Решение № 222 от 19.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600529 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.

С определение Рег.№ 795 / 23.06.2026г., постановено по Частно наказателно дело № 1205 по описа за 2026 година на Районен съд Плевен, в производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК са групирани наложените на И. М. П. ЕГН: **********, наказания, както следва: На основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му наказания по НОХД № 2426/2025г. и НОХД № 1173/2026г. – и двете по описа на РС-Плевен, а именно – една година лишаване от свобода, което да се търпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода било увеличено с шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Районният съд приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така 1 определеното и увеличено общо най-тежко наказание на осъдения времето, през което осъденият е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 2426/2025г. по описа на РС- Плевен, съобразно справка на Началник на Затвора Плевен, а именно – девет месеца и шестнадесет дни.

Срещу определението е подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че съдът неправилно е приложил чл.24 от НК, като е увеличил определеното общо най-тежко наказание. Няма възражения във връзка с групирането на наказанията.

В открито съдебно заседание осъденото лице се явява лично и се представлява от служебен защитник- адв. П.В. от АК гр.Плевен. Поддържат жалбата и искат отмяна на определението в частта относно приложението на чл.24 от НК.

Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да бъде потвърдено изцяло.

Съображенията за това са следните: Въззивният жалбоподател И. М. П.

ЕГН: **********,е осъждан както следва :

1. С Определение по НОХД № 2426/2025г. по описа на Районен съд Плевен, било одобрено Споразумение, по силата на което И. П. се признал за виновен в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл.195, ал., т. 3 и т. 4 вр. чл.

194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на 12.09/13/09.2025г., като му било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Определението влязло в сила на 22.12.2025г.

2. С Определение по НОХД № 1173/2026г. по описа на Районен съд Плевен, било одобрено Споразумение, по силата на което И. М. П. се признал за виновен за престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр. чл. 195, ал. 1, т.3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ НК, извършено на 2

12.09/13.09.2025г., като му било наложено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на 04.06.2026г.

При така установената фактическа обстановка от районният съд, последният е направил правилният извод, е налице усложнена форма на престъпна дейност, като деянията са в условията на съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, поради което наказанията следва да бъдат кумулирани.

Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК може и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 2426/2025г. и НОХД №1173/2026г. двете по описа на Районен съд – Плевен, а именно лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК. Изложил е мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъдени и високата лична степен на обществена опасност. Този извод на районния съд напълно се подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост, от което е видно, че в продължителен период от време последният не е преустановил престъпните си прояви, напротив демонстрира устойчив модел на поведение насочено към нарушаване на обществените порядки и правни норми. Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си дейност.

Наложените на осъдения наказания явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение.

Вярно е посоченото от защитата, че и двете деяния са извършени от осъденият П. на една дата, в рамките на часове и самите те е можело да бъдат квалифицирани като такива извършени в условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. Едното от тях, обаче- това по НОХД №2426/2025г. на РС Плевен включва в себе си две отделни деяния, осъществени в условията по чл.26 от НК. От бюлетина за съдимост е видно 3 също, че П. има общо 33 бр.осъждания, включително последните две, които са предмет на групиране по ревизираното дело. Освободен е от затвора на 01.08.2025г. и след малко повече от месец -на 12/13.09.2025г. е извършил деянията по групирните осъждания.

Съгласно непротиворечивата съдебна практика /напр.Реш.№102 от19 март 1990 г. по н.д.№70 на 2-ро н.о./, съдът може да приложи чл. 24 само ако направи констатация, че и с най-тежкото наложено наказание за отделните престъпления, извършени от подсъдимия, не могат да се осъществят целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК. Наказанието няма за цел причиняванe на физическо страдание или унижаване на човешко достойнство, нито е само възмездие за извършено престъпление. То има за цел преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения, да се приучи към спазване на законите и правилата, не на последно място има за цел да му се въздейства предупредително и му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така, за да се въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото. Ето защо, за да приложи чл. 24 НК, съдът следва да направи преценка на цялата престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, на броя на случаите на деянията, включени в продължаваното престъпление, като също така от съществено значение е и стойностният размер на отнетото имущество, когато се отнася до посегателство върху имущество и за резултата от извършеното престъпление, когато се касае за друг вид престъпления. Преценяват се също така подбудите и мотивите за извършването на престъпленията и всички установени по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. При това след тази цялостна преценка на престъпната дейност на подсъдимия съдът, след като се убеди и прецени, че и най-тежкото наложено му наказание за отделните престъпления не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК, може да приложи разпоредбите на чл. 24 НК.

В този смисъл въззивната инстанция напълно споделя доводите на районният съд, че спрямо осъдения П. следва да бъде предприета поинтензивна репресия, която да подейства не само поправително-възпитателно, но и предупредително-възпиращо.

С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на 4 осъдения относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно и районният съд, като е съобразил всички относими данни, е приложил правилно материалния закон.

При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение Рег.№ 795 / 23.06.2026г., постановено по Частно наказателно дело № 1205 по описа за 2026 година на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5