Решение № 1325 от 16.06.2020, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

1325 / 16.06.2020 год., град

Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав

Районен съдия: Асен Радев при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 10473 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т.Н.Д. против З.Б.Д., за осъждането й да му заплати сумата от 7200 лв., с която последната се е обогатила без основание, ползвайки собствената му 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас в периода от 01.10.2016 год. до 11.12.2019 год., ведно със законната лихва върху обезщетението, начиная от депозиране на исковата молба - 11.12.2019 год., до окончателното му изплащане.

Исковете са с правно основание в чл. 59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, са допустими.

В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира писмени доказателства, претендира деловодните разноски.

Процесуалният представител на ответницата оспорва исковете, моли за отхвърлянето им. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноските по делото.

От събраните по делото доказателства се установяват следните факти, относими към спора:

Страните не спорят, че процесното жилище е придобито по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност, че бракът им е прекратен с влязло на 24.03.2009 год. в сила решение, с което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на ответницата, както и че със същото решение е постановено тя да ползва жилището до навършване на пълнолетие от малкото им дете Б.Д..

Не е спорно също, че на 01.07.2010 год., с нот.акт № 100 от същата дата на нотариус с № 255 на НК, ответницата е дарила на Б.Д. - син на страните, притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от жилището, запазвайки си пожизнено правото на ползване по отношение на дареното, като към датата на сделката дареният е бил пълнолетен.

На съда е служебно известно и решението по в.гр.д. № 54/2018 год. на БОС, влязло в законна сила, с което съсобственото на ищеца и сина му жилище е изнесено на публична продан.

При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският районен съд намира исковете за неоснователни.

Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Този иск принципно би бил основателен, в случай, че ответникът, който не е собственик или съсобственик, е ползвал собствения на ищеца имот, без да има основание, като с това се е обогатил - спестявайки разходи за сметка на обедняването на ищеца, произтичащо от невъзможността на последния да ползва имота или реализира имуществена облага от него - така ППВС № 1/1979 г.; Р№ 398-2013-IV г.о. и др.

И ако е установено по делото, че ищецът все още е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот, доколкото няма данни делбата на същия да е извършена фактически, то той (при изначално възложената му доказателствена тежест) не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че ответницата ползва неговата ид.част, респ. че фактическото й ползване се разпростира отвъд обема на учреденото в нейна полза ограничено вещно право на ползване върху собствената на сина на страните 1/2 ид.ч., препятствайки по този начин ищеца в упражняване на неговите права.

Но не само - липсват доказателства и за размера на обедняването (месечен наем или друг вид имуществена облага, която би могла да се реализира от имота), чиято компенсация ищецът претендира в настоящото производство.

Ето защо, главният иск по чл.59 от ЗЗД, а оттам и акцесорният - по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва за забава, се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата се следват деловодни разноски, но липсват доказателства за сторени такива.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.Н.Д., ЕГН - **********, съдебен адрес: *** - адв.С., предявени против З.Б.Д. ***, ЕГН - **********, за осъждането й да му заплати сумата от 7200 лв., с която се е обогатила без основание, ползвайки собствената му 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас в периода от 01.10.2016 год. до 11.12.2019 год., ведно със законната лихва върху обезщетението, начиная от депозиране на исковата молба - 11.12.2019 год., до окончателното му изплащане.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните. аседание и гонасрочва за ... на прокуратурата.прави извода за осъществено

Съдия:/п/ А.Радев

Вярно с оригинала:

И.Г.