Решение № 7 от 22.01.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Сандански, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Я. В. К., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.***, подадена чрез упълномощен представител – адвокат М. Н. от ПАК срещу Наказателно постановление /НП/ № 9433/24.06.2025г. издадено от Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София /АПИ/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. с чл.5, ал.1, т.3, б. „д“ от Наредба №11 от 03.11.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Оспорва се извършване на нарушението, като се претендира нарушена процедура по измерване на габаритите на ППС. Твърди се освен това невъзможност – или изключително затруднено изпълнение на задължението за заплащане на дължимата за извънгабаритен товар такса. Моли се, съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния представител. Представителя поддържа жалбата. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител.

Същият оспорва жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на НП. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2025г. в 10.20 часа, на отбивна площадка на АМ „Струма“ – км.153 Я. К. управлявал и извършвал превоз на товари /автомобили/ със състав от ППС с четири оси – 1

МПС с две оси марка „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег. № *** и ремарке с две оси с рег.

№***

При извършена проверка от органите на АПИ, последните, посредством измерване с техническо средство ролетка 1242/18 /50 м./ , констатирали, че са превишени максимално допустимите норми, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство, в раздел ІІ от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

Измерената дължина на ППС е 20.20 м., при допустима максимална дължина на ППС от 18.75м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б.“д“ от Наредбата, като превишаването е с 1.45 м.

След преценка за това, че съгласно чл. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 5, ППС е извънгабаритно, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0010792 от 28.05.2025г. от свидетеля Гюров.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, вр. чл. 5, ал. 1, т. 3, буква "В", чл. 5, ал. 1, т. 3, б.“д“ от Наредба № 11 от 03.07.2021 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г., Н. и К. , дадени в съдебно заседание; АУАН, разписка, копия от лични документи, копие от известие за доставяне, копия от заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото. Разпитан като свидетели в съдебно заседание служителите на АПИ Гюров и Ничовски по същество потвърждава констатациите по АУАН. Съдът цени техните показания като подробни, последователни и непротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановен срок и срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното НП - дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.324, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за това административен орган, в предвидените в ЗАНН преклузивни и давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Съобразно нормата на чл.167 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

Анализът на цитираната норма сочи на извода, че правомощията за извършване на проверки за спазване на общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на превозното средство са възложени на длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура".

Съдът намира, че проверяваното наказателното постановление е изготвено съгласно изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Посочена е нарушената правна разпоредба.

Нарушението е квалифицирано като такова на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, бланкетна норма, която препраща към Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В издаденото НП посочената като 2 нарушена разпоредба предвижда, че: "движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението".

За запълване на бланкетния състав на разпоредбата, тя е обвързана със съответната разпоредба от Наредба № 11/01 г. на МРРБ, така за нарушителя е ясно, за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Анализът на събраните в хода на производството доказателства сочи, че при описаната погоре фактическа обстановка, водачът е превишил максимално допустимите норми по раздел II от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, тъй като измерената дължина на ППС е 20.20 м., при допустима максимална дължина на ППС 18.75 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б.“д“ от Наредбата, като превишаването е с 1.45м. Измерените параметри на превозното средство показват, че то е извънгабаритно по смисъла на чл. 2 от Наредбата.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" в размер от 500 до 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно транспортно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Административнонаказващият орган е наложил наказание в размер над минималния – 1000 лева, без да обоснове ясно и конкретно основанията за този размер.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при индивидуализацията на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В процесния случай съдът намира, че не са налице данни, нарушението да не е за пръв път. Същевременно, АНО не е съобразил обективно известни му обстоятелства относно извършването на нарушение от подобен тип при извършване на превози през границата на страната. Както бе установено в хода на съдебното производство, преди премахване на граничния контрол превозвачите са разполагали с възможността да заплатят такса за извънгабаритен товар на ГКПП Кулата при преминаване на границата от Р. Гърция.

След премахването на граничните структури, такава възможност – за заплащане на разрешение за превоз на извънгабаритен товар е възможно да се извърши само в областните дирекции на МВР – в конкретния случай ОД на МВР Благоевград. Липсата на нормален достъп до услуга, която би предотвратила извършване на нарушения с оглед нейната себестойност според съда се явява смекчаващо вината обстоятелство, което не е отчетено от АНО при определяне размера на предвидената в закона санкция.

Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че следва да намали размера на наложената на жалбоподателя глоба, като размерът на същата бъде определена в минимума, предвиден в закона

Не се констатира, да са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.93, т.9 от НК, приложима на основание чл.11 от ЗАНН. Не се установяват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

Отчитайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява частично основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се измени касателно наложеното наказание "глоба", като последното се намали от 1000 лева на 500 лева.

По разноските:

Съгласно разпоредбата начл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производството пред районния и 3 административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно заложеното в чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото жалбоподателят е бил представляван от упълномощен процесуален представител, на когото заплатил възнаграждение в размер на 500 лева, видно от приложените по делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Доколкото жалбата бе частично уважена, като размерът на наложеното наказание бе намален наполовина, съдът приема, че и претендираното възнаграждение за един защитник следва да бъде редуцирано в същата степен.

Съобразно изхода на делото, претенцията на въззиваемата страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като жалбоподателят да бъде осъден да заплати сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание 63, ал.7, т.1, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.3 от НПК, съдът,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 9433/24.06.2025г., издадено от Директор на Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София /АПИ/, с което на Я. В. К., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул.

„***“ №***, ет.***, ап.*** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, вр. с чл.5, ал.1, т.3, б. „д“ от Наредба №11 от 03.11.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни товари и/или тежки ППС на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание "ГЛОБА" на 500 /петстотин/ лева.