Решение № 43 от 10.03.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 575/2022
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 10.03.2023
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 · Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИОТекст от значение за ЕИП.
- чл.4 · Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИОТекст от значение за ЕИП.
- §2 · Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИОТекст от значение за ЕИП.
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2в, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20223000500575 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез Д.Д.-прокурор в ОП-Добрич, против решение №121/11.05.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на ДОС, гр.о./изменено в частта за разноските с влязло в сила определение №878/07.10.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на ДОС/, в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 143, 46 лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец май 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД , ведно със законната лихва върху сумата 2 000лв., считано от 22.05.2017г. до 20.06.2021г. и върху сумата от 2 143, 46лв., считано от 21.06.2021г. до нейното окончателно изплащане; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 143, 46лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от 1 трудово възнаграждение за месец юни 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до 20.06.2021г. и върху сумата от 2 143, 46 лв., считано от 21.06.2021г. до нейното окончателно изплащане; 3/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 123, 46 лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец юли 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до 20.06.2021г. и върху сумата от 2 123, 46 лв., считано от 21.06.2021г. до нейното окончателно изплащане; 4/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 1 359, 01лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. , причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017г. до нейното окончателно изплащане; 5 / Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер от 500 лв., причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017г. до нейното окончателно изплащане; 6/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. заплатената от него държавна такса в размер от 10лв.; 7/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати сумата от 300лв.-разноски за производството - по сметка на ДОС; 8/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на упълномощената от ищеца по делото адвокат Е. Ф.
М. адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 743, 47 лв.В 2 жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени и в горепосочените им части.
Въззиваемият А. С. О., редовно уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от А. С. О. чрез процесуалния му представител адв.Е.Ф., против решение №121/11.05.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на ДОС, гр.о./изменено в частта за разноските с влязло в сила определение №878/07.10.2022г., постановено по гр.д.№53/22г. по описа на ДОС/, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец май 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 143, 46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 2/ е отхвърлен предявеният от А.
С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец юни 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 143, 46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от З ЗД ; 3/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец юли 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 123, 46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 4 / е отхвърлен предявеният от А. С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. , причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
3
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 1 359, 01 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 5/ са отхвърлени частичните искове на А. С. О. против Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда, причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г. както следва: а/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец септември 2015г.; б/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец октомври 2015г. ; в/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през ноември 2015г.; г/ сумата от 2 365, 55 лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец декември 2015г.; д/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец януари 2016г. ; е/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец февруари 2016г. ; ж/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през март 2016г.; з/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през април 2016г. , ведно със законни лихви върху всички суми, считано от 22.05.2017г. до плащането им; 6 / е отхвърлен искът на А. С. О. против Прокуратурата на Република България за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., в частта му за горницата над 500 лв. до 10 000 лв. като неоснователен, в т.ч., погасен по давност за вредите, търпени в периода 11.08.2014г. - 21.05.2015г., на осн. чл.49 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира 4 се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени и в горепосочените им части.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител ю.к. Ц.М., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ДОС в обжалваните му от А.О. части да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът А. С. О. излага, че е бил привлечен като обвиняем по ДП №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел. С постановление от 11.08.2014г. на РП-Тервел наказателното производство е било прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.Във връзка с досъдебното производство бил задържан през 2011г. при поредното му завръщане в България от чужбина, където работил от години /изпращан на работа от различни работодатели, регистрирани в България в различни държави от ЕС, работил в строителството/. Впоследствие, след прекратяване на делото, при опит отново да замине в чужбина, разбрал, че спрямо него има наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, което много го учудило, защото наказателното производство вече било прекратено, а и му отнело време да разбере, че забраната е свързана именно с делото. Оказало се, че въпреки прекратяването му, прокурорът не отменил тази мярка за процесуална принуда. Предвид това и приблизително две години след прекратяване на наказателното производство не могъл да отиде да работи в чужбина, както правил преди това, така до м.05.2016г., когато с постановление от 13.05.2016г. на РПТервел мярката била отменена.Едва през м.06.2016г. станало възможно да напусне страната и да започне отново работа в чужбина, когато и отново заминал да работи извън страната.