Определение № 2121 от 28.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2121 гр. София, 28.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20248002102917 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца В. И. Г. срещу въззивно решение № 203 от 29.04.2024 год., постановено по в. гр. дело № 182/2024 год. по описа на Окръжен съд – Враца, в частта му, в която е потвърдено решение № 126 от 06.04.2023 год., постановено по гр. дело № 855/2022 год. по описа на Районен съд – Козлодуй, в частта, в която са отхвърлени предявените от В. И. Г. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Враца искове с правно основание чл.

179, ал. 4 ЗМВР и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 5 516.10 лв., представляваща обезщетение за дължимо, но неизплатено допълнително възнаграждение за периода от 15.07.2019 год. до 15.07.2022 год. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за сумата от 660.95 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2019 год. до 15.07.2022 год.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

1

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1/ Длъжен ли е органът по назначаването на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да уведоми и запознае подчинените си служители с критериите, по които определя и изплаща допълнително възнаграждение на служителите и ако има такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер за конкретния период?

2/ Може ли в договор по чл. 92, ал. 1 ЗМВР и в приложенията/анексите към него възложителят и изпълнителят да се договорят и да въведат неизгодни условия за изплащане на основни или допълнителни месечни възнаграждения на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и ако нямат това право, това договаряне и въвеждане влече ли след себе си задължение за изплащане на тези възнаграждения в пълен размер“

3 / Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се запознаят с критериите, по които се определят основните и допълнителните им месечни възнаграждения и ако имат това право, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер?

4/ Имат ли право държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР да участват чрез възражения и обжалване в процедурите по текущо определяне на техните допълнителни възнаграждения, когато това определяне произтича от преценката на административен или друг орган, а не от нормативен акт?

5/ Длъжен ли е органът по назначаването да мотивира решението си, с което определя допълнителни възнаграждения по чл. 6, б. „г“ от РМС 282/94 год. или е достатъчно да се позове на решение, взето въз основа на немотивирано предложение за определяне на тези възнаграждения? Ако е налице такова задължение, нарушаването му влече ли след себе си неизпълнение от страна на органа по назначаване, което изисква заплащане на това възнаграждение в пълен размер? и 6/ Имат ли постоянен характер допълнителните възнаграждения в колона 5 от Приложение 4 „Ценово предложение“ към действащите към процесния период договори за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества“ на АЕЦ „Козлодуй“ между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и ОДМВР – Враца, съответно договор № 870000013 от 12.06.2017 год. и договор № 816000027 от 20.05.2021 год.?

Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че всички поставени въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а 2 шестият въпрос е разрешен и противоречиво от Районен съд – Козлодуй и Окръжен съд – Враца. Релевира и основанието за допускане на касационно основание по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба ОДМВР – Враца счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че през процесния период от 15.07.2019 год. до 15.07.2022 год. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охранителна полиция” в РУ АЕЦ Козлодуй към ОДМВР – Враца и е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.

1, т. 1, пр. 1 ЗМВР. За същия период ищецът получавал допълнително възнаграждение по силата на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282 от 15.07.1993 год. и договори за охрана на стратегически обект "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, но то не било в размер на 70 % от минималната работна заплата. Общо изплатената на ищеца сума за процесния период била в размер на 7 812.67 лв., като сумите за всеки месец били изчислени в размер на 60 % от минималната работна заплата за страната според броя отработени от ищеца дни /с изключение на м.07.2019 год. – 80%, м.12.2020 год. – 100 %, м.03.2021 год. – 40 % и м.06.2022 год. – 0%/. При размер на възнаграждението 70 % от минималната работна заплата дължимата на ищеца сума била в размер на 13 328.77 лв., или разликата между тази сума и изплатената възлизала на 5 516.10 лв.

След като е констатирал, че спорът по делото е свързан с дължимостта на разликата между полученото допълнително възнаграждение и пълния размер, който според ищецът възлиза на 70 % от минималната работна заплата и като се е позовал на нормите на чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 ЗМВР, въззивният съд е посочил, че в т. 1 от РМС № 282 от 15.07.1993 год. АЕЦ Козлодуй била определена като обект с особен статут на защита, по отношение на който да се прилагат засилени мерки за сигурност, а в т. 4 било посочено, че режимът и наблюдението на зоната се осъществява от службите Национална сигурност, Национална полиция, Национална противопожарна охрана и Гранични войски на МВР с личния състав, обезпечаващ защитата на АЕЦКозлодуй. В т. 6 било предвидено, че председателят на надзорния съвет на "НЕК" ЕАД трябва да възложи на управителя на "АЕЦ Козлодуй" права и задължения, сред които: по б. "в" – да прави предложения до МВР за налагане на дисциплинарни наказания на служители от полицейския и противопожарния състав, допуснали нарушения, както и да поощрява служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности; по б. " г " – да осигурява средства за допълнителни възнаграждения на служителите на МВР, участващи пряко в осъществяване защитните действия на централата, които да се определят за отделните длъжности и работни места по реда и условията на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд. Посочената 3

Наредба била приета въз основа на ПМС № 169 от 28.08.1991 год. и касаела оценяване условията на труд в зависимост от влиянието им върху здравето и работоспособността на работника или служителя, като комплексната оценка служела за определяне размера на допълнително трудово възнаграждение в зависимост от условията на труда.

Предвиденото в т. 6, б. ”г” от РМС № 282/1993 год. допълнително възнаграждение било без пряка връзка с трудовото представяне на служителите на МВР, а било свързано единствено с условията на труд, при които същите работят в "АЕЦ Козлодуй", поради което следвало да бъде разглеждано като такова с постоянен характер – обусловено от евентуалните рискове за здравето и работоспособността на служителите на МВР, възникващи от специфичните условия на труд в централата. От 31.03.2006 год. Наредбата за комплексно оценяване условията на труд била отменена, а с ПМС № 235 от 31.07.2014 год. било предвидено, че за работа в среда на йонизиращи лъчения на работещите в "АЕЦ Козлодуй" служители на МВР се дължи допълнително възнаграждение от 60 лв. – което не се спорело, че е изплатено. Затова при възприемане на посоченото от ищеца основание по т. 6, б. ”г” от РМС № 282/1993 год. претенцията за присъждане на допълнително възнаграждение се явявала неоснователна. Тя била неоснователна и ако е основана на т. 6, б. „в“ от РМС № 282/1993 год., предвиждаща заплащане на поощрения на служителите на МВР при изпълнение на възложените им защитни дейности. В чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗМВР било предвидено, че МВР въз основа на сключен договор със заинтересованите лица може да осъществява охрана от полицейски органи, включително със сигнално-охранителна и друга техника, на стратегически обекти от значение за националната сигурност.

"АЕЦ Козлодуй" ЕАД било такъв обект и между дружеството, като възложител, и ОДМВР – Враца, като изпълнител, били сключени договори от 12.06.2017 год. и 21.05.2021 год., по силата на които възложителят възлагал и заплащал, а изпълнителят приемал да изпълни охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" чрез РУ – АЕЦ – Козлодуй. В чл. 4.1.6 на всеки от договорите било уговорено, че резултатите от защитната дейност по договора и личният принос на служителите се преценяват ежемесечно от работна група, определена от ръководителите на страните, за което се изготвя протокол, който се утвърждава от директора на ОДМВР – Враца и изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. В протокола работната група предлагала допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, в следните размери: за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността "инспектор", "старши инспектор" и "главен инспектор": до една минимална работна заплата за страната; за държавни служители, заемащи изпълнителска и по-висока длъжност, със специфично наименование на длъжността "младши експерт": до 80 % от минималната месечна работна заплата за страната; за 4 държавни служители, заемащи изпълнителска и по[1]висока длъжност, със специфично наименование на длъжността "младши инспектор": до 70 % от минималната месечна работна заплата за страната; за служители по трудово правоотношение, с наименование на длъжността "младши специалист" и "системен оператор": до 60 % от минималната месечна работна заплата за страната /чл. 4.1.7/.

Във вътрешни правила за определяне размера на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР по РМС № 282/1993 год., утвърдени от изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, била предвидена процедура по ежемесечното определяне на допълнителните възнаграждения на служителите на МВР според личния принос на всеки служител в защитната дейност за съответния месец с цел стимулиране повишаването на качеството /чл. 1.3.1/. Въззивният съд е счел, че претендираното от ищеца допълнително възнаграждение е в пряка връзка със служебното представяне на служителите на МВР и основанието за дължимост на същото е по чл. 179, ал. 4 ЗМВР във вр. т. 6, б. "в" от РМС № 282/1993 год. – поощрение на служители на МВР за положен труд по охрана на "АЕЦ Козлодуй".

Служебното правоотношение между страните по делото и облигационно правоотношение между ответника и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, произтичащо от сключени помежду им договори за охрана от полицейски органи, имали самостоятелен характер, но той бил относителен, тъй като компонент от общата цена по договора за охрана, която възложителят дължал на изпълнителя, било възнаграждението за служителите на МВР, осъществяващи тази охрана. Това възнаграждение се определяло от министъра на вътрешните работи в утвърдена от него Таблица за средномесечна цена на услугата за охрана на обекти, извършвана от полицейските органи по чл. 92, ал. 1 ЗМВР, и залегнало в к4 на Приложение № 4 към договора – Ценова таблица. В к5 на същото Приложение № 4 като част от цената на услугата било посочено допълнителното възнаграждение по РМС № 282/1993 год. Дължимите възнаграждения на служителите на МВР представлявали част от цената на услугата, която "АЕЦ Козлодуй" ЕАД дължало на ОДМВР Враца, но задължено лице за изплащане на дължимите възнаграждения на ищеца било ОДМВР – Враца. Предвидените в договорите между него и „АЕЦ Козлодуй“ допълнителни възнаграждения на служителите на изпълнителя, участващи пряко в осъществяване на защитните дейности на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, нямали минимално определен, а само максимално определен размер, като процент от минималната работна заплата за страната. Същото било прието във Вътрешните правила.