Решение № 355 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300500195 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт А. С. Ц., срещу Решение №5134 от 24.11.2025 г. постановено по гр.д.№ 2761/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХ гр.с., с което се осъжда „БАНКА ДСК” АД да заплати на Г. И. С., с ЕГН ********** сумата 2 082.86 лв., представляваща недължимо платена сума през периода 22.01.2019г. до 28.03.2024г. по недействителен договор за револвиращ кредит № ***********от 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024г. до окончателното изплащане и в тежест на „БАНКА ДСК” АД са възложени разноските по делото.

В жалбата са релевирани подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че е неправилна материалноправната квалификация за недействителност на договора, доколкото същият представлявал договор за револвиращ кредит и притежавал характеристиките на договор за кредит овърдрафт. Като такъв той следвало да отговаря на условията на чл.12 ЗПК, а не на условията на чл.11 ЗПК. Жалбоподателят сочи, че всички задължителни реквизити съгласно чл. 12, ал. 1 ЗПК се съдържат в процесния договор. Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционният съд се е позовал единствено и само на изявление на вещото лице по ССчЕ в съдебно заседание, като е постановил немотивиран и незаконосъобразен съдебен акт. Посочва се, че от направените в експертизата 1 изчисления е видно, че платените от ищеца възнаградителни и санкционни лихви, които, при установена недействителност на договора, банката би му дължала, са в общ размер на 1169,20 лв., а не присъдените с обжалваното решение 2082,86 лв. В същата експертиза бил установен и размерът на неиздължената от ищеца главница по договора – 939,86 лв. Излагат се доводи, че при посочване в заключителната част на общ размер от 2082,86 лв. на заплатени лихви и такси над главницата, вещото лице е допуснало изчислителна грешка, като е „добавило“ сумите от 205,16 лв./стр.12 от експертизата/ и от 708.50 лв./стр.13 от експертизата/, представляващи по същността си лихви и такси втори път към сбора на платените от ищеца лихви и такси за целия процесен период, като това не било отчетено от първоинстанционния съд. Жалбоподателят излага подробни доводи, че решаващият състав е приложил неправилно последиците на чл. 23 ЗПК, свързани с прогласената от него недействителност на процесният договор за потребителски кредит. Счита, че съдът е следвало зачете законовата последица от реституционния характер на правилото на чл. 23 ЗПК и служебно в проявление на принципите на равенство на страните и служебно начало да осъди жалбоподателя да заплати само и единствено разликата между изискуемата неиздължена главница от 939,86 лева и недължимо заплатените възнаградителни лихви и такси в размер на 1169,20 лева съгласно данните от допълнителната ССчЕ и да го осъди да заплати на ищеца разликата между посочените суми, а именно – 229,34 лв. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна изцяло на първоинстнационното решение, а в условията на евентуалност, ако се установи, че договорът е недействителен, да се отмени решението в частта, с която жалбоподателят „БАНКА ДСК“ АД е осъден да заплати на Г. И. С. сумата за разликата над сумата от 229,34 лв. до присъдените 2082,86 лв. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. И. С., с ЕГН ********** чрез пълномощника по делото–адв.К. К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като за кредитополучателя не ставало ясно колко е оскъпяването по договора. В отговора на въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд правилно възприел, че не става ясно, в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК как била формирана посочената в чл.13 от договора обща сума, дължима от кредитополучателя в размер на 1137,34 лена липсвала яснота от какви пера е съставена същата. Посочва се също така, че от приетото допълнително заключение на вещото лице по ССчЕ се установявало, че за периода: 22.01.2019 г. до 28.03.2024 г. сумата, платена от ищеца като лихви и такси над главницата, възлизала на 2082,86 лева, като вещото лице дало подробни разяснения как формирало сумата, като сбор от 424,96 лева, заплатена сума в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и сумата от 1657,90 лева, заплатена сума в „Банка ДСК“ АД, като формирана сума платена след покриване на главница, включваща такси и лихви. Оспорва да е допусната грешка от вещото лице в ССчЕ. Поддържа, че първоинстанционият съд подробно е анализирал въпроса относно погасителната давност. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и 2 обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца Г. И. С., с ЕГН ********** срещу ответника БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК *******, с която е предявен иск с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне получена без основание сума в размер на 2 082,86 лв. /след допуснато увеличение на иска по чл. 214 ГПК/, представляваща недължимо платена сума през периода 22.01.2019г. до 28.03.2024г. по недействителен договор за револвиращ кредит № *******от 22.06.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /заличен търговец/ бил сключен Договор за револвиращ кредит от 22.06.2017г., като ответникът „БАНКА ДСК“ АД била правоприемник на посочената банка. Посочва се, че предоставеният револвиращ кредит бил с разрешен кредитен лимит в размер на 1000 лв., при лихвен процент 18 % и лихвен процент на ден в размер на 0,0500 и ГПР в размер на 28.13 %. Ищецът сочи, че срокът за заплащане на размера на минималната погасителна вноска бил на всяко 1 до 15 число на месеца съобразно усвоената част от главницата, като допълнително били начислени наказателни надбавки в размер на 24% върху просрочената главница. В исковата молба се излагат доводи, че договорът бил потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК, недействителен на основание чл.22 ЗПК. Същият бил недействителен на осн. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не бил посочен размер на възнаградителната лихва в лева и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски. Клаузата за възнаградителната лихва противоречала на добрите нрави. Договорът бил недействителен и на осн. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсвало посочване от какви пера е посочена общо дължимата сума. В нарушение на чл. 11, т.11 в погасителния план не било посочено разпределението на вноските измежду дължимите по договора суми. Размерът на шрифта бил помалък от 12, в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК, което водело до недействителност на процесния договор. Ищецът счита, че поради недействителността на договора на връщане подлежала единствено заемната сума от 1000 лв., като всички платени суми над нея били получени от ответника при начална липса на основание. Предвид това ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 2 082,86 лв. /след допуснато увеличение на иска по чл. 214 ГПК/ платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до 3 окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „БАНКА ДСК“ АД чрез пълномощника си юрк. К. е подал писмен отговор, с който се оспорва искът като неоснователен и недоказан. Ответникът „БАНКА ДСК“ АД не оспорва, че между „Банка ДСК“ АД като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД и ищеца Г. И. С., с ЕГН ********** е сключен Договор за револвиращ кредит от 22.06.2017г. с размер на кредитния лимит 1000 (хиляда) лева, безсрочен. Сочи, че кредитът е под формата на кредитен лимит по свързана с него кредитна карта и е потребителски тип кредит. В отговора на исковата молба се посочва, че банковата карта, свързана с кредита, е Mastercard Classic револвираща кредитна карта. Ответникът твърди, че договорът за револвиращ кредит не бил договор при общи условия по см. на чл.298 от ТЗ, а бил индивидуален договор, състоящ се от две части: Част I Индивидуални уговорки (с всички точни данни по конкретния кредит) и Част II - Общи условия (по този конкретен договор). В отговора на исковата молба се излага, че кредитополучателят - ищец е усвоил част от кредитния лимит на 20.07.2017г. и впоследствие многократно е усвоявал суми по Договора за РК по сметката, обслужваща картата с IBAN **********, с което за ищеца е възникнало задължението да върне/да връща предоставените му суми, ведно с уговорената за ползването на кредита възнаградителната лихва, съгласно чл. 5 от Част II на Договора за РК по договорения начин, който е специфичен за кредитен лимит по кредитна карта - при пълно или частично погасяване кредитът може да бъде ползван отново (револвиране). Ответникът сочи, че това е така, поради особения характер на кредита под формата на кредитен лимит по кредитна карта. Той представлявал, допустимо надвишение на плащанията от разплащателната сметка на кредитополучателя над наличностите по същата, възможност с кредитната карта да ползва средства на кредит до максималния размер на разрешения лимит. Кредитополучателят, който е и картодържател, имал право по всяко време да усвоява суми от разполагаемата част от кредитния лимит до максималния размер, посочен в Част I т.З, а именно 1000 лв. Сочи се, че разполагаемата част от кредитния лимит се намалява с всяка платежна операция, информация за която е постъпила в счетоводната система на Банката, и с дължимата за нея такса, както и с размера на просрочената главница, ако е формирана такава.

Ответникът излага твърдения, че кредитополучателят има право да възстановява разполагаемата част от кредитния лимит, като погасява изцяло или частично задълженията си по кредита, както и да усвоява средства отново (револвиране). Ответникът твърди, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18%. Лихва по кредита се начислявала само върху размера на усвоените суми чрез трансакции с кредитната карта за съответния брой дни от датата на извършване на операцията до погасяването на сумата на тази операция, с изключение на сумата от платежни операции, за която се прилага гратисен период. Отчетният период съвпадал с календарния месец. Ответникът поддържа, че ГПР бил ясно и точно определен, както и общо дължимата сума по договора. Видимо било без специални познания, че изискванията към шрифта били спазени. Не било нарушено изискването ГПР да не е пет пъти по-висок от законната лихва. Ответникът поддържа, че за процесния договор са спазени както общите изисквания на закона за писмена форма (ТЗ, ЗПК), така и изискванията на специалните закони (ЗПК и ЗЗП) и всички необходими данни и условия за действителност са отразени и предоставени на кредитополучателя. Направено е възражение за изтичане на 4