Определение № 2219 от 05.09.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2219 гр. Бургас, 05.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501109 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 413, ал.

1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с рег. № 26633/18.06.2025 г. на Районен съд – Бургас, подадена от "ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 201461828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“

№ 115А, ет. 3, представлявано от Петър

Спиридонов, чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, действащо чрез управителя адв. Мартин Мавров, срещу Разпореждане от 07.05.2025 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Nº 1469 от 07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 3060/2025 г., по описа на Районен съд – Бургас, в частта му, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за разноски, представляващо платено адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева до претендирания заплатен такъв от 1232 лева с ДДС, с мотив, че заповедното производство е едностранно и не е с фактическа и правна сложност.

Жалбоподателят изразява недоволството си от съдебния акт в посочената част като подчертава, че съдът е намалил претендираното адвокатско възнаграждение от 1232 лева на 200 лева, без да е направено възражение за прекомерност с мотив, че е отчетена спецификата на производството, действителната фактическа и правна сложност, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004 не отговорят на легитимните цели, вкл. установените с чл. 101, § 1 ДФЕС /така Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16/.

Моли въззивната инстанция да отмени Заповед за изпълнение на парично задължение Nº 1469 от 07.05.2025 г, издадена по ч. гр. д. Nº 3060/2025г., в частта, с която се оставя без уважение искането за присъждане на пълния претендиран размер на разноските, и да постанови друго 1

Разпореждане, с което да се присъди в цялост на „ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК: 201461828 заплатения в производството и определен съобразно Наредба Nº1 за МРАВ, във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в размер на 1 232 лева с включено ДДС. Претендират се разноски във въззивното производство в размер на 15 лева.

Частната жалба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес от обжалването на заповедта за изпълнение в частта за разноските в указания от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Окръжен съд – Бургас, след като взе предвид становището на жалбоподателя и съобрази доказателствата по делото с оглед приложимите разпоредби на закона намира за установено следното:

Заповедното производство по ч. гр. д. № 3060 по описа за 2025 г. на Районен съд – Бургас е образувано по заявление от „ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201461828, представлявано от управителя Петър Спиридонов, чрез Еднолично адвокатско дружество Мавров, действащо чрез управителя адв. Мартин Мавров за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против „Агромакс 97“ ЕООД за парично задължение в размер на сумата от 13260,57 лева – главница, представляваща неплатена цена на продадени авточасти по сключен между страните неформален договор за покупко-продажба, за което са съставени фактури с №№ 2300311764 / 14.05.2024 г. и 2300320984 / 17.07.2024 г., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 1260,72 лева, начислена върху неплатените задължения по всяка от двете фактури, за периода от съответния падеж до 30.04.2025 г., законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 02.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Заявителят е поискал присъждане на съдебно-деловодни разноски, от които 290,43 лева – държавна такса и 1232 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение с ДДС. Към заявлението са приложени пълномощни, документи за внесени държавни такси. Приложени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер 1232 лева с ДДС за конкретното заповедно производство.

Районен съд – Бургас е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Nº 1469 от 07.05.2025 г., като е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя претендираните суми, ведно с разноски в общ размер на 490,43 лева от които 290,43 лв. – държавна такса и 200 лв. – адвокатско възнаграждение.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане съдът се е позовал на решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. и е приел, че Наредба № 1/2004 г. не отчита спецификата на всяко конкретно дело, процесуалните действия, които са извършени по него, положените от процесуалния представител усилия за защита на страната, а единствен критерий е определен материален интерес и определените с нея минимални размери на адвокатските възнаграждения налагат ограничения, които не отговарят на легитимни цели, вкл. установените с чл. 101, пар. 1 ДФЕС, така и на Решение на Съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16/

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд – Бургас приема следните фактически и правни изводи:

2

Извън всякакво съмнение е, че тълкуванията дадени с цитираното погоре решение, както и с решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. са задължителни за националните юрисдикции. Изрично е посочено, че "чл. 101, § 1 ДФЕС трябва да се тълкува трябва в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба". В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги".

Съгласно задължителното за всички съдебни инстанции разрешение, дадено в т. 7 от ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешнонесъобразено с правилата на чл. 78 от ГПК, включително, когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 от ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Настоящият казус покрива изцяло цитираната хипотеза.

Безспорно е, че районният съд е уважил заявлението на частния жалбоподател по чл. 410 от ГПК като е издал заповед за изпълнение за претендираната от него сума. При това положение, на заявителя се дължат всички направени по делото разноски – така чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Разноските на заявителя в заповедното производство са 1522,43 лeва, от които 290,43 лева – държавна такса и 1232 лева – адвокатско възнаграждение. Искането му за разноски е уважено в общ размер на 490,43 лева , от които 290,43 лева – държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение.

При тези обстоятелства се налага извод, че районният съд не е присъдил всички направени разноски от заявителя-сега жалбоподател. Тъй като в случая не са касае нито за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА, нито за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, а за разходи за платено от заявителя адвокатско възнаграждение, то в случай, че са налице доказателства, че същото е действително заплатено, т. е. съставлява разноски съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г., заповедният съд няма основание за отказва присъждането му. По тези съображения депозираната частна жалба се явява основателна, а обжалваното разпореждане в атакуваната му отхвърлителна част следва да бъде отменено, като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за сумата от още 1032 лева, представляваща разликата от уважения размер от 200 лева до пълния претендирания размер от 1232 лева за платено адвокатско възнаграждение с ДДС, както и за направените във въззивното производство 3 разноски за платена държавна такса в размер на 15 лева.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 07.05.2025 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Nº 1469 от 07.05.2025 г. по ч. гр. д. № 3060/2025 г., по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на "ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 201461828, за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „АГРОМАКС 97” ЕООД с ЕИК 205943245 за направени в заповедното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение за сумата от още 1032 лева, представляваща разликата над уважения размер от 200 лева до претендирания от 1232 лева с ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "ИНТЕР КАРС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 201461828, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 А, ет. 3, представлявано от Петър Спиридонов срещу длъжника „АГРОМАКС 97” ЕООД, ЕИК 205943245, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Възраждане”, бл.10, вх. 3, ет.

3, ап. 7, представлявано от Янислав Димитров, за сумата от още 1032 лева, представляваща разликата над уважения размер на разноските от 200 лева претендирания от 1232 лева с вкл. ДДС, както и за направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в размер на 15 лева

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4