Решение № 6203 от 13.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6203 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100100227 по описа за 2023 година иск с пр.осн. чл. 66, във вр. с чл. 33 от ЗС:

Ищецът – П. К. М., в исковата си молба и уточнение на същата от 19.05.2023г. и от 28.11.2023г. (л. 122), твърди, че съгласно Нотариален акт за продажба на имот № 115, том. I, рег. № 3767, дело № 103 от 2008г., вписан в АВ с вх. рег. № 59430, акт № 43, том CXLN, 40938/08г., бил собственик на имот, находящ се в землището на с. Долни Пасарел, местността „Самоковото“, район Панчарево. По НА имотът като цяло бил с площ 8,866 дка, впоследствие разделен на два имота в размер на 3 677 м2 – Пасище, и 2 221 м2 Урбанизирана територия. Разликата в площта по НА и имотите било редуцирането на имота като отчуждаване за държавни нужди, обхващаща охранителната зона за питейни нужди на яз. Искър.

Върху единия от посочените по-горе имоти, негова собственост с площ от 2 221 м2 , с идентификатор ***, съгласно СКИЦА № 15-1304719-08.11.2022г., били разположени двете процесни постройки. До скоро тези сгради били собственост на ,,А." ООД - в ликвидация, ЕИК *******. Те били продадени на В. П. В., ЕГН **********, и Д. М.

В., ЕГН **********.

Едната СГРАДА с идентификатор ***, била със застроена площ от 318 м2 , а другата с идентификатор ***, била със застроена площ от 43 м2 .

При продажбата на сградите, собственикът не бил изпълнил законовите си задължения на основание чл. 66, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗС.

С оглед изложеното и на основание чл. 66, във вр. с чл. 33 от ЗС ищецът моли да се 1 допусне изкупуване на сграда с идентификатор ***, с предназначение: СГРАДА на транспорта, със застроена площ от 318 м2 и СГРАДА с идентификатор ***, с предназначение: сграда за битови услуги, със застроена площ от 43 м2 , предмет на договор за покупко-продажба от 26.09.2022г., обективиран в нотариален акт нотариален акт 142, том I, peг. № 8304, дело № 125 от 26.09.2022г., вписана в АВ с вх. peг. № 70944 от 26.09.2022г. като ккт № 191, том CLXVII, дело № 54234, с който „А.“ ООД в ликвидация, представлявано от ликвидатора А. М. С. е продал на В. П. В. и Д. М. В. описаните сгради, ведно с всички последици от това, включително ищецът да замести купувачите по материалното правоотношение, като им заплати цената.

Ответникът – „А.“ ООД – в ликвидация, оспорва иска като нередовен:

- искът по отношение на А. С. бил недопустим;

- при условията на евентуалност оспорват обстоятелството, че ищецът е собственик на поземления имот

Ответниците – В. П. В. и Д. М. В., оспорват иска.

Претенцията била неоснователна, тъй като техният праводател придобил сградите от държавата.

Третото лице-помагач на последните ответници - нотариус Е. Е., peг. № 367 на НК с район на действие СРС, изповядал сделката по спорните обекти и съставил НА с № 142, том I, рег. № 8304, дело № 125 от 26.09.22г., възприема позицията на В. и Д. В.и.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Ищецът е закупил от множество ФЛ-а пасище от 8 886 дка, находящо се в землището на с. Долни Пасарел, местността „Самоковото“, район Панчарево (Нотариален акт за продажба на имот № 115, том. I, рег. № 3767, дело № 103 от 2008г., вписан в АВ с вх. рег. № 59430, акт № 43, том CXLN, 40938/08г.). Цената е 9 000 лева. Недвижимият имот бил впоследствие разделен на два имота в размер на 3 677 м2 – Пасище, и 2 221 м2 Урбанизирана територия.

Продавачите се легитимират с Решение на ОСЗГ, с. Панчарево от 28.05.2008г. (л.

232).

Върху единия от имотите, с площ от 2 221 м2 , с идентификатор ***, съгласно СКИЦА № 15-1304719-08.11.2022г., са разположени двете процесни постройки.

Първоначално те били собственост на ,,А." ООД - в ликвидация, ЕИК *******.

Впоследствие били продадени на ответните ФЛ-а.

Едната СГРАДА с идентификатор ***, била със застроена площ от 318 м2 , а другата с идентификатор ***, със застроена площ от 43 м2 .

Впоследствие сградите били продадени от „А.“ ООД в ликвидация на ответниците 2

ФЛ-а (НА № 142, т. I, рег. № 8304, д. № 125 от 26.09.2022г.). Договорът, с който ответникът ЮЛ е придобил сградата, е от 23.01.1997г. (л. 81). Продажната цена е 50 000 лева. Тя е била предмет на приватизация, считано от 1995г. (Заповед от 12.05.1995г.).

Искът е предявен на 24.11.2022г. – т.е. срокът по чл. 33, ал. 2 от ЗС е спазен.

НА на ищеца е заверен с „вярно с оригинала“ и то от адвокат – чл. 32 от ЗА, като нормата е във връзка с чл. 183 от ГПК. Или оспорването му в първото о.с.з. от 28.11.2023г.

(л. 124-5), от страна на ответника ЮЛ е неоснователно.

Данъчната оценка на земята към 11.08.2008г. е била 13,30 лева (Удостоверение – л.

200). от правна страна:

1. Исковата молба е крайно неясна, като възраженията на ответниците в тази насока са основателни. Същевременно обаче, ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не буквалното ù съдържание (18-60-ІV). Изложеното се отнася и до използваните термини.

2.1 Доводът относно чл. 26 от ЗЗД относно цената, че била нереална, е недопустим (Р.

№ 872 от 14.12.2009г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 2011/2008г: по предявения иск ответната страна може да се брани, като предявява с възражение всякакви насрещни права, но само в случай, че тези права са нейни – например възражение за изтекла придобивна давност. Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права, каквото е правото на страните да претендират нищожността на договора, след като правещият възражението не е страна по този договор).

Съображението е, че ответниците се намесват в чужда правна сфера. Праводателите на ищеца могат и да му подарят земята или да имат причина да получат много ниска цена (например при крайна необходимост, която не желаят да релевират). Възможно е и реалната цена да не е посочена в НА. Всичко това няма никакво отражение по отношение на валидността на сделката. Отделен е въпросът, че доводът е и материално неоснователен.

2.2 Смисълът на НА е че обръща доказателствената тежест. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК - Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков (изложеното се отнася и до НА-е, удостоверяващи двустранни сделки).

Именно по тази причина в първото о.с.з. решаващият орган отказа да промени доклада си относно доказателствената тежест. Ищецът е ангажирал доказателства относно правото си на собственост. Ответниците следва да установят нещо различно, а това включва своевременно релевиране и установяване на порок на придобиваното основание, доколкото евентуалният порок не е от външна страна.

Така, до доказване на нещо различно от страна, която има интерес да го стори (в 3 случая ответниците), съдът е длъжен да зачете правния извод на нотариуса, че лицето, сочено в НА за титуляр на правото е точно такова. Така се избягва дяволско доказване – probatio diabolica. При постоянно оспорване на правата на праводателя би се стигнало до безкрайно доказване, което би спряло едва при установена давност (а това става все посложно колкото повече съответният период е отдалечен назад във времето). Същевременно, съдът действително е длъжен да съобрази нищожност на сделката, но само, ако тя е от външна страна (например: ТР от 27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС;

Определение № 439 от 19.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 585/2017г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска и Определение № 776 от 29.12.2009г. на ВКС по ч.т.д. № 787/2009г., I т.о., ТК, докладчик Дария Проданова; Решение №__ по гр.д. № 631/2001, II г.о., ВКС, докладчик съдията Борислав Белазелков: Съдът не следи служебно за валидността на сделките).

2.3 Доводът дали земята не подлежи на реституция е преклудиран (о.с.з. от 28.11.2023г. – л. 123 /същото се отнася и до този относно изменението на кадастралната карта – о.с.з. от 05.11.2024г., л. 238/). Съображенията на съда са следните:

В исковата молба се сочи, че ищецът е собственик на земя, върху която има изградени чужди сгради, евентуално отчуждени в нарушение на чл. 66 от ЗС. В отговорите това не се оспорва (изключая недопустимия довод по чл. 26 от ЗЗД). Едва в първото о.с.з. се навеждат нови твърдения относно земеделска земя, реституирана по реда на ЗСПЗЗ и някакво, свързано с нея нарушение (т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).

В първия отговор – този на ответното дружество, не се споменава нищо за административен акт или административна процедура (в частност реституция). Вторият отговор на двете ФЛ-а е по-кратък. Ситуацията е идентична. Там, както всъщност и в първия отговор, се излагат съждения, че ответникът ЮЛ е станал собственик на обекти, построени преди повече от 40 години преди ищецът да закупи земята, като същата към него момент е била отчуждена и същата е била държавна собственост (чл. 175 от ГПК). Това са взаимоизключващи се твърдения, като подобна изменчивост на процесуалната позиция е недопустима (Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67 г., на І г.о.;

Решение № 285 от 27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.).

Или предмет на спора е само валидността на сделката, легитимираща материално ищеца и то от гледна точка на морала и спазването на изискването на чл. 33 от ЗС.

Последяващо дообогатяване на основанията е недопустимо.

2.4 само за пълнота следва да се посочи и следното:

Въпросите, които имат значение за разрешаването на делото, могат да се отнасят и до административни актове, засягащи права или законни интереси на едната или на двете страни по делото. Поради това в чл. 17, ал. 2 от ГПК е предвидено, че съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по 4 законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му (чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК). Така цитираните разпоредби установяват нормативно и очертават предмета на т.нар. косвен съдебен контрол.

Осъществяването му е обусловено от правен интерес, който ще е налице, ако административният акт обуславя решаването на делото, тъй като правата, свободите или законните интереси на страните по делото са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения (чл. 5 и чл. 147 от АПК), като това е свързано с правото, предмет на разглеждане по делото. Преценка в тази насока се прави от съда във всеки конкретен случай. Например: когато възникне спор за собственост между лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска реституция, по негово възражение, съдът е длъжен да проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция.