Определение № 1733 от 12.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42357/2023
- Вид
- Определение № 1733
- Подписан
- 12.01.2024
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1733 гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110142357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Форуком и компания“ ООД срещу П.
В. Р., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството 600 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2023 г. до окончателното плащане; 120,67 лева – договорна лихва за периода от 15.09.2017 г. до 15.03.2018 г., и 301,18 лева – законна лихва за забава за период от 16.03.2018 г. до 24.02.2023 г. – вземания по Договор за потребителски кредит № 000-КН-18377065/15.09.2017 г., сключен между страните по електронен път – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 11926/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав, а при условия на евентуалност – осъдителни искове за същата сума.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен чрез платформа в интернет Договор за потребителски кредит № № 000-КН18377065/15.09.2017 г., по силата на който на ответника били предоставени 600 лева чрез изтегляне на сумата от каса на „Изи пей“. Върху предоставената сума се дължала и възнаградителна лихва 40 % годишно, като ответникът следвало да върне общо 672,13 лева, а срокът на кредита бил 180 дена, като следвало да се изплаща на равни месечни анюитетни вноски по 112,02 лева. Тъй като ответникът не платил в срок вноски, ищецът образувал срещу него дело за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и доколкото длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, се иска уважаване на иска.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – П. В. Р., с който предявеният иск се оспорва по основание. Твърди се, че договорът съдържал неравноправни клаузи, без да е посочено конкретно какви и в какво се състои неравноправността, а също и че договорът бил сключен „поради необходимост“. Прави се възражение за погасяване на задълженията по 1 давност, като се поддържа, че е 5-годишна, но била изтекла през октомври 2022 г. – 5 години след сключване на договора.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр и чл. 99 ЗЗД, а ответникът възразява за давност, като съдът разпределя доказателствената тежест по исковете и възраженията в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
Съдът указва на страните, че при служебна проверка на текста на договора във връзка със заявения предмет на делото в обхвата, предвиден в т.
39 от Решение от 11 март 2020 г. на Съда на Европейския съюз по дело C511/17 Lintner, не открива клаузи, които да се отразяват на претендираните от ищеца вземания и начина на определянето им и да създават съмнения за неравноправност. По-конкретно клаузите за обезпечение не предвиждат увеличаване на паричното задължение, което означава, че няма основание за тяхната задълбочена проверка.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че между страните бил сключен чрез платформа в интернет Договор за потребителски кредит № № 000-КН-18377065/15.09.2017 г., по който на ответника са предоставени 600 лева.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба и в заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 31912 по описа за 2023 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 7 февруари 2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.
422 ГПК за установяване на вземания за връщане на кредит, както и за лихви, такси, застрахователна премия и лихва за забава с правна квалификация: за иска за главница – чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; за иска за възнаградителна лихва – чл. 79, ал. 1, пред. първо ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПКр, а по претенцията за лихва за забава – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът излага възражения за недействителност на договора по чл. 26, ал.
1, пердл. първо и второ ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл.
2
146, ал. 1 ЗЗП. Ако тези възражения се уважат за някои клаузи, няма да се дължи съответното плащане, а ако се уважат за целия договор – ще се дължи само чистата усвоена от ответника сума. Ответникът възразява и че е платил, което е в негова тежест да установи.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между страните бил сключен чрез платформа в интернет Договор за потребителски кредит № № 000-КН-18377065/15.09.2017 г., по който на ответника са предоставени 600 лева.
УКАЗВА на ищеца „ЕОС матрикс“ ЕООД, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи:
1. по главния иск – наличие на договор за кредит, който има реквизитите по чл. 11 ЗПКр;
2. по иска за възнаградителна лихва – уговореният размер на лихвата; че са настъпили условия за промяната ѝ, ако са уговорени такива;
3. по иска за лихва за забава – падежът на вземанията.
УКАЗВА на ответника Р., че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: кои договорни клаузи са неравноправни и как засягат правата на ответника.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).
УКАЗВА на страните, че в случай, че имат нови доказателствени искания във връзка с указанията на съда следва да направят същите в дадения от съда достатъчен срок – до 2 февруари 2024 г., като срокът не е преклузивен, но при неспазването му съдът ще приеме, че страните стават причина за забавяне на производството и ще им наложи глоба съгласно чл.
92а ГПК, освен ако не посочат доказателства за основателни причини за забавяне на представянето на доказателства по делото.
ПРИЕМА представените с исковата молба и в заповедното производство писмени доказателства.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – П. В. Р., че ако не изпрати представител и не се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в 3
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, като освен призовка, да бъдат уведомени за датата на заседанието и по телефона (в пълномощното на ответника и на лист 2 за ищеца)!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4