнения и унизителен начин“. Ищецът счита, че с разпространяването на посочените твърдения са нарушени честта, достойнството и доброто му име в обществото. В статията се съдържали факти, които създавали внушения, че ищецът е взел участие в извършването на тежки престъпления. Вследствие от разпространените неверни твърдения по адрес на ищеца, считано от 02.09.2024 г. до настоящия момент, същият претърпял изключително интензивни отрицателни емоции и стрес. Сочи, че предвид факта, че е разпознаваема личност, с оглед дейността му в спорта и качеството му на председател на БФБ, се наложило да опровергава пред широк кръг лица разпространените неистинни твърдения по негов адрес.
Отбелязва, че спрямо него никога не е било провеждано разследване, за което и да било деяние от посочените в статията. В резултат от разпространените неверни твърдения по негов адрес изпитвал потиснатост, нервно напрежение, страх от привличане към наказателна отговорност и неудобство, предвид засягането на обществения му образ. Вследствие от преживените негативни емоции, ищецът страдал от безсъние, високо кръвно и постоянно главоболие, които търпял и до настоящия момент. Ищецът твърди, че доставчик на електронната медийна услуга – „Информационна агенция ПИК“, с домейн: www.pik.bg, е ответното дружество. Счита, че с процесната статия, публикувана на електронната медия на ответника са разпространени клеветнически твърдения по негов адрес, които надхвърлят границите на свободното мнение. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 02.09.2024 г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че процесната статия била първоначално публикувана в друг информационен сайт – crimesbg.com, с автор ... След извършена проверка от страна на редакторите на pik.bg, статията била споделена в сайта на електронната медия, без извършени редакции.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложен констативен протокол от 03.09.2024г., изготвен от помощник нотариус .. при нотариус . . с район на действие СРС, към който е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от интернет страница https://pik.bg/, със заглавие „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“. В същата се обсъжда убийството на . П., баща на Д. П., като се посочва, че то е поръчано от .. и „аверите му“ Х. М. и .... Изложено е, че убийството е инициирано от .. и „десните му ръце“ Х. М. и ..., като повод за убийството било спречкване между Д. П. и Х. М., който изгонил бореца от тренировка. След това бащата .
П. отишъл в „Дианабад“ да се разбере с „аверите“ на ... Допълнително е посочено, че убитият П. имал общо с транзит на хероин от Близкия изток към Западна Европа.
Представено е актуално състояние на „..“ ЕООД, от което се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на същото е ....
Установява се от представено актуално състояние на Сдружение „Българска федерация по борба“, че същото се представлява от Х. Д. М. и ..., а членове на управителния му съвет са Д. ..., .., .., .., .., .., .., ..., ..., .., Х. Д. М., .., ...
Отделено е за безспорно между страните по реда на 146 ГПК, че „..“ е собственик и администратор на електронна информационна медия със следния електронен адрес – „www.pik.bg“, в която на 02.09.2024 г., била публикувана статия със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ..., мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушването на свидетеля ... Свидетелят е изложил, че познава ищеца от 2013г., покрай 3 борбата. Преди публикуването на процесната статия се виждали поне два-три пъти в месеца. След това го бил търсил да се виждат, както и други техни приятели, но той отказвал, защото бил притеснен от нещата, които са написани за него. Бил подтиснат от написаното в статията и мнението на хората, заради нея. Притеснявал се как ще бъде приета тази информация от детето му, когато порасне. В статията пишело, че той е една от мутрите на ., които са пребили до смърт борец. Към онзи момент ищецът бил председател на Федерацията. Притеснявал се, че тази статия ще повлияе на мнението на клубовете за него. Бил подтиснат, отслабнал, напрегнат и стресиран.
Притеснявал се как ще бъде коментиран, а не страх, че ще бъде задържан, осъден. Не му било известно ищецът да има връзки с криминално проявени лица.
По делото е изслушан и свидетелят .., служител на медийна група „..“, която придобила „Пик“ ООД, като имала редакторски и журналистически задължения. Наблюдавала съдържанието на всички медии в групата, включително на Пик. Участвала в оперативки, планьорки, набелязвала темите на отделните медии, наблюдавала как се събира информацията, пишела статии, редактирала статии, писани от друг. В края на м. август 2024г. постъпила информация. Едно от местата, от които постъпила тази информация бил сайт crimesbg.com и от който по принцип ползвали информация, но не можели да установят кой е негов собственик. В този сайт била публикувана информация и започнали проверка от свои източници, които потвърдили изложените в нея факти. Било взето решение статията да бъде копирана. Не било ясно кой е авторът на статията, тя не била подписана.
От практиката си били установили, че голяма част от статиите, които се публикуват там във времето се потвърждавали. Не знаела дали са се позовали на crimesbg.com при публикуване на статията на сайта на ПИК, но това следвало да се направи, съобразно добрата практика, когато статията е изцяло копирана, както е в случая. Източниците, които били потвърдили информацията били от МВР и службите, както и от т.нар. „ъндърграунд“ – лица от криминалния контингент. Било потвърдено от хора от „репресивния апарат“, че се работи по такава версия. Месец след излизане на статията била извикана за разпит в ГДНП и СДВР. Останала с впечатление, че тези разпити се извършват във връзка с дела, които целят установяване на тази информация, но не са започнали със статия на ... Синът на .. бил член на 4 федерацията по борба, на която бил председател ищецът. Служители на МВР й били казали, че информацията е достоверна и по нея се работи. Медийна група „..“ имала сайт crimes.bg, който бил различен от crimesbg.com, който се появил много по-късно – през 2019-2020г. В сайта публикували служители, които имат администраторски права.
При така установените факти от значение за спора съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В случая от събраните по делото доказателства се установява и не е спорно между страните, че на регистрираната от ответника интернет страница „www.pik.bg“е публикувана статия с посоченото в исковата молба съдържание.
В чл. 39 - 41 от КРБ и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността, но същото не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и 5 упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг.
Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име.
В решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. Конституционният съд на РБ постановява следното: „Отделните права, предоставени от разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи”.