Решение № 2099 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2099 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110144051 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ........, с която против С. В. С. и О. В. И. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 12, находящ се в гр. ........... Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 4 568, 14 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 681, 83 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 08.11.2021 г.; сумата 26, 52 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 5, 79 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. - 08.11.2021 г., като ответниците отговарят за по 1/4 от тези суми и му дължат, както следва:

С. В. С.: сумата 1 142,04 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 170,45 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. - 08.11.2021 г., сумата 6,63 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2018 г. - 08.11.2021 г.

1

О. В. И.: сумата 1 142,04 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 170,45 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. - 08.11.2021 г., сумата 6,63 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 1,44 лв. мораторна лихва върху нея за периода 01.12.2018 г. - 08.11.2021 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66979/2021 г. на СРС, 62 състав за процесните суми. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците С. В. С. и О. В. И. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Излагат съображения, че вземанията не са индивидуализирани по периоди на топлоснабдяване; че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува фактурите на интернет страницата си; че не е ясно как е формиран размерът на претендираната стойност на топлинна енергия. Позовават се на погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца .......... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 24.11.2021 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците С. В. С., О. В. И., ............ В.

С., ............. за: сумата 4 568, 14 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ............., ведно със законна лихва за периода от 4.11.2021 г. до изплащане на вземането ; сумата 681, 83 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. - 08.11.2021 г.; сумата 26, 52 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. - м.04.2020 г., в едно със законна лихва за периода от 24.11.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 5, 79 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2018 г. 08.11.2021 г., в условията на разделност, както следва: С. В. С. – 1/4, О. В. И. – 1/4, ............ В. С. – 1/4, .......... – 1/8 и ........ – 1/8.

С разпореждане от 06.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 105, 65 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците С. В. С. и О. В.

И..

В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, срещу подалите възражения длъжници.

С нотариален акт за собственост по чл.55 г. ЗПИНМ № ........., том .........., дело № ........... от 18.05.1974 г. ........ е признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № ........., находящ се в гр. .........., състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с площ от 76, 16 кв.м.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г., ........ – баща на ........., е починал.

2

С молба-декларация от 20.02.1998 г. ......... е отправил искане за откриване на партида за имота на негово име. В молбата лицето е посочило, че семейството му се състои от 1 член.

Видно от удостоверение за наследници на ........., последният е починал на 28.06.2007 г., като е оставил наследници по закон: С. В. С., О. В. И., ............ В. С., ..............

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 20.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 27.08.2002 г. е сключен договор № 3128 между .......... и етажната собственост с адрес: гр. .........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ........ за показанията на топломера за отчетния период.

Представен е договор от 22.06.2017 г., сключен между ........ – възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 1 бр. щранг-лира. Начислена е топлина енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ – служебно поради липата на узаконени водомери – за 3 бр. потребители.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 4 485, 57 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 5 983, 42 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 1 497, 85 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.10.2018 г. – 3 м.04.2020 г. възлиза на сумата 26, 52 лв.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че документ, въз основа на който е била начислявана топлинна енергия за БГВ за 3-ма вместо за 1 потребител, не му е бил предоставен.

От заключението на ССЕ по делото се установява, че няма данни за извършени плащания за исковия период, както и че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.10.2018 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 26, 52 лв.

Установи се от изисканите по реда на чл.190 ГПК от фирмата за дялово разпределение документи, че в тяхно държане няма документ, въз основа на който да се начислява БГВ за 3-ма потребители. Представена е разпечатка от имейл, подаден до .......... на 27.05.2019 г. от електронен адрес на неустановено лице, в който се сочи, че лицата, живеещи в ........, са три, като титуляр на партидата е .........., починал, а трите лица, обитаващи имота, са ............ С., ........ С. и .......... С..

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.