Определение № 233 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пазарджик, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20225200900102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение № 181/27.05.2024 г. съдът е прекратил производството по настоящото дело на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на предявените искове, като е разпределил и следващата се при този изход на спора отговорност между страните за разноските в производството. Осъдени са били всеки един от ищците В. А. П., М. А. В. и Л. А. С. да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, сумата от по 300 лв., представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение във връзка с претенциите на всеки от тези ищци против дружеството; както и да заплатят на адв. В. Г. П. от АКПазарджик, сумата от по 4325 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за предоставената от безплатна правна помощ на ответника П. Л. Б. във връзка с претенциите на всеки от тези ищци против втория ответник. Осъдените са всеки един от ищците А. Р. П., А. Р. Т., Л. Р. К. и П. Р. П., да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД сумата от по 100 лв., представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение във връзка с претенциите на всеки от тези ищци против дружеството, а в полза на адв.В. Г. П. от АК-Пазарджик, сумата от по 1325 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв за предоставената от него безплатна правна помощ на ответника П. Л. Б. във връзка с претенциите на всеки от тези ищци против втория ответник.

Съдът е сезиран с молба вх. № 5294/03.06.2024 г. от адв. В. П. пълномощник на ответка П. Л.Б. от гр.Ветрен съдържаща искане по реда на чл.248 ГПК за изменение на така постановеното определение в частта за разноските, чрез съответното им присъждане в размера, така както са били поискани съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Изтъква се, че с крайния акт в производството 1 съдът присъдил общо сумата от 18275 лв., т.е. половината от поискания минимален хонорар в размер на 36550 лв. Неправилно и несправедливо, според молителя, съдът приел, че адв.П. е извършил едно единствено действие по делото, изразяващо се в депозиране отговор на ИМ. Съдът не съобразил, че на 01.11.2022 г. адв. П. подал също така и възражение относно недостатъци в пълномощното на ищците с приложени към него 19 бр. доказателства. Депозирал още и отговор на ДИМ с вх. № 8416/01.12.2022 г., а също и заявление вх. № 3014/01.04.2024 г., с което информирал съда, че наказателното дело е приключило, както и искане с вх.

№ 3135/03.04.2024 г., съдържащо молба за присъждане на разноските по делото.

Сочат се съображения.

Изпълнена е била процедурата по чл.248, ал.2 ГПК, като в предоставения срок е постъпил отговор от ищците, чрез адв. М. и адв. З., в която се изтъкват подробни доводи за неоснователност на така заявеното искане.

Наред с това от последните също е постъпила молба по чл.248 ГПК с вх. № 5888/19.06.2024 г., с която на свой ред ищците са поискали изменение на решението в частта за присъдените в тяхна тежест разноски, които следвало да бъдат допълнително намалени поради прекомерност. Изтъкнато като причина за искането е липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и обема на конкретно извършената работата по казуса от процесуалните представители на ответниците, която не кореспондирала с присъдените възнаграждения. Изложени са подробни съображения.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника Б., чрез адв.П. с детайлно становище за неоснователност на искането. Оспорва се твърдението за липсата на правна и фактическа сложност на процесния казус, както и твърдението за непропорционалност на извършените от адвоката действия с дължимите минимални възнаграждения. Поддържа се тезата, че при намаляване на подлежащо на присъждане адв.възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът е обвързан от минимално предвидения размер на съответния хонорар по Наредбата. Цитира се съдебна практика на ВКС и се сочат съображения.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от ответното АД.

Молбите по чл.248 ГПК са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

Съдът намира, че по същество и двете молби се явяват неоснователни , като в случая не са налице основания за ревизия в становището на съда във връзка с определените размери на възнагражденията, присъдени с Определение № 2

181/27.05.2024г. по отношение на никоя от страните по делото.

Следва да се отбележи, че с крайният си акт в производството съдът е разпределил отговорността за разноските с оглед изхода на спора и съобразявайки всички релевантни за този въпрос обстоятелства, като е изложил подробни мотиви, цитирана е и съдебна практика, които не следва да бъдат преповтаряни и при настоящото произнА.не. Достатъчно е да се изтъкне, че в мотивите си съдът ясно е посочил, че претендираните минимални размери, подробно описани в искането на адв.П. (с молба вх. № 3135/04.04.2024 г.) се явяват прекомерни и непропорционални спрямо обема и сложността на извършената работа и,че определените размери на дължимото възнаграждение за адвоката, макар и под минимално предвидените по НМРАВ, се явяват адекватни на труда му, кореспондират със защитавания интерес и сложността на делото, като разбира се съблюдават етапа и основанието, при които приключва производството - а именно поради оттегляне на иска след извършена размяна на книжата без събиране на доказателства в о.с.з., при които данни не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждения в по-висок размер.

Действително в крайния акт съдът е отразил, че предоставената безплатна правна помощ от адв.П. се изразява единствено в депозиране на отговор на исковата претенция, но в случая това обстоятелство не е бил водещия мотив за определяне размерите на присъдените хонорари. Следва ясно да се подчертае, както това е изтъкнато и в крайния акт, че определянето на възнаграждението на адв.П. е бил съобразено с етапа, при който приключва делото, като е акцентирано, че това става след размяна на книжата, която с оглед характера на спора (по реда гл.32-ра от ГПК), е била двойна и това е съобразено от съда, като в този смисъл е взето предвид и ,че от адвоката е бил подаден ОТГОВОР на ДИМ с вх. № 8416/01.12.2022 г. Това процесуално действие обаче не би могло да обуслови извод за изключителна и прекомерна тежест на извършената работа, която да аргументира изменение на присъдените възнаграждения по делото, които се явяват адекватни и кореспондират с всичко извършено от него, в т.ч. и съобразно възприетите разбирания съгласно цитираната практика на ВКС и СЕС.

Според съда депозирането на искания за присъждане на разноски или други процесуални искания или възражения, които сами по себе си попадат изцяло в собствената преценка и усмотрението на адвоката, също не биха могли да аргументират извод за непропорционалност или дисбаланс между обема извършената работа и присъдените възнаграждения в конкретния казус, поради което тези аргументи се явяват несъстоятелни.

3

Изтъкнатите дотук съображения на напълно относими и към исканията на ищците в обратна посока, направени с молба вх. № 5888/19.06.2024 г. - за допълнително намаляване на присъдените размерите на възнагражденията. Както се посочи по-горе съдът е съобразил фактическата и правна сложност на конкретния казус с размерите присъдените хонорари, като е взел за основа всички релевантни обстоятелства, които са определящи за тяхната адекватност спрямо обема на свършената работа и справедливото заплащане на положения адвокатски труд по делото, в т.ч. и този, дължим на юрисконсулта на ответния застраховател.

Ето защо и предвид на гореизложеното в настоящата хипотеза не са налице основания за ревизия в позицията на окръжния съд по този въпрос и молбите по чл. 248 ГПК следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5294/03.06.2024 г., депозирана от адв. В. П. пълномощник на ответника по делото П. Л. Б. , с искане по реда на чл.248 ГПК, за изменение на Определение № 181/27.05.2024 г. по т.д. № 102/2022 г. на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5888/19.06.2024 г., депозирана от ищците В. А. П., ЕГН **********; М. А. В., ЕГН **********; Л. А. С., ЕГН **********; А. Р. П., ЕГН **********; А. Р. Т., ЕГН **********; Л. Р. К., ЕГН

********** и П. Р. П., ЕГН **********, чрез пълномощниците им адв.И.М. и адв.Р.З. с искане по реда на чл.248 ГПК, за изменение на Определение № 181/27.05.2024 г. по т.д. № 102/2022 г. на ПзОС, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4