Решение № 192 от 17.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Разлог, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100809 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по ИМ от „ВК”ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„А.Ч.”№3, представлявано от М.И.П., срещу А.И.С., с ЕГН* и от г.Р., у.„Д.“№4.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 574.43 лева – главница за доставена, но неизплатена услуга за периода от 08.01.2019 г. до 09.12.2021 г. и лихва от 92.13 лв. за периода от 04.04.2019 г. до 30.08.2022 г.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор и не сочи доказателства. В СЗ не се явява законен представител или пълномощник на ответника.

В СЗ ищецът не се явява, като чрез пълномощника си, с оглед п роцесуалната пасивност на ответника направи искане за разглеждане на делото по реда на чл.238 и следващите от ГПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на ИМ и не се явява в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ.

От приложените към делото съобщения и призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в СЗ.

Освен това искът се явява вероятно основателен с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства. Претендира се заплащане на цена по договор за предоставяне на ВиК услуги, материализиран във фактури с № №*/02.01.2020 г., */03.02.2020 г., */02.03.2020 г., */01.04.2020 г., */04.05.2020 г., */02.06.2020 г., */01.07.2020 г., */03.08.2020 г., */01.09.2020 г., */01.10.2020 г., */02.11.2020 г., */01.12.2020 г., */04.01.2021 г., */01.02.2021 г., */01.03.2021 г., */01.04.2021 г., */01.06.2021 г., */01.07.2021 г., */02.08.2021 г., */01.09.2021 г., */01.10.2021 г., */01.11.2021 г., */01.12.2021 г., */04.01.2022 г., */01.02.2022 г., */01.03.2022 г., */01.04.2022 г., */03.05.2022 г., */01.06.2022 г., */01.07.2022 г., */01.08.2022 г., */01.09.2022 г., */03.10.2022 г., */01.11.2022 г., */01.12.2022 г., */01.12.2022 г. и */03.01.2023 1 г., на обща стойност 574.43 лева.

Съгласно чл.8 от Наредба №4/2014 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от представените по делото Общи условия на ищеца, същите влезли в сила през 2006 г. и обвързват потребителите, без да е необходимо сключванена писмен договор.

Съгласно чл.33, ал.2 ог ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30дневен срок след датата на фактуриране, след който срок съгласно чл.44 от ОУ, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, те дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Към настоящия момент съдът счита, че предявеният от ищеца иск е допустим и вероятно основателен с оглед заявените в ИМ обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

На основание горното, съдът намира че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като иска бъде уважен в предявения размер относно претендираната главница.

Относно разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълк. решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 43.5 2 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50.0 0 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 75.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лв. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 468.52 лв., ко ито следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.С., с ЕГН*, и от г.Р., у.„Д.“№4, дължи на „ВК”.ЕООД, ЕИК*, с адрес г.Б., у.„А.Ч.”№3, представлявано от М.И.П., сумата от 574.43 лв.

– главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението – 03.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща доставена, но неизплатена услуга за периода от 08.01.2019 г. до 09.12.2021 г. и лихва от 92.13 лв. за периода от 04.04.2019 г. до 30. 08.2022 г. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение №214 от 03.05.2023 г. по ч. гр. д. №437/2023 г. на РС-Рг.

ОСЪЖДА А.И.С., с ЕГН* и от г.Р., у.„Д.“№4, да заплати на „В.К.”ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„А.Ч.”№3, представлявано от М.И.П., деловодни разноски от 468.52 лв..

Решението не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение, страната срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2