Решение № 634 от 31.07.2019, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 634

Гр.Пещера,31.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЕЩЕРСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Атанаска Павлова секретар Евелина

Генинска, като разгледа докладваното от съдия Павлова гр. дело №1486 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Щ.Г.Ж., ЕГН **********, от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат С.Й., със съдебен адрес:***, офис 9, против „ФАРМА ХИМВЕТ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пещера, ул.“Васил Левски“ № 3, представлявано от Х. П. Б..

Твърди ищецът, че с ответника „ФАРМА ХИМВЕТ“ ЕООД имал сключен трудов договор № 1/05.10.2015г., съгласно който изпълнявал длъжността-пласьор стоки. По силата на този договор получавал основно трудово възнаграждение в размер на 470.00 лева за 2015г., изплащано еднократно всеки месец до 15- то число на месеца и окончателно до края на следващия месец,при 8-часов работен ден. Постъпил на работа на 06.10.2015г. Когато настъпило времето за изплащане на трудовото му възнаграждение, работодателят му заявил, че не може да му го изплати,тъй като фирмата сега започвала да се развива, помолил го да изчака малко и се договорили да му заплаща процент от продажбите.

Това продължило до датата, на която бил съкратен, а именно- 20.10.2018г. През целия този период, когато идвало времето за заплата, работодателят го уверявал, че ще си получи възнаграждението, но по-късно. На 01.01.2017г. бил преназначен с допълнително споразумение към трудов договор № 1/05.10.2015г. , като заплатата му била увеличена от 470,00 лева на 500,00 лева. Твърди, че през цялата 2017 година не получил трудовото си възнаграждение. Работодателят го уверявал, че след няколко месеца като потръгнела работата щял да му плати. Продължавал да получава процент от продажбите, като това се случвало и с други негови колеги. През месец януари на 2018 г. подписал ново споразумение за увеличаване на заплатата му на 510,00 лева. На 19.10.2018г. получил Заповед № 10/19.10.2018г. , с която на основание чл. 328, ал. 1т.3 от КТ работаделят му прекратявал трудовия договор поради намаляване обема на работа. Поискал да му платят неплатените възнаграждения, но му казали, че когато идва да си вземе трудовата книжка, ще му ги платят. Но това не станало. Нямал копия нито на трудовия договор, нито на допълнителните споразумения, като от фирмата му предоставили екземпляр без подписи.

Отправил бил и сигнал до Инспекция по труда Пазарджик за неплатените му възнаграждения и обезщетение за отпуск.

Твърди, че не са му платени възнаграждения за месеците

– октомври, ноември и декември на 2015 година в размер на 470,00 лева месечно, за месеците от януари 2016 г. до януари на 2017 година или за 12 месеца по 470,00 лева месечно, за месеците от януари 2017 година до януари на 2018 година или за 12 месеца по 500 лева месечно, и от януари до октомври на 2018г. включително по 510,00 лева месечно.

Така за периода от 06.10.2015г.-30.12.2015г. дължимата сума била в размер на 1 410,00 лева, за периода от 01.01.2016г. до 30.12.2016г. дължимата сума е в размер на 5 640,00 лева, за периода от 01.01.2017г. до 30.12.2017г. дължимата сума е в размер на 6000,00 лева, за периода от 01.01.2018г. до 20.10.2018 г., дължимата сума е в размер на 5100,00 лева, или обща сума от неплатени възнаграждения в размер на 18 150,00 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия период от 2015г. до 20.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

С уточняваща молба, ищецът твърди, че от месец октомври на 2015г. до октомври на 2018г. не е ползвал платения си годишен отпуск. Твърди ищецът, че е работил по трудов договор и е натрупал стаж от 3 години и 15 дни, като твърди че за този стаж му се полагат 62 дни платен годишен отпуск. Твърди, че размерът на обезщетението е в размер на 26.84 лева , изчислено върху месечната заплата в размер на 510 лева за последния отработен месец. Претендира обезщетение на основание чл.224 от КТ в размер на 1664,21 лева за 62 дни. Прави оттегляне на въпроса си за мораторна лихва поставен с искането за счетоводната експретиза, като не я поддържа. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 18 150 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 06.10.2015г. до 20.10.2018г., както и сумата от 1664,21 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 62 дни , ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и да заплати направените по делото разноски.

Прави доказателствени искания.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника„ФАРМА ХИМВЕТ“ ЕООД. Оспорва по основание предявените искове.

Твърди, че безспорно с ищеца бил сключен трудов договор за неопределено време - № 1/05.10.2015г. , като същия постъпил на работа на 06.10.2015г. Длъжността, която заемал била „ пласьор на стоки“, с работно време –пълно, при 8-часов работен ден, с място на работа „Фарма Химвет“

ООД, с основно месечно възнаграждение в размер на 470 лева, което следвало да се изплаща от 25-30 число на месеца.

Твърди, че ищецът е получавал трудовото си възнаграждение, като не е имало уговорка да получава процент от продажбите. Твърди, че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, поради което няма основание да претенидра обезщетение за него. Твърди, че правото му било погасено по давност съгласно чл. 176 а ал.1 от КТ.

Също така излага, че ищецът бил ползвал отпуска си като в подкрепа на това твърдение, сочи заповеди на работодателя за разрешаване на заползване на платен годишен отпуск.Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прави доказателствени искания и претендира разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, поддържа исковата си молба и чрез процесуалния си представител уточнява, че е допуснал техническа грешка в исковата молба, където е посочил „получавах …470 лева“ за трудово възнаграждение през 2015г., като следва да се счита, че следвало да получава трудово възнаграждение в размер на 470,00 лева. Поддържа исковата си молба, в представените в съдебно заседание оригинали на платежни ведомости, твърди че подписът не бил негов, като не се е подписвал той във ведомостите. Ищецът чрез повереника си поискаха откриване на производство по оспорване на истинността на документ досежно подписа на ищеца в платежните ведомости от м. октомври на 205г. до м. октомври на 2018г., като беше открито такова на основание чл. 193 от ГПК. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски в приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът се представлява от адв. А. и адв. Д., която се явява в първото по делото заседание и моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни, като претендират разноски.

В предоставения от съда срок за депозиране на писмени защити такива не са постъпили в срок от страните по делото.

Съдът, след като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на ответника и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства- Трудов договор № 1/05.10.2015г., длъжностна характеристика, уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ до НАП , трудова книжка, допълнително споразумение към трудов договор № 1/ 05.10.2015г.,заповед №10/19.10.2018г., се установява, че ищецът е постъпил на работа на 06.10.2015г. при ответника, изпълнявал е длъжността „пласьор на стоки“, при 8-часов работен ден, с основно месечно възнаграждение в размер на 470,00 лева, изплащано ежемесечно от 25-30 число на следващия месец.

Трудовият договор е сключен за неопределено време. Като в допълнителното споразумение към трудов договор от 01.01.2018г. е договорено трудово възнаграждение в размер на 510 лева и допълнително възнаграждение за прослужено време съгласно чл. 3 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.

Трудовото правоотношение е прекратено на

20.10.2018г. поради намаляване обема на работа, на основание чл. 328,ал.1т.3 от КТ, без каквито и да било други мотиви.

Видно от трудовата книжка на ищеца първоначално при сключване на трудовия договор, възнаграждението му е било 470 лева, впоследствие е преназначен на 01.01.2017г. с основно месечно възнаграждение в размер на 500 лева , а от 01.01.2018г. – 510 лева.

Видно от приетите по делото Заповеди по чл. 155 от КТ

/ за разрешаване на платен годишен отпуск/ № 3/20.11.2015г., №1/22.08.2016г., №2/17.10.2016г.,№3/21.11.2016г.,№4/09.05.2017г.,№5/03.11.2017г.,№8/09.07.2018г., на ищеца е било разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 55 дни.

От приетите по делото оригинали на разчетно –платежни ведомости за заплати, изготвени от ответника, се установява, че за периода от м.октомври на 2015г. до м. октомври на 2018 година включително в същите има положен подпис срещу името на ищеца Щ.Ж. за получавано от него трудово възнаграждение.

От допусната съдебно графологична/почеркова/ експертиза- основна и допълнителна, приети в о.с.з. и неоспорена от страните, се установи, че във всички ведомости за заплати за процесния период от м.октомври на 2015г. до м. октомври на 2018 година включително има положен подпис срещу името на ищеца Щ.Ж., но той не принадлежи на ищеца Ж., а на друго лице. Като експертът поясни, че подписите са на едно и също лице, но не и на ищеца. Експертът в съдебно заседание уточни, че е допуснал техническа грешка в заключението като вместо да посочи ведомости за заплати от „януари на 2016 година до октомври на 2018 година“ , погрешно е посочил „януари на 2016 година до октомври на 2015 година“.

Същият ясно и недвусмислено е визирал задачата на експертизата от октомври на 2015 година до октомври на 2018 година, поставена му от съда, като и е изследвал подписите именно в този период, видно от приложенията към експертизата. Като експертът е установил и че ведомостите за м. октомври , ноември и декември на 2015 година не са били представени и затова е дал отговор за периода от м.януари на 2016 година до м. октомври на 2018 година включително. С допълнително заключение и след запознаване с оригиналите на ведомостите за заплати за този период - за м. октомври, ноември и декември на 2015 година, е дал допълнително заключение, че отново подписа не е положен от ищеца Щ.Ж..

От допусната и приета по делото съдебно -счетоводна експертиза, приета в о.с.з. и неоспорена от страните по делото, се установи, че за периода от м.октомври на 2015г. до м. октомври на 2018 година включително на ищеца Щ.Ж., се е дължало брутно трудово възнаграждение в размер на 18 166,69 лева, като за 2015година е в размер на 1345,91лева, за 2016г. е 5645,58 лева, за 2017 г. е 6042,00 лв.,за 2018г. е 5133,20 лева, като в последния месец- октомври на 2018г.е било начислено и обезщетение по чл. 224 от КТ- за неизползван платен годишен отпуск в размер на 149,52 лева за 6 дни. Само брутното трудово възнаграждение е в размер на 18 017,17 лева. Експерта на място е констатирал, че във ведомостите за заплата за всеки месец има подпис на работника. Също така експерта е посочил и че ищецът е ползвал платения си годишен отпуск, като е дал в таблица полагащия му се отпуск за всяка година в процесния период, както и ползваните от него дни. Така за 2015година е имал право на 5 дни отпуск и ги е ползвал , за 2016 година е имал право на 20 дни и е ползвал същите, за 2017 година е имал право на 20 дни и е използвал същите, и за 2018 година е имал право на 16 дни, а е ползвал 10 дни, като са му останали 6 дни неизползван платен годишен отпуск. Като експерта е изчислил, че полагащия му се отпуск в периода е бил 61 работни дни, като работодателя му е разрешил да ползва 55 работни дни.

По делото са разпитани свидетелите – П. У., М.

Симеонова и Салим Юсеинов.

Св. П. У. познава ищеца, твърди, че били колеги- той работел в едната от двете фирма на Бойкинов- „Джортани“, а ищеца във „Фарма Хемвет“.Твърди, че не бил получавал заплата, както той така и ищеца, а тя следвало да бъде в минимален размер.Твърди, че двамата си споделяли за парите, и твърди че на ищеца му били давали някакъв процент от продажбите, а не заплатата през всичките години.