Определение № 40 от 05.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20245001000037 по описа за 2024 година Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК .

С определение № 443 от 06.12.2023 година, постановено по т. дело № 194/2023 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения осъдителен иск от С. С. К. против С. „Н.б.б.а.з.“ за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея немуществени вреди при ПТП, станало на 26.09.2020 година в Р.Ч., ведно със законната лихва от 29.08.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищцата С. С. К., чрез процесуалния представител адвокат В. Т. А., с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност и с искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В частната жалба се твърди, че С. „Н.****“ е сезирано с претенция за заплащане на обезщетението, но ответникът е отказал да образува щета по нея. Посочено е също, че изцяло са изпълнени изискванията на чл. 511, ал. 3 във връзка с чл.

496, ал. 1 от КЗ. Отказът на ответника да образува щета бил равнозначен на 1 отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, при който единствената възможност на ищцата да получи такова била по съдебен ред. Към частната жалба са приложени копие от заведената претенция в Н.****, както и изпратения отговор.

Апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството по делото, попадащо в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, като при подаването е спазен едноседмичният срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Прекратителното определение на първоинстанционния съд е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него съображения.

Обстоятелствата, изложени в исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото пред ОС – Пазарджик, се свеждат до това, че ищцата е пострадала при ПТП в Р.Ч., станало на 26.09.2020 година на магистрала 15, между град Т. и град Л., на път за работа в посочена от нея фирма, като пътник в микробус, чийто водач загубил управлението над МПС и се ударил в крайпътно дърво. Другите изложени обстоятелства касаят причинените й увреждания. Има и искане за събиране като доказателство по делото на административно-наказателната преписка във връзка с процесното ПТП. В тази искова молба липсват обстоятелства, обосноваващи пасивната процесуалноправна и материалноправна легитимация на ответника С.

„Н.б.б.а.з.“.

С разпореждане № 385 от 26.10.2023 година на първоинстанционния съд исковата молба е оставена без движение, като на ищцата са дадени указания да изложи конкретни обстоятелства и факти, свързани с предпоставките и основанията за ангажиране на отговорността на С.

„Н.****“ като ответник.

С молба вх. № 9808/07.11.2023 година процесуалният представител на ищцата е посочил, че правният интерес от предявяване на иска е получаване на застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата при процесното ПТП неимуществени вреди. Посочено е, че отговорността на ответника се 2 основава на възможността на ищцата да получи от Н.**** застрахователно обезщетение, когато застрахователното събитие е настъпило в държавачленка / според ищцата на Съвета на бюрата/ съгласно чл. 515, ал. 2, т. 3 от КЗ, както и поради наличие на хипотезата на чл. 515, ал. 3, т. 1 от КЗ, даваща й възможност да получи застрахователно обезщетение като увредено лице, пребиваващо в Р.Б., когато не може да се идентифицира МПС, причинило застрахователно събитие в държавна-членка, различна от Р.Б..

Както в първоначалната искова молба, така и в молбата от 26.10.2023 година ищцата не отрича, а напротив, позовава се на наличие на полицейска преписка в Р.Ч., свързана с процесното ПТП и иска нейното събиране по реда на Регламент /ЕС/ № 1783/2020 година.

Обстоятелството, че ищцата не разполага с данните на МПС, с което е причинено процесното ПТП, не дава основание да се приеме, че то не може да се идентифицира. Такъв извод се опровергава и от изложените от ищцата обстоятелства и от представените писмени доказателства, в частност споразумението за извършване на работа, от които е видно, че става дума за ПТП, причинено от МПС, извършващо транспорт на работници до местоработата им при конкретен работодател - „С.Е.З.“ ООД, с посочен адрес на управление в П., Ч.. В тази хипотеза няма как да се приеме, че става дума за МПС, което да не може да бъде идентифицирано.

В изложените от ищцата обстоятелства е налице противоречие, доколкото тя сочи, че иска ангажиране на отговорността на ответника както на обсъденото по-горе основание – чл. 515, ал.3, т. 1 от КЗ, така и на основание чл. 515, ал. 2, т. 3 от КЗ. Според втората разпоредба Н.**** в качеството си на компенсационен орган изплаща обезщетение по ал. 1 на чл.

515 от КЗ на увредено лице, което пребивава в Р.Б., при условие, че застрахователното събитие е настъпило в държава членка / на Европейския съюз/, различна от Р.Б. или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата "Зелена карта" – при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки. Съгласно чл. 515, ал.

1 от КЗ Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Р.Б., само когато: 1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на 3 претенции в Р.Б. не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или 2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Р.Б.. Т.е. за допустимостта на иск срещу Н.**** като компенсационен орган е необходимо установяването на предпоставките по ал. 1, т. 1 или т. 2 на чл. 515 от КЗ, които изискват предварително сезиране на застрахователя на виновния водач и настъпването на другите условия, преди да се претендира плащане от Н.****.

При тази законова уредба изложените от ищцата обстоятелства не обосновават допустимост на предявен осъдителен иск срещу Н.**** нито в качеството му на компенсационен орган, нито в качеството му на представително национално бюро на застрахователите за Р.Б. в Съвета на бюрата, съгласно чл. 506, ал. 2 от КЗ, чиито функции са да участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.

При липса на конкретно изложени обстоятелства и представени доказателства, обосноваващи основание за ангажиране на отговорността на Н.****, въпреки двукратното оставяне на исковата молба без движение, исковата молба е нередовна, нередовностите й, свързани с обосноваване на пасивната процесуално правна легитимация на Н.**** и с излагане на обстоятелства за неговата материалноправна легитимация, не са отстранени от ищцата в срок, въпреки дадената й двукратна възможност за това, поради което прекратяването на производството е правилно като краен резултат.

Мотивите, изложени от първоинстанционния съд, касаят предпоставките за допустимост на иск, предявен срещу застраховател / чл. 498, ал. 3 от КЗ/, а не и срещу Н.****, поради което настоящият съдебен състав не ги споделя.

В допълнение следва да се посочи, че и от частната жалба, с която е сезирана въззивната инстанция по настоящото дело, не става ясно в какво качество и на какво основание се претендира ангажиране на отговорността на Н.**** по предявения осъдителен иск. Посочено е, че е изпълнен предвиденият в чл. 511, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ ред. Цитираните разпоредби уреждат предпоставки, свързани с допустимост на иск срещу 4 кореспонденти на застрахователя, респ. срещу Н.****, но не в качеството му на компенсационен орган, а на представител на конкретен застраховател.

Сезирането на Н.**** с претенция не е достатъчно, за да се приеме, че предявеният срещу него иск е допустим. Следва да са изложени точни обстоятелства, въз основа на които искът се предявява срещу Н.****, от които да става ясно в какво качество се претендира ангажиране на неговата отговорност, за да се прецени дали са изпълнени законовите изисквания за допустимост на иска пред съда. В случая това не е сторено от ищцата, нередовностите на исковата й молба не са отстранени, поради което образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено, в какъвто смисъл е определението на първоинстанционния съд, макар и с други мотиви.

По тези съображения въззивният съд намира, че прекратителното определение на ОС – Пазарджик следва да бъде потвърдено.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 443 от 06.12.2023 година, постановено по т. дело № 194/2023 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен осъдителен иск от С. С. К., ЕГН **********, против С.

„Н.б.б.а.з.“, за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея немуществени вреди при ПТП, станало на 26.09.2020 година в Р.Ч., ведно със законната лихва от 29.08.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частната жалбоподателка.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6