Решение № 11360 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11360 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110117344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 106443/26.03.2025 г. на В. Р. А., ЕГН **********, гр.

София, ул. „Д-р ЛР“ № 6, вх. Б-2, ет. 1, ап. 20, със съдебен адрес в гр.София, п.к. 1463, ул. Г. С.

Раковски № 165, ет.2 с вход от ул. НР, чрез адвокат С. С. С. срещу „С В“ АД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ЦБ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър И, представлявано от ВТ и/или ФД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ищеца не дължи за доставени и незаплатени ВиК услуги суми, претендирани от ответника, както следва – 930.92 лв., като част от общо 3940.54 лв., начислени и претендирани от ответното дружество по Фактура № 137824627 от 17.01.2025 г. по кл. № ............, за периода от 19.06.2015 г. до 30.04.2016 г., префактурирана под Фактура № 137824627 от 17.01.2025 г., претендирана като дължима за услуга „Доставяне на питейна В“, поради липса на облигационно правоотношение между страните, недоставяне на ВиК услуги в имота, не е отговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания услугата „доставяне на питейна В“, не правилно начислени суми, при евентуалност - погасяване на сумите по давност.

Ищецът твърди, че след извършена справка в информационната система на „С В“ АД установил, че дружеството претендира от него за за предоставени ВиК услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Изток, ул. „Д-р ЛР № 6, вх. Б-2, ет. 1, ап. 20, които фигурирали по партидата на ищеца, разкрита при ответника по аб. №............. Твърди, че е оспорил дължимостта на тази сума пред ответното дружество, но негови служители му заявили, че ако не се издължи, сумата щяла да бъде събрана със съдия-изпълнител и представили неофициална справка – извлечение за начислените по партидата на имота суми. Твърди, че нямало валидно облигационно отношение между неговите праВтели, респективно между ищеца и ответника, тъй като ищецът не притежавал качеството собственик, вещно правен ползвател или облигационен ползвател на имота, отговарящ за вземания по цитираната партида. Оспорва качеството си на потребител и каквато и да било връзка с посочения имот. Счита, че не дължи претендираните от ответника суми, тъй като няма 1 валидно облигационно правоотношение между страните. Твърди, че сумите не се дължат, защото не е доставена, не е отговаряща на българските държавни стандарти и нормативни изисквания услугата „доставяне на питейна В“. Оспорва също сумите да са правилно начислени и методиката, по която е определен размера на задължението за процесния период. При евентуалност, моли съда да приеме, че процесното вземане е погасено по давност. Моли съда да уважи исковата претенция.

Претендира разноски.

В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.

Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като се претендира установяване недължимост на вземане, което е част от друго такова и на ответника не му ставало ясно коя точно част от всяко от фактурираните периодични вземания за периода по процесната фактура ищецът твърди, че не дължи, което затруднявало защитата на ответника. Сочи, че в базата данни на ответното дружество фигурира партида с посочените клиентски номер и титуляр за процесния имот. Сочи, че партидата е била открита след подадено заявление на 02.08.2016 г. за служебна смяна на собственост, от фирмата-продавач на имота. Твърди, че съгласно представения нотариален акт за справка на ответното дружество, „Агора-Ин“ ЕООД е продало на ищцата процесния апартамент на 20.01.2015 г. Сочи, че съгласно §1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ищецът, в качеството си на вещен ползвател на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги за имота за исковия период. Счита, че искът е неоснователен и моли съда да го отхвърли. Моли да се присъдят разноските за водене на делото в полза на ответната страна.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени писмени документи от ищеца, приложени на лист 47 до лист 56 и от ответника на листи от 23 до лист 37. Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза.

Други доказателства по делото не са ангажирани.

От събраните доказателства се установява, че на 02.08.2016 г. от предишен собственик на водоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. Изток, ул. „Д-р ЛР № 6, вх. Б-2, ет. 1, ап. 20 е подадено Заявление за промяна на титуляр на партида, като е посочена ищцата като нов собственик, съгласно посочен в заявлението нотариален акт (л.26). От извлечение на справка при отдалечен достъп в Служба по вписванията – гр. София е видно, че процесният имот е закупен от В. Р. А. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том 7 от 2015 г., вписан под № 2174 от 29.01.2015 г. в Агенция по вписванията. От справката е видно, че след придобиването на имота от ищцата със същия не са извършвани разпоредителни сделки, поради което съдът приема, че ищцата се явява собственик на процесния водоснабден имот. Предвид разпоредбата на §1, т.2, б. „а“ и б. „б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), ищецът, в качеството си на собственик на процесния имот, се явява потребител на ВиК услуги за имота за исковия период.

Приложените към отговора на исковата молба снимки съдът не обсъжда, тъй като същите не съставляват писмен документ или веществено доказателство по смисъла на ГПК.

Представени са писмо до ищцата от ответното дружество за издадените за имота фактури, справка за дължимите суми и процесната Фактура № 137824627 от 17.01.2025 г.

Изслушаната и приета като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза установява, че е налице префактуриране на процесната сума, като първоначалната първа фактура е издадена на 2

11.08.2016 г. с начален период на консумация 29.01.2015 г. За имота не е бил осигурен достъп за отчет от проверител за периода от 18.06.2015 г. до 23.12.2024 г. За последната дата е имало самоотчет чрез заснимане на показанията на водомера в имота. На 17.01.2025 г. е била издадена процесната изравнителна фактура с отразени отчети от проверител и приспадната придвижена консумация. От извършената проверка в счетоводството на ответното дружество вещото лице е установило, че размерът на задълженията за определеното количество В по процесната фактура възлиза на 3941.84 лева, а таксуваният период по нея е от 19.06.2015 г. до 23.12.2024 г. На поставените въпроси в съдебно заседание, вещото лице е отговорило, че сумите за периода са били начислени на база, тъй като не е бил осигурен достъп до уредите за отчет.

При така установените факти, съдът счита, че въведеното за недължимост на процесната сума основание за липса на облигационни правоотношения между страните е неоснователно.

Напротив, установи се по делото, че между страните са налице облигационни правоотношения, като ищецът е закупил процесния имот с нотариален акт, вписан в Службата по вписванията на 29.01.2015 г.

От събраните по делото доказателства и изслушаната ССЕ се установява, че реален отчет на водомера в имота е извършен през периода на 18.06.2015 г. (четири записа за отчет на тази дата), като следващият реален отчет е извършен на 23.12.2024 г. По делото не са ангажирани доказателства за неосигурен достъп до имота за отчет на уредите, като съдът приема това възражение на ищеца за основателно. Ответното дружество не е доказало, че за периода след 18.06.2015 г. до 30.04.2016 г. е имало основание за служебно начисляване на потребление на ВиК услуги, доколкото това е в негова тежест, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест.

Следва да се приеме обаче, че консумацията на ВиК услуги е доказана за периода, отчетен на 18.06.2015 г. Видно от приложената към ССЕ справка за формирани задължения за имота, за месец юни 2015 г. е отразено, че сумата е недължима. От справката е видно, че в графа „забележка“ е отразено, че всички суми за периода от 20.01.2015 г. до 23.12.2024 г. са недължими. Каква е причината за това отбелязване по делото не се установява. От същата справка се установява, че сумата за процесния период, която е начислена възлиза общо на 8.10 лв., респективно 4,14 евро.

От процесната фактура № 0137824627 от 17.01.2025 г. е видно, че са начислени стари задължения, като за процесния период консумацията на питейна В е в общ размер на 241 куб.м., а стойността възлиза на 711.43 лв. с ДДС, или 363,75 евро. За тази сума следва да се уважи иска за недължимост по въведените основания за недължимост, че в имота не е доставена ВиК услуга, както и че ако е доставяна такава, то сумите не са правилно начислени и методиката, по която е определен размера на задължението за процесния период. С оглед уважаването на иска на тези основания, съдът не разглежда евентуално наведените основания. Над размера от 711.43 лв. и до пълния такъв от 930.92 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената част от иска. Ищецът е направил такива за държавна такса в размер на 25,56 евро, 153.38 евро за експертиза, като е поискал присъждане в полза на неговия адвокат на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ищецът е поискал присъждане на такова възнаграждение в размер на 230.00 евро. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца му се следват разноски в общ размер на 135.99 евро.

Съдът счита, че на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищеца следва да се присъди сумата от 200 евро, доколкото фактическата и правна сложност на предявения иск са под средните, 3 делото е разгледано в три открити съдебни заседания с оглед поведението на самия ищец, който не е внесъл своевременно определения от съда депозит за исканата от него и допусната ССЕ, както и с оглед цената на иска като размерът, съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 204.52 евро, а съдът не е длъжен да се съобразява с тези размери, още повече, че не се касае за реално заплатен адвокатски хонорар, а за предоставена от адвоката безплатна помощ и съдействие на неговия доверител, за което страните по Договора за правна помощ и съдействие са се съгласили. Този размер е справедлива цена за извършената от адвоката на ищеца работа по делото, като съдът съобрази и възражението на ответната страна срещу размера на адвокатското възнаграждение. Съразмерно на уважената част от исковата претенция на адвоката на ищеца му се следва възнаграждение в размер на 152 евро.

Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определя такова в размер на 80 евро, съобразно фактическата и правна сложност на производството, ангажираните и събрани по делото доказателства, участието на процесуален представител на ответника в откритите съдебни заседания, като приема, че този размер е достатъчен. Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника му се следва сумата от 18.40 евро.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните В. Р. А., ЕГН **********, гр. София, ул. „Д-р ЛР“ № 6, вх. Б-2, ет. 1, ап. 20, със съдебен адрес в гр.София, п.к. 1463, ул.

Г. С. Раковски № 165, ет.2 с вход от ул. НР, чрез адвокат С. С. С. и „С В“ АД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ЦБ № 159, ет. 2 и 3, Бизнесцентър И, представлявано от ВТ и/или ФД, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че ищецът В. Р. А., ЕГН ********** не дължи на ответника „С В“ АД, ЕИК ..................... претендирани от последния суми в размер на 363,75 евро (триста шестдесет и три евро и седемдесет и пет евроцента), равностойност на 711.43 лв., начислени и претендирани от ответното дружество по Фактура № 137824627 от 17.01.2025 г. по кл. № ............, за периода от 19.06.2015 г. до 30.04.2016 г., префактурирана под Фактура № 137824627 от 17.01.2025 г., претендирана като дължима за услуга „Доставяне на питейна В“, поради недоставяне на ВиК услуги в имота и неправилно начислени суми за периода, като отхвърля иска над уважения размер до пълния такъв от 475,97 евро, равностойност на 930.92 лв., като неоснователен.