Решение № 107 от 16.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20228002902549 по описа за 2022 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД срещу въззивно решение № 462/04.07.2022 г. по в. т. д. № 171/2022 г. на Апелативен съд София, с което частично е отменено първоинстанционното решение и касаторът е осъден да заплати на „Общинска банка“ АД по искове на Х. и Я. Д.и и на „Трио Инвест“ ЕООД 50 333, 33 лв. – застрахователна сума по договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски ипотечни кредити от 29.08.2003 г., дължима поради смъртта на Р. Д. като кредитополучател, ведно със законната лихва, и сума в размер на 6 131, 26 лв. мораторна лихва върху главницата от 50 333, 33 лв. за периода 28.06.2019 г. – 23.12.2019 г.

В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл.

281, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд е присъдил главница в по-голям размер, отколкото ищците са претендирали /с 333, 33 лв. повече/, отделно е присъдил мораторна лихва, която не е търсена, а именно за период от 28.06.2019 г. до 22.12.2019 г.

В евентуалност се поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на чл. 20 ЗЗД и чл. 20а ЗЗД, а отделно от това е необосновано.

Според касатора неправилно и двете предходни инстанции са приложили и тълкували разпоредбите на чл. 2.1. и чл. 2.2. от договора за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите и потребителите на ипотечни кредити, сключен на 29.08.2003 г. между „Общинска банка“ АД и ЖЗК „Съгласие“ АД /частен правоприемник на „Дженерали Животозастраховане“ АД/, съгласно 1 които при условията на договора се застраховат физически лица длъжници на „Общинска банка“ АД по потребителски или банков кредит в размер до 100 000 лв. включително или валутен риск, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението за отпускане на кредита е в размер до 100 000 лв. В същото време и двете предходни инстанции са приели, че Р. и Х. Д.и не отговарят на това условие, тъй като са длъжници по банков кредит в размер на 200 000 евро, но въпреки това са ги счели за застраховани лица по силата на този групов застрахователен договор при липса на възможност сключеният формален договор да бъде изменян с конклудентни действия. На 12.05.2019 г. е реализирано застрахователно събитие само по отношение на Р.

Д., но не и по отношение на Х. Д., поради което съгласно уговореното в груповия застрахователен договор касаторът счита, че следва да извърши плащане само за починалото лице, но не и за другия застрахован. В касационната жалба се заявява още, че, въпреки неправилния извод за приложимостта на груповия застрахователен договор спрямо процесния казус, първоинстанционният съд правилно е посочил, че по договора следва да се считат застраховани не едно, а две лица, като застрахователните суми пропорционално се разделят между тях. Изводът на въззивния съд, че Р. Д. е бил застрахован за цялата сума от 100 000 лв. противоречи на уговорките в груповия застрахователен договор, както и на дадените с решение № 53/29.04.2022 г. по т. д. № 893/2021 г. на ТК, I т.о. на ВКС разяснения.

Визираните в жалбата нарушения са счетени за обуславящи формирането на неправилния извод относно размера на дължимото обезщетение.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде обезсилено, евентуално отменено като предявените искове бъдат отхвърлени изцяло и присъдени сторените от дружеството касатор разноски.

От ответниците по касация Х. и Я. Д.и, „Трио Инвест“ ЕООД и „Общинска банка“ АД са подадени отговори, с които се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за липса на основания въззивното решение да бъде отменено, тъй като то е правилно и законосъобразно. Напомня се, че претенцията не е предявена в размер, целящ пълно погасяване на кредита, а само за погасяване до размера на застрахователната сума от 100 000 лв., което кореспондира с уговореното в чл.

11, ал. 2 от договора за банков кредит. Заявява се твърдение, че са заплащани стриктно застрахователни премии именно върху сумата от 100 000 лв. за периода от сключване на договора до настъпване на застрахователното събитие. Налице е правен интерес от завеждане на исковата молба и обективираните в нея претенции, които според ответниците следва да се считат за основателни и доказани. Прави се паралел между отменения и новия Кодекс за застраховане, в който изрично с разпоредбата на чл. 382, ал. 3 е предвидено в случай на смърт на длъжник застраховано лице по застрахователен договор на неимуществено негово благо задължение за кредитора да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по договора. По повод изплащане на обезщетение 2 по застраховката наследниците на длъжника, както и неговите съдлъжници или поръчители имат правата на застрахован, освен правото да получат обезщетение до размера на непогасената част от задължението. При изложените в отговорите съображения ответниците по касация молят да бъде постановено решение, с което да се потвърди обжалвания въззивен акт.

Претендират присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговорите на касационна жалба. Упълномощената от ищците адвокат Янева заявява, че въззивното решение е постановено при допусната от съда очевидна фактическа грешка, която е грешка в пресмятането, съответно решението не страда от порока недопустимост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Х. и Я. Д.и /последният като наследник на Р. Д./, както и „Трио Инвест“ ЕООД, които, упражнявайки правата на „Общинска банка“ АД, търсят осъждане на „Животозастрахователна компания „Съгласие““ АД да заплати 66 666, 67 лв. – застрахователна сума, с която да бъде погасено задължение по договор за банков кредит № Д2700013665/16.05.2016 г. съгласно сключен на 29.08.2003 г. договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити и настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя и съдлъжник на ищците Х. Д. и „Трио Инвест“ ЕООД Р. Д., за заплащане на 7 799, 41 лв. - мораторна лихва за период 23.12.2019 г. – 10.08.2020 г. върху главница от 66 666, 67 лв., както и за заплащане на 1 759, 24 лв. - мораторна лихва върху главница от 33 333, 33 лв.

/доброволно извънсъдебно изплатена/ за периода 28.06.2019 г. – 23.12.2019 г.

Първоинстанционният съд е уважил претенциите в размер на 16 666, 67 лв. главница и 1 069, 44 лв. мораторна лихва върху главница от 16 666, 67 лв. за периода 23.12.2019 г. – 10.08.2020 г., както и 1 648, 15 лв. мораторна лихва върху главница от 33 333, 33 лв. за периода 28.06.2019 г. – 23.12.2019 г. При подадени жалби и от двете насрещни страни въззивният съд е преценил, че претенциите на ищците следва да бъдат уважени в по-голям размер и е присъдил сума по главницата в размер на 50 333, 33 лв., съответно мораторна лихва върху нея в размер на 6 131, 26 лв. за период от 28.06.2019 г. до 23.12.2019 г.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд София е съобразил, че между страните не са спорни следните релевантни факти: на 16.05.2016 г. между „Общинска банка“ АД, като кредитодател, и Р. Д., като кредитополучател, е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който на кредитополучателя е бил предоставен кредит от 200 000 евро, предназначен за текущи нужди; по договора като съдлъжници са встъпили Х.

3

Д. и „Трио Инвест“ ООД /дружество, в което съпрузите са били съдружници/; съгласно чл. 11, ал. 2 от договора кредитополучателят Р. Д. и солидарният съдлъжник Христина Д. са дали съгласието си банката да сключи и да поддържа за своя сметка през целия срок на договора застраховка „Живот“, равна на дълга по кредита, но в размер не по-голям от 100 000 лева, при покрити рискове, застрахователна сума и застраховател, определени по преценка на банката, като тя бъде посочена като единствен получател на застрахователната сума до размера на неизплатената част от кредита; на 29.08.2003 г. между „Общинска банка“ АД и ЗК „Орел живот“ АД, с последващо наименование „Дженерали Застраховане“ АД, е бил сключен договор за корпоративна застраховка „Живот“ на получателите на потребителски и ипотечни кредити в размер до 100 000 лева; клаузите на чл.

2.2. и чл. 9.1.2 от застрахователния договор предвиждат, че, ако договорът за кредит е сключен с повече от един кредитополучател или солидарни длъжници, застрахован е всеки един от тях при условие, че отговаря на изискванията по чл. 2.1., като размерът на застрахователните плащания за всеки един застрахован при настъпване на застрахователно събитие се определя пропорционално на броя на кредитополучателите или солидарните длъжници; покрити рискове са смърт в резултат на злополука или в резултат на заболяване и трайна неработоспособност над 50% в резултат на злополука или заболяване, настъпили през срока на индивидуалното застрахователно покритие; на 03.12.2015 г. между „Дженерали Застраховане“ АД и „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД е бил сключен договор за прехвърляне на застрахователен портфейл; банката е плащала премия по застрахователния договор, изчислена върху сумата 100 000 лева; ищците Х. и Я. Д.и са наследници по закон на Р. Д., съответно са приели наследството му; на 10.06.2019г. с писмо изх. № 4561/10.06.2019 г. от „Общинска банка“ АД е било предявено искане за извършване на застрахователно плащане по договора за корпоративна застраховка „Живот“; на 23.12.2019 г . ответното застрахователно дружество е изплатило доброволно сума в размер на 33 333, 33 лева; на 15.07.2020 г. между банката, Х. и Я. Д.и и „Трио Инвест“ ЕООД е подписан анекс към договора за банков кредит, като наследниците на починалия кредитополучател са приели да отговорят за задълженията му в пълен размер; според заключението на изслушаното по делото вещо лице за времето от 28.06.2019 г. до 23.12.2019 г. върху сумата от 33 333, 33 лева натрупаната лихви за забава е в размер на 1 648, 15 лева, а за времето от 23.12.2019 г. до 10.08.2020 г. върху сумата от 16 666, 67 лева - в размер на 1 069, 44 лева. При тези факти съставът на апелативния съд е формирал правни изводи, че спорът е иницииран по иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, с който ищците упражняват правата на банката по застрахователния договор като нейни кредитори. Позовавайки се на даденото с решение № 138/05.01.2015 г. по т. д. № 1727/2014 г. на II т.о. на ВКС тълкуване на закона, въззивният състав е преценил, че за ищците е налице правен интерес от завеждане на този иск, тъй като след смъртта на Р. Д. те са продължили да изпълняват задълженията си по договора за банков кредит, поради което се явяват кредитори на банката, а тя е бездействала да претендира 4 застрахователно обезщетение от ответника. Счел е за приложим към процесните отношения чл. 412 ТЗ /отм./. Позовавайки се на уговореното в чл.

2.1.2 от договора за застраховка, въззивният съд е споделил изводите на първостепенния, че и кредитополучателят Р. Д., и солидарният длъжник Х. Д. са застраховани лица по договор за кредит от 200 000 евро за застрахователна сума от 100 000 лв. За неправилен е счел извода на предходната инстанция, че сумата, която застрахователят дължи, се определя пропорционално според броя на застрахованите – кредитополучатели и съдлъжници. Анализирайки клаузите на общите условия на договора за групова застраховка „Живот“ въззивният съд е извел заключение, че застрахователната сума по всеки кредит е равна на остатъка по кредита, включващ главница и натрупана лихва до датата на изплащане на застрахователната сума, плюс реално извършените погасителни плащания по кредита от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на изплащане на застрахователната сума.