Решение № 2686 от 29.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2686 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330111725 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Р. Н. Г., с която се пртендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 368,04 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.06.2023 г. – 30.04.2024 г. за обект, находящ се в гр. **, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 52,03 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.08.2023 г. – 18.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2435 от 20.03.2025 г. по ч. гр. д. № 5228 по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.

150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. **, има качеството на клиент на топлинна енергия.

Поддържа, че за процесния период 01.06.2023 г. – 30.04.2024 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, включваща главница за периода в размер на 368,04 лева, както и обезщетение за забава в размер на 52,03 лева за периода 02.08.2023 г. – 18.03.2025 г. Посочва, че за процесните суми била издадена 1 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5228 по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. К., назначена като особен представител на ответника Р. Н. Г., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се наличието на договорно правоотношение между страните. Възразява се, че липсват доказателства ответникът да е собственик или титуляр на право на ползване на процесния обект. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковите претенции.

По делото е постъпила молба вх. № 110518/27.10.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив от „Нелбо“ АД, с която посоченото дружество претендира да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца. В молбата се излагат съображения, че ищецът е възложил на третото лице да изпълнява услуга по дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесния обект. Поради изложеното при евентуален неблагоприятен изход от спора, би могло да се ангажира неговата гражданска отговорност.

С Определение № 548/14.01.2026 г., постановено по делото, като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Нелбо“ АД, ЕИК:

175367099, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хайдушка гора № 58.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 5228/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXV гр. с. се установява, че е образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2435 от 20.03.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от страна на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия 2 период на обекта, находящ се в гр. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период - в. „Марица“ и в. „Новинар“ /л. 92 - л. 96/. Общите условия са публикувани от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД, чийто правоприемни се явява „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, което обстоятелство представлява ноторен факт и се установява при извършена справка в Електронен търговски регистър.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия, в която насока не се споделят направените възражения в отговора на исковата молба, че общите условия не обвързват потребителите на ищеца, доколкото са публикувани от друго юридическо лице.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Обстоятелството, че именно ответницата Р. Н. Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот се изяснява от приобщеното по делото Заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект, декларация за започване на продажба на топлинна енергия, подписани лично от ответника, и приложеното към тях удостоверение за наследници на **, издадено на **.

Поради изложеното несъмнено ответницата се явява носител на правото на собственост върху процесния обект, като изрично е заявила, че желае да получава топлинна енергия за него. В това си качество на клиент на топлинна енергия, тя е страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

В хода на производството по делото са приети заключения по СТЕ и ССчЕ във връзка с факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещо лице инж. В. С., се установява, че през процесния период 01.06.2023 г. – 30.04.2022 г. абонатната станция, обслужваща сградата в ** е работила и е подавала топлинна енергия. За процесния период в ап. 2, ет. 1 в същата сграда е ползвана топлинна енергия за отопление на имота от 3 бр.

3 щранг лири, като не е ползвана топла вода. Радиаторите в процесния имот са демонтирани. Водомера е демонтиран, а отклонението от щранга за БГВ е затапено. За процесния период за имота на ответника от фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ АД е разпределена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление от 3 бр. щранг лири. Отопляемият обем на процесния имот по проект е 120 м³. В имота няма монтирани средства за дялово разпределение на топлинна енергия върху всички отоплителни тела, защото няма монтирани отоплителни тела, те са демонтирани. В процесния имот водомерът за топла вода е демонтиран, като функционират само 3 бр. щранг лири. При разпределение на топлинна енергия са спазени изискванията на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлофикацията. За процесния период в имота на ответника е ползвана топлинна енергия от 3 бр. щранг лири и е разпределяна топлинна енергия отдадена от сгрдадна инсталация. В приложение № 1 към СТЕ в табличен вид е дадено какво количество топлинна енергия е разпределено за имота на ответника за процесния период по месеци, по компоненти – общо 2,16330 MWh, в това число 1,33024 MWh за топлинна енергия за отопление и 0,83306 MWh за топлинна енергия от сградна инсталация, като няма разлика с количествата топлинна енергия, начислени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Съдът кредитира заключението на СТЕ като обективно и компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещо лице П. Н., се установява, че размерът на задължението на ответника за процесния период за всеки един от начислените компоненти е какво следва:

9,90 лева – услуги измерване обслужване ТДР; 220,22 лева – ТЕ ТДР, 137,92 лева – ТЕ сградна инсталация, като общото задължение възлиза на сумата от 368,04 лева, а обезщетението за забава – 53,03 лева.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявената главна претенция се явява установена. От приетата ССчЕ се установи цената на предоставената услуга за процесния период, а именно в размер на 368,04 лева/188,18 евро, която кореспондира с претендираната такава.

Основателна е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът 4 претендира сумата от 52,03 лева/26,60 евро - обезщетение за забава за периода от 02.08.2023 г. до 18.03.2025 г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева/51,13 евро. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 791,07 евро съгласно представен списък на разноските, от които: 38,35 евро – държавна такса, 204,52 евро – възнаграждение за особен представител, 369,07 евро – възнаграждение за вещо лице по СТЕ, 128 евро – възнаграждение за вешо лице по ССчЕ, 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 38,34 евро, тъй като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.