Решение № 145 от 15.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100502399 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 77362/18.10.2023 г. по описа на РСВарна, подадена от Т. И. И., чрез процесуалния му представител адв. П. Г. от АК-Варна, срещу Решение № 3177/03.10.2023 г., постановено по гр. д. № 14452/2022 г. по описа на РСВарна, 48-ми с-в, с което Районен съд – Варна е: отхвърлил предявения от Т. И. И. срещу Е.

Л. П. иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8 000 лева, получена на отпаднало основание-предплатен наем за периода от месец ноември 2017г. до месец юни 2019г. по договор за наем от 01.10.2016г, както и е отхвърлил предявения от Т.

И. И. срещу Е. Л. П. иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4 400 лева, представляваща дадена в заем сума, предадена на 05.06.2017 г. на И.В., като пълномощник на Е. П. и е осъдил Т. И. И. да заплати на Е. Л. П. сумата от 2519,20 лв. представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивната страна-Т. И. И. счита обжалваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че в представените по делото два броя разходно-касови ордери от 05.04.2017г. и от 07.07.2017 г. е извършено допълване на първоначално създадения текст, от неизвестно лице, без знанието и съгласието на сочените като автори на тези документи – Е. П. и съответно пълномощника й И.В.. Счита, че И.Г.В. е надлежно упълномощено лице от Е. П., съгласно пълномощно от 05.01.2017 г. с рег. № 56 на нотариус Ал. Г. с район на действие РС-Варна, да я представлява, като извършва всякакви правни действия пред всички лица, включително да сключва и договори за заем с Т. И., чрез получаване на паричната сума. Счита, че 1 въпросът, дали Е. П. е получила сумата по заема и дали е имало отчетна сделка към нея, е въпрос касаещ изпълнението на евентуално съществуващия договор за поръчка между И.В. и Е. П., а не на договора за заем и неговата действителност.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл.263 ГПК, от Е. П., чрез процесуалния й представител адв. Д. С. от АКВарна, е подаден писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно, обосновано, като моли същото да бъде потвърдено.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове.

В открито съдебно заседание въззивната страна – Т. И. И., чрез процесуалния си представител адв. П. Г., поддържа въззивната жалба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Е. Л. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. С. оспорва въззивната жалба. Претендират се разноски.

От двете страни се правят насрещни възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. И. И. срещу Е. Л. П. обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Е. П. да заплати на Т. И. сумата от 8 000 лева, получена на отпаднало основание-предплатен наем, за периода от месец ноември 2017г. до месец юни 2019г., по договор за наем от 01.10.2016г., прекратен на 01.11.2017г. и иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за осъждане Е. П. да заплати на Т. И. сумата от 4 400 лева, представляваща заплатена на 05.06.2017 г. от Т. И. на И.В., като пълномощник на Е. П. сума, за заем от името на Е. П..

В исковата си молба Т. И. твърди, че на 01.10.2016 год. е сключил договор с Е. П.

(чрез Л. Петров Л.ов, неин баща, действащ без изрично пълномощно) за наем на жилище, представляващо апартамент, находящ се в град Варна, ул. Г. Б. ***. Съгласно клаузите на договора за наем, Т. Ивaнов е платил на Л.Л. сумата от 400 лева, служеща като депозит, както и три месечни наема. С Анекс № 2 от 06.01.2017 год. към сключения договор за наем, И.Г.В., като пълномощникът на собственичката на въпросното жилище - Е. Л. П., е потвърдил ангажиментите й към договора за наем.

Т. И. твърди, че на 05. 2017 год., на 04.02.2017 год., на 05.03.2017 год. лично е платил на Е. П. и на пълномощника й наемите за месец януари, февруари и март 2017 год. На 05.04.2017 год. е платил на И.В. в качеството му на пълномощник на Е. П. сумата в размер на 6 400 лева, като предплата за наем, за 16 месеца /до месец август 2018 год.). На 07.07.2017 год. е платил лично на Е. П. сумата в размер на 4000 лева, като предплата за нови допълнителни десет месеца /до месец юни 2019 год./.

Т. И. твърди, че отделно от горното, на 05.06.2017 год. И.В. в качеството му на пълномощник на Е. П., от нейно име му е поискал заем в размер на 4400 лева, който заем да бъде обезпечен чрез вземането за наем за 11 месеца. Т. И. се съгласил и му предал сумата от 4400 лева. На 01.11. 2017 год. договорът за наем на жилище, представляващо апартамент, находящ се в град Варна, ул. Г. Б. ***, е прекратен, по взаимно съгласие на страните, за което е съставен приемо-предавателен протокол.

Т. И. твърди, че на 31.10.2017 г. е отправил нотариална покана до И.В., в качеството му на пълномощник на Е. П., за възстановяване на предплатените от него суми и за връщане на дадения депозит. Поканата е била получена от И.В. на 27.11.2017 год. Т. И. твърди, че Е.

П. не му е заплатила претендираните суми, поради което предявява претенцията си пред съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който Е. П. оспорва предявените искове. Оспорва, че дължи на Т. И. сумата от 8000 лева, представляваща предплатен наем за месеците от ноември 2017 г. до юни 2019 г., поради отпаднало основание в следствие на прекратен договор за наем. Твърди, че на 05.04.2017 г.

2 не е получавала сумата от 6400 лева, чрез пълномощника си И.В., представляваща предплатен наем за 16 месеца, считано от 01.04.2017 г. Сочи, че на 05.04.2017 г. е получена сумата от 400 лева, представляваща наем за месец април 2017 г. и за такава сума И.В. се е подписал, че е получил, в разходно-касовия ордер. Счита, че представеният с исковата молба разходен касов ордер от 05.04.2017 г. е дописан, като пред цифрата 400 е изписана впоследствие цифрата 6, а полето „словом" е било празно, при подписването на разходнокасовия ордер от И.В.. По този начин, сумата от 400 лева става 6400 лева.

Е. П. твърди, че не е получавала и сумата от 4000 лева на 07.07.2017г., представляваща предплатен наем за 10 месеца. Заявява, че на 07.07.2017 г. е получила сумата от 400 лева, представляваща наем за месец юли 2017 г. и за такава сума тя се е подписала, че е получила в разходно-касовия ордер. Счита, че представеният с исковата молба разходен касов ордер от 07.07.2017 г. е дописан, като след цифрата 400 е изписана впоследствие цифрата „0“, а полето „словом" е било празно при подписването на ордера от нея. По този начин сумата от 400 лева става 4000 лева.

Оспорва твърдението, че договорът за наем е прекратен на 01.11.2017 г. Твърди, че през лятото на 2017 г. е отправила предизвестие за прекратяване на договора за наем, като предизвестието е залепено на вратата на апартамента нает от Т. И.. Съгласието за прекратяване на договора за наем е постигнато на 31.10.2017 г., като на следващия ден е предадено владението на имота от наемателя Т. И. на И.В., в качеството му на пълномощник на Е. П..

Оспорва, че И.В. е получил лично на 27.11.2017 г. нотариална покана № 126, т. IV, р.

7971/31.10.2017 г. в кантората на нотариус Илияна Маджунова, с peг. № 195. Твърди, че не е получавала в заем сумата от 4 400 лева нито лично, нито чрез И.В.. Сочи, че в нотариално завереното пълномощно не се съдържа текст, с който пълномощника И.В. да има правото да договаря и получава заеми от нейно име и за нейна сметка. Възразява и за изтекла погасителна давност за вземането за сумата от 4 400 лева и погасяване по давност на вземането за сумата от 8000 лева. Оспорва авторството на представените с исковата молба три броя разходни касови ордера: РКО от 05.06.2017г. за сумата 4400лева, РКО от 05.04.2017г. за сумата от 6400 лева и РКО от 07.07.2017г. за сумата от 4000 лева.

Моли за отхвърляне на предявените срещу нея искове.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция Т. И., чрез процесуалния си представител – адв. П. Г., поддържа исковите претенции и пледира за уважаването им.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред първата инстанция Е. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. С., оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Претендират се разноски.

От двете страни се правят насрещни възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за наем на недвижим имот става видно, че на 01.10.2016 г. в град Варна между Л. Петров Л.ов, като наемодател и Т. И. И., като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот находящ се в град Варна, ул. „Г. Б.“, блок ***, като имотът е предоставен за живеене на Т. и Сези И.и и членовете на семейството им, срещу месечен наем в размер на 400 лева, който се заплаща от 1-во до 07-мо число на текущия месец, за всеки следващ наемен месец. Съгласно чл. 22 от договора за наем, същият е сключен без срок, считано от 01.10.2016 г. Към договора за наем е изготвен и приемо-предавателен протокол, от който става видно, че на 01.10.2016 г. наемодателят Л.Л. е предал на наемателя Т. И. държането на отдадения под наем недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „Г. Б.“, блок ***, като в протокола ,подписан от Т. И. и Л.Л. е отразено и състоянието на имота при предаването му.

Към договора за наем е изготвен Анекс -1, подписан от Т. И. и Л.Л., като в точка 4 от 3 същия е отразено, че при плащане на месечния наем се издава разписка от наемодателя.

Към договора за наем на недвижимия имот е изготвен и Анекс № 2, по силата на който Т. И., в качеството си на наемател и И.Г.В., в качеството му на представител на Е. Л.

П. – собственик на наетия от Т. И. недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „Г. Б.“, блок ***, са се споразумели, че потвърждават първоначално сключения договор за наем на процесния недвижим имот, сключен на 01.10.2016 г., при първоначално договорените условия.

От пълномощно с нотариална заверка на подписа, положен от Е. Л. П., рег.

№56/05.01.17г. на нотариус Александър Г., с район РС-Варна, рег. №194 в НК, става видно, че Е. Л. П. е упълномощила И.Г.В. да я представлява и подписва с подписа, където е необходимо, по всички въпроси свързани със стопанисването и управлението на притежавания от нея недвижим имот, находящ се в град Варна, ул. „Г. Б.“, блок ***, включително да я представлява пред наематели, като получава месечни наеми за имота.

По делото са представени разходни касови ордери, както следва:

Разходен касов ордер от дата 07.12.2016 г., в който е посочено: „да се брои на Л. П.

Л.ов наем, месец-12/съгласно договор/, 400 лева – цифром и в полето словом е изписано с думи „четиристотин“ лева“, същият е подписан в полето „броил сумата“ и в полето „получил сумата““.

Разходен касов ордер от дата 05.01.2017 г., в който е посочено: „да се брои на Е. Л. П. наем, 400 лева, същият е подписан в полето „броил сумата“ и в полето „получил сумата““.

Разходен касов ордер от дата 04.02.2017 г., в който е посочено: „да се брои на И.В./съгласно пълномощно от 05.01.2017/, представител на Е. П. – цифром, 400 лева – наем за месец март 2017 г. Същият е подписан в полето „броил сумата“ и в полето „получил сумата““.

Разходен касов ордер от дата 05.03.2017 г., в който е посочено да се брои на И.В., ЕГН: 7007061023, представител на Е. П., съгласно пълномощно, наем за месец март, 400 лева, същият е подписан в полето „броил сумата“ и в полето „получил сумата“.