Определение № 3001 от 12.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3001 гр. София, 12.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002100920 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. О. С., чрез адв. О. С., срещу въззивно решение № 1390 от 18.11.2022 г. по в. гр. д. № 2196/2021 г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на решение № 261674 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 7258/2019 г. , поправено с решение № 262307 от 11.07.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, и двете по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени като неоснователни предявените от Г.

О. С. искове с правно основание: 1/ чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД против П. В.

С. и П. Т. Л. за обявяване за нищожен на договор по нотариален акт за дарение на 1/30 идеална част от недвижим имот № ...., т. I, рег. № ....., дело № 117/11.03.2019 г. на нотариус Д.Т., поради липса на основание; 2/ чл. 26, ал.

2, изр. 1, пр. 5, във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД против П. В. С. и П. Т. Л. за обявяване на горепосочения договор за привиден; 3/ чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за действителен сключения на 11.03.2019 г. между П. В. С., като продавач и П. Т. Л., като купувач, договор за покупко-продажба на 1/30 идеална част от подробно описан в решението поземлен имот, находящ се в гр. С.; 4/ чл. 33, ал. 2 ЗС против П. В. С., В. В. С., В. Ц. С., З. Т. Ц., Б. Е. Ц., С.

Е. Ц., С. К. М., М. О. С., И.Н. С., починал в хода на въззивното производство и заместен на основание чл. 227 ГПК от Р. И. С., участващ в процеса на собствено основание, и от К. Б. С. и Д. И. С., срещу Р. И. С. и П. Т. Л. за изкупуване на цена от 137 039 лв. на 20/30 идеални части, собствени на П. Т.

Л. по подробно посочен в решението нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот с адрес в гр. С..

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на 1 решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК и поставя следните въпроси: 1/ „Следва ли въззивният съд съобразно указателните мотиви на ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС при две последователни сделки за дарение и продажба на идеални части от съсобственик на трето за собствеността лице да изследва извън хипотезата на заобикаляне на закона заявените с исковата молба други основания за нищожност на предхождащата продажбата дарствена сделка, като приложи основанието за нищожност съгласно чл. 153 ГПК при обективна преценка на събраните писмени и гласни доказателства, доводи и възражения на страните?“; 2/ „Следва ли изводите на въззивния съд да са изведени в резултат на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка, да съобрази релевантните доводи на страните по вътрешно убеждение, какво възприема за установено при преценка на съотношението между установените факти и обстоятелства, като изложи обективно мотивирани аргументи, а не произволни допускания, че фактите можело „да бъдат интерпретирани и по друг начин“?“; 3/ „Кой е критерият за пълно и главно доказване в бранещата правата на изправната страна в спора да разкрие обективната истина, и ограничаващата възможностите на неизправната страна в спора да укрие същата, хипотеза на чл. 165, ал. 2 ГПК, с оглед еднозначността на индициите (начало на писмено доказателство) за наличие на прикрити възмездни отношения, изключващи наличието на дарствени мотиви, предвид ясно установеното с писмени доказателства по делото: а/ предхождащите „дарението“ дългогодишен интерес и системни опити на „дарения“ лично или чрез подставени лица да придобие възмездно имота чрез покупко-продажба подобно на десетки съседни имоти в района; б/ заявеният и потвърден от „дарения“ незабавно след началото на подобренията в имота интерес за покупката му в цялост; в/ договарянето и реализирането на двете последователни сделки да бъде укривано от съсобственика, реализирал за своя сметка, но в полза на всички съсобственици подобренията; г/ оказаният по съгласувано между „дарителя“ и „дарения“ системен натиск върху друг от съсобствениците за преодоляване отказа му да продаде своята идеална част; д/ инициирането от „дарения“ незабавно след реализирането на двете последователни сделки и научването за тях отстрана на неучаствалия съсобственик на срещи с настоятелни предложения за изкупуване на неизкупените идеални части; е/ опитът на „дарения“ да постигне горната цел чрез измама на неучаствалите в сделката съсобственици и наематели, предлагайки им в замяна други имоти, които изобщо не са негова собственост; ж/ отправените от „дарения“ и негови служители едновременно с предложението за изкупуване заплахи, че при 2 несъгласие разполагат със свои прокурори и съдии в съдебната система; з/ на дарствени или на възмездни отношения сочи оказания лично и по заръка на „дарения“ незабавно след реализиране на двете последователни сделки криминален натиск спрямо непродалите идеалните си части съсобственици и наемателите на имота за незабавното му освобождаване, реализиран чрез неправомерно привличане на силови и полицейски структури; и/ непроверимата и неподкрепена с никое доказателство по делото версия на „дарителя“, че след поредната оферта за изкупуване на имота по инициатива на „дарения“ решил да му се отблагодари за оказани от „дарения“ услуги и съвети относно лечение и погребение на близък, починал преди 15 години, като бил готов да му дари целия имот, но свел благодарността си до 1/30 идеална част от него, след което продал останалите притежавани от него идеални части на пазарна цена, уговорена общо за всички съсобственици, оказвайки същевременно агресивен натиск върху друг съсобственик да се включи в сделката при същите условия; к/ соченият от „дарителя“ едновременно с твърдяната благодарност основен мотив – че в условията на конфликтна съсобственост искал „да се отърве“ от своите идеални части, за да избегне поемането на припадащата му се част от разходите за подобренията, реализирани от друг съсобственик; л/ показанията на съпругата на „дарителя“, че не притежава нищо, но пък и не се е нуждаела от пари, нито се интересувала от имоти, и нямала нищо против съпругът й да ги дарява, понеже това си било негова работа, при положение че средствата от продажбата са преведени от него незабавно по нейна сметка; м/ последвалата продажба от „дарителя“ и част от ответниците на друг съсобствен имот в същия район на цена, еднаква с тази по процесната сделка?“; 4/ „Препятства ли пълното и главно доказване отказът на съда да зачете индициите (начало на писмено доказателство) за относителна симулативност на сделката „дарение“, закрепени писмено както в отговора на исковата молба, така и в протокол по делото съгласно обяснения на страните за преддоговорните отношения по прикритата сделка – че се познавали именно във връзка със съседството на имотите, че трайният интерес на „дарения“ към имотите в района е неизменно във връзка с разширяване на неговия бизнес, че заявил пръв пред него интерес към покупка на целия имот веднага след началото на подобренията в него, че след като узнал кой от съсобствениците реализира подобренията, пристъпили към подготовката на двете последователни сделки без да го уведомят за подготвяната в продължение на няколко месеца промяна в собствеността?“; 5/ „В случай, че допуснатите за разкриване на относителната симулация свидетелски показания кореспондират ясно и във взаимовръзка със закрепените както в отговора на исковата молба, така и в протокол по делото обяснения на страните по привидната сделка, обосноваващи възмездност на прикритата, може ли да бъде направен извод за липса на пълно и главно доказване поради неустановено плащане на продажната цена предвид отбелязаната иначе от съда в съгласие със съдебната практиката затрудненост на ищеца да разкрие действителните 3 отношения между страните по привидната сделка с писмени доказателства, които последните имат интерес да укрият?“; 6/ „Признание на неизгоден за ищеца факт ли е твърдението му, че преди скритата подготовка и реализация на двете последователни сделки бил уведомяван устно за желанията на третото лице да изкупи имота, и понеже било очевидно че той не продава подобно на други собственици, а купувачът имал интерес да купува, ищецът не предприел действия и не предложил оферта в тази насока?“; 7/ „Следва ли съсобственикът – ищец по процесните искове да носи неблагоприятните последици от това, че не е предложил пръв изкупуване на притежаваните от други съсобственици идеални части, понеже е знаел за интерес на трето лице от изкупуването им, а на съсобственици – за продажбата им, щом като както те, така и третото лице са били наясно с нежеланието му да продава, а той не е допускал това да стане без да му бъде предложено предпочтително изкупуване съгласно императивното изискване на закона, като подобна изпреварваща оферта от негова страна не е и част от фактическия състав на уредбата в чл. 33 ЗС?“; 8/ „Кореспондират ли с извода на съда собствените му доводи, че ищецът и другият собственик, отказал продажба, са били многократно уведомявани от останалите съсобственици, включително и найнастойчиво от „дарителя“, че желаят именно да продадат своите идеални части на обща цена от 50 евро/кв.м., като очевидно и доказано по делото е, че третото лице имало интерес именно да купува, като при никое от тези уведомявания не е ставало въпрос за дарствени намерения или дори подбуди?“; 9/ „Следва ли съсобственикът – ищец по процесните искове да носи неблагоприятните последици от умишлено ограничените от страна на съда в полза на насрещната страна възможности за доказване чрез недопускане на относими и необходими доказателствени искания, каквито са недопуснатите обяснения на мнозинството ответници, недопуснатото (сведено до един месец) за поискания времеви период разкриване на банкова тайна, както и недопускането му изобщо по отношение на съпругата на „дарителя“, на която същият е превел незабавно средствата от продажбата?“;

10/ „Представляват ли порочните процесуални действия на съда по недопускане на относими и необходими за разкриване на обективната истина доказателствени искания нарушения на задължението му да обезпечи законосъобразно развитие на процеса, като съдейства, а не пречи на страните за изясняване на делото от фактическа страна – тоест да действа като арбитър, а не като адвокат на неизправната страна по делото?“; 11/ „Преклудирано ли е доказателствено искане на ищеца на основание чл. 226, ал. 2, т. 1 за разкриване на банкова тайна относно данните за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с титуляр съпругата на „дарителя“, понеже ищецът посочил в писмената защита превеждане на цялата сума, а преводът е на сума незначително по-малка от нея, щом като преди това с изрични писмени становища ищецът е посочил коректно в съответствие с приложените по делото писмени доказателства размера на действителния превод и основанията за исканото издаване на съдебно удостоверение?“; 12/ 4

„Следва ли въззивният съд да спре производството на основание чл. 229, ал.

1, т. 5 ГПК при заявено изрично искане в тази насока от страна, която е сезирала правоохранителните органи с данни за наличие на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор? Необходимо ли е да бъде образувано досъдебно производство, за да бъде разкриването на престъпните обстоятелства основание за спиране на гражданското дело? Подлежи ли на обезсилване като недопустимо решението на въззивния съд, постановено преди отпадане на процесуалната пречка за продължаване на гражданското производство чрез възобновяването му?“.

Разпечатката съдържа 21 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fbf8994-ed4c-4c90-86a6-0b81458ddee7