Решение № 110 от 22.03.2021, Районен съд - Търговище

МОТИВИ към решение № 110, постановено на 22.03.2021г. по АНД № 170/2021г. по описа на Районен съд –Търговище .

Производството е образувано по постановление на РП – Търговище, ТП Попово по реда на чл. 375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 322/2020г. по описа на РУ МВР – Попово, вх.№ 2102/2020г на РП – Търговище И.

В. Д. с ЕГН ********** от гр.Попово да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК – за това, че на 25.06.2020 г . в гр.

Търговище е потвърдил неистина и е затаил истина /че като представляващ „Био Инвест ИВМ“ ЕООД няма качество на „свързано лице“ по смисъла на Търговския закон с лице, за което има прекратени договори за ползване на земи от ДПФ поради неиздължаване на парични задължения към тях и има просрочени задължения към ДФЗ, а именно дъщеря си В.И. Д.а, управител на „Д.и ИВ“ ЕООД/, в писмена декларация, която по силата на Постановления на Министерския съвет /ПМС № 70/26.03.2003 г., ДВ бр.31/2003 г. и ПМС № 139/13.05.2011 г., ДВ бр. 39/2011 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - чл. 47з, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 47в, ал. 1, т. 6 и 7 и ал.3 от ППЗСПЗЗ/, се дава пред орган на властта /звено „Административно обс‐ лужване“ на Областна дирекция „Земеделие“, гр.Търговище/, за удостоверяване истинността на тези обстоятелства.

В с.з. представителят на РП – Търговище поддържа предложението. Пледира за налагане на административно наказание глоба в размер - към максималния, предвиден в закона.

Обв.Д. редовно призован не се явява в с.з. В хода на досъдебното производство е заявил, че разбира обвинението, но не се признава за виновен, тъй като не е имал умисъл за извършване на престъпление.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Обвиняемият И. В. Д. се занимавал със земеделие, бил собственик и управител на „**************“ ЕООД. Освен това, дъщеря му В.И. Д.а била собственик и управител на „Д.и ИВ“ ЕООД, но обвиняемият, като неин пълномощник, от години на практика изцяло управлявал и това дружество.

Така, в качеството си на пълномощник на дъщеря си, от името на „Д.и ИВ“ ЕООД, на 21.09.2017 г. обв. Д. сключил договор с Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Търговище за аренда на земеделски земи от ДПФ, общо 1270, 243 декара, в землищата на няколко населени места, срещу съответни арендни вноски.

Поради неизпълнение на задълженията за заплащане, до „Д.и ИВ“ ЕООД била изпратена нотариална покана за изплащане на дължимата сума в едноседмичен срок.

В поканата било посочено, че при неизпълнение на задълженията в срок, договорът ще се счита за развален, с което ще се прекрати неговото действие за в бъдеще.

Обвиняемият получил срещу разписка тази покана на 12.03.2020 г., но не изпълнил задълженията по договора, на стойност общо 65 298,61 лева за стопанската 2019/2020 г. Поради това ОДЗ ед ностранно прекратила този договор.

1

Впоследствие, със Заповед № РД-04-146/22.05.2020 г. на Директора на ОДЗ била открита тръжна процедура за отдаване под наем и аренда на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2020/2021 г. Обвиняемият знаел, че по силата на чл. 47в, ал. 1, т. 6 от ППЗСПЗЗ, „Д.и ИВ“ ЕООД няма право на участие в търга, тъй като има прекратен договор за ползване на земи от ДПФ поради неиздължаване на посочените парични задължения и че има просрочени задължения към ДФЗ. Знаел също, че съгласно чл.

47в, ал.1 , т.5 от ППЗСПЗЗ, до участие в търга не се допускат лица, които имат неизплатени суми по чл. 34, ал. 6, и 8 от ЗСПЗЗ и неизплатени суми за земите по чл.

37, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, освен ако компетентния орган е допуснал разсрочване или отсрочване на задължението.

Поради това, решил да участва в търга като собственик и управител на „**************“ ЕООД. Той знаел, че като баща на В.Д.а, „**************“ ЕООД и „Д.и ИВ“ ЕООД /което не отговаряло на изискването по т. 5 и 6 на чл. 47в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ имат качеството на „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон което пък, по силата на чл. 47в, ал. 1, т. 7 от ППЗСПЗЗ, не дава право на участие в търга на „**************“ ЕООД. Наред с другите документи за участие в търга, съгласно чл. 47з, ал.1, т. 6 от ППЗСПЗЗ обвиняемият трябвало да представи и декларация за посочените по-горе обстоятелства по чл. 47в, ал. 1, т. 7 от ППЗСПЗЗ.

Макар и да знаел, че „**************“ ЕООД и „Д.и ИВ“ ЕООД имат качеството на „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон, и че „Д.и ИВ“ ЕООД е „лице, което не отговаря на изискванията по т.5 и 6“ на чл. 47в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на 25.06.2020 г. обвиняемият попълнил и подписал дадения му формуляр на такава декларация, в която невярно декларирал посочените по -горе обстоятелства. След това, наред с останалите документи по чл. 47з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, той я представил, съгласно чл.47и, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в запечатан непрозрачен плик, адресиран до ОДЗ Търговище с указание „за участие в търг“. С тези документи на 02.07.2020 г. обвиняемият участвал в търга и „**************“ ЕООД спечелило общо шест поземлени имота от ДПФ в землището на с. Славя ново. Междувременно обаче деянието на обвиняемия било разкрито.

Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на обв.И.Д., показанията на св.Вилиана Д.а, приложеното заверено копие на декларацията по чл.47з, ал.1, т.6 и 9 от ППЗСПЗЗ от

25.06.2020г. от управителя на „**************“ ЕООД и останалите документи, представени с писмо вх.№ 2102/ 13.08.2020г. от Директора на ОДЗТърговище, справката за съдимост и справката за родственост на обвиняемия, както и останалите писмени доказателствени средства по досъдебното производство.

Събраните доказателства изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната фактическа обстановка – съответстваща на фактическите положения, съдържащи се в постановлението на РП – Търговище. Самият обвиняем не оспорва фактите, включително и обстоятелството, че именно той е подписал процесната декларация по чл.47з, ал.1, т.6, 9 от ППЗСПЗЗ като представляващ „**************“ ЕООД, но твърди, че е направил това неволно. Последното не изключва виновното му поведение. Събраните доказателства несъмнено доказват, че към момента на подписването на декларацията и подаването на тръжната документация, обвиняемият е бил наясно, че „Д.и ИВ“ ЕООД няма право на участие в търга, тъй като има прекратен договор за ползване на земи от ДПФ, поради неиздължаване на задължения към ДФЗ. Този извод следва от факта, че на 12.03.2020г. обв.Д. е получил лично нотариалната покана, адресирана до „Д.и ИВ“ ЕООД във връзка с неизпълненото задължение по арендния договор от 21.09.2017 г. и 2 следователно е бил запознат със съдържанието й, респ. с последиците от неизпълнението на паричното задължение по този договор. Обвиняемият е следвало да бъде запознат и с разпоредбите на ТЗ и ППЗСПЗЗ, доколкото същите са нормативни актове, обнародвани в ДВ.

Следователно към 25.06.2020 г., когато обвиняемият е попълнил и подписал формуляра на декларацията по чл.47з, ал.1,т.6, 9 от ППЗСПЗЗ, „**************“ ЕООД, е било свързано лице по см. на ТЗ с „Д.и ИВ“ ЕООД, предвид роднинството по права линия между едноличните собственици на двете дружества. Последното дружество от своя страна е имало прекратен договор за ползване на земи от ДПЗ поради неизплатени задължения по него и е имало просрочени задължения към ДФЗ.

Всички тези данни са били известни на обвиняемия. Въпреки това, на 25.06.2020 г. обвиняемият е декларирал обратното в декларацията по чл.47з, ал.1, т.6, 9 от ППЗСПЗЗ, която по силата на Постановления на МС - ПМС № 70/26.03.2003 г., ДВ бр.31/2003 г. и ПМС № 139/13.05.2011 г., ДВ бр. 39/2011 г., се дава пред орган на властта /звено „Административно обслужване“ на Областна дирекция „Земеделие“, гр.Търговище/, за удостоверяване истинността на съответните обстоятелства. Поради изложеното, съдът прие, че с деянието си обв.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, за което го призна за виновен.

За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. От справката за съдимост на обв. Д. е видно, че с решение по НАХД № 227/2009г. на РС - Попово, влязло в сила на 09.07.2009г., на основание чл.78а от НК същият е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.316 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. С присъда по НОХД № 167/2013г. на ОС - Търговище, изменена от АС-Варна, потвърдена от ВКС, влязла в сила на 02.12.2014г. за престъпление по чл.248а, ал.3 вр. с ал.2 от НК му е наложено наказание 1 година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както и наказание глоба в размер на 2000лв. Във връзка с глобите, наложени на обвиняемия, бе изискана справка от ТД на НАП- Варна, офис –Търговище. В отговор бе изпратено писмо изх.

№ С210025-178-0006239/02.03.2021, в което е посочено, че във връзка със заплащането на глобата по НАХД 227/2009г. в НАП е било образувано ИД № 25090002707/2009. С Разпореждане от 14.07.2015г. към посоченото ИД е присъединена глобата, наложна по НОХД 167/2013г. На въпроса дали са предприемани действия от НАП за събиране на глобите и на кои дати, е отговорено, че с постановление № С190025- 022- 0009426/ 19.02.2019г. е наложен запор върху два автомобила. Посочено е също, че глобата в размер на 2000лв. по НАХД № 227/2009 е погасена съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК с разпореждане по молба за давност изх. № С180025- 137 0012745 / 17.12.2018г. Глобата в размер на 2000лв., наложена по НОХД № 167/2013г. е платена на 08.06.2020г. С разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.255 от ДОПК от 08.06.2020г. е прекратено ИД, поради събиране на задължението на 08.06.2020г.

От изложеното е видно, че тригодишният изпитателен срок, определен на обвиняемия по НОХД № 167/2013г. е изтекъл на 02.12.2017г. Същевременно от момента на присъединяване на глобата, наложена по това дело към ИД - на 14.07.2015г., до момента на предприемане на първото действие по изпълнението 3

/постановлението за налагането на запор от 19.02.2019г./ е изтекъл двугодишния срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК. От изтичането на този срок /на 14.07.2017г./ до 14.07.2018г. е изтекъл и едногодишния срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК. Т.е. посочените срокове са изтекли преди предприемане на първото действие по изпълнение. При тези данни и съобразно т.4 от ТР № 2/2018г. на ОСНК на ВКС, към момента на извършване на процесното деяние – 25.06.2020г. обв.Д. е бил реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 и 3 от НК. Както бе посочено, съгласно данните от НАП, събирането на глобата по НАХД № 227/2009 е погасено, съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК с разпореждане по молба за давност изх. № С180025- 137 -0012745 от 17.12.2018г. От тази дата до датата на процесното деяние

/25.06.2020г/ е минала повече от една година, което обстоятелство позволява повторно освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК, съгласно ППВС № 7/85 г. и ТР № 2/2018г. на ОСНК на ВКС. Предвид изложените обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, поради което освободи обв.Д. от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Счете, че посредством така определения размер на глобата ще бъдат постигнати целите на наказанието.

Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

Председател:

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Търговище , 22.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Ивалина С. Станкова в присъствието на прокурора М.Л.К. (РП-Търговище) като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20213530200170 по описа за 2021 година РЕШИ: