Решение № 497 от 08.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500787 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№2532/19.02.2026г., подадена от „Панов“ ЕООД, ЕИК 103785856, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20268080400033 по описа на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, обективирано в Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№2102/11.02.2026г., относно определения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя ДЗЗД „Обединена строителна компания Варна“, ЕИК 181360402, както и относно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се моли обжалваното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че адвокатското възнаграждение, претендирано от страна на взискателя, в размер на 255,65 евро, се явява прекомерно и несъответно на фактическа и правна сложност на делото. Изтъква се, че процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие, изразяващо се в подаване на молба до частния съдебен изпълнител да бъде образувано изпълнително производство. Допълва се, че таксите по изпълнението се събират във всички случаи само за конкретно извършени от страна на съдебния изпълнител действия. Поддържа се, че доколкото дългът е бил незабавно платен от страна на длъжника, то следва, че същият не дължи такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).

В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено становище от страна на взискателя – ДЗЗД „Обединена строителна компания Варна“, ЕИК 181360402, в което се приема, че жалбата е недопустима, доколкото е подадена 1 срещу акт, който не подлежи на обжалване. Отделно се сочи, че същата се явява и неоснователна, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на предвидените минимални размери в Наредба №1/09.07.2024г. за възнагражденията за адвокатска работа. Сочи се, че дългът не е бил платен доброволно от длъжника, преди образуване на изпълнителното производство, поради което и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се явява дължима. Претендират се разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от частния съдебен изпълнител, в които се сочи, че претендираното от взискателя и прието от частния съдебен изпълнител адвокатско възнаграждение не надвиша, предвидените в наредбата размери. Сочи се, че пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е дължима, а дългът е събран в резултат на наложен запор върху банковите сметки на длъжника. С тези мотиви се моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени изложените в жалбата съображения и материалите по изпълнителното дело, приема за установено следното:

Изпълнително дело №20268080400033 по описа на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд - Варна е образувано на 09.02.2026г. по молба на „Епос Груп“ ЕООД, ЕИК 130508678 и „Рис“ ЕООД, ЕИК 103780688, дружества съдружници в ДЗЗД „Обединена строителна компания Варна“, към която е приложен изпълнителен лист от 07.01.2026г., издаден по административно дело №2320/2025г. по описа на ВАС, I V отделение, по което „Панов“ ЕООД, ЕИК 103785856 е осъдено да заплати на ДЗЗД „Обединена строителна компания – Варна“ разноски по делото в размер на 3000,00 лева.

С иницииращата принудителното изпълнение молба, взискателят представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат К. Д. за сумата от 500,00 лева/255,65 евро, за оказване на правна защита и съдействие за събиране на дължимата от „Панов“ ЕООД сума. С разпореждане от 09.02.2026г. разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, били приети от частния съдебен изпълнител.

В хода на изпълнителното производство, била извършена пълна справка за имущественото състояние на длъжника, в резултат на която бил наложен запор на следните моторни превозни средства, собственост на длъжника: модел/марка „Мерцедес“, с рег. №********, модел/марка „Дачия Докер“, с рег.

№В**********, модел/марка „Дачия Докер“, с рег.№В**********, модел/марка „Пежо Боксер“, с рег.№******, модел/марка „Фолксваген Кадди“, с рег.№В6270ВН. Както и бил наложен запор на всички банкови сметки на длъжника, открити в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД.

На 17.02.2026г., на длъжника – „Панов“ ЕООД била връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.№2102/11.02.2026г. на задължение в размер на 2204,19 евро, от които: 1533,88 евро – присъдени разноски, 255,65 евро – приети от частния съдебен изпълнител разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, както и 414,66 евро - такси по ТТРЗЧСИ. На 18.02.2026г. по сметка на частния съдебен изпълнител постъпила сумата в размер на 2204,19 евро.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

2

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, поради което е допустима.

С оглед направеното от страна на взискателя възражение, в насока, че подадената от длъжника жалба е недопустима, следва да бъде посочено следното. Длъжникът може да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител, с което се определят дължимите разноски по изпълнителното дело, без значение как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, в поканата за доброволно изпълнение са приети претендираните от взискателя разноски за адвокатски хонорар за водене и защита по изпълнителното дело и направените разноски по тарифата, дължими към частния съдебен изпълнител, като същата е получена от длъжника на 17.02.2026г., считано от която дата е започнал да тече и двуседмичният срок за подаване на жалба срещу обективираното в нея постановление за разноски по изпълнителното дело, в който срок е и подадена настоящата жалба.

На следващо място, съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Съгласно чл.10 от Наредба №1/09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е: по т.1. – за образуване на изпълнително дело – в размер на 200 лв.; по т.2 – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания до 100 000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4.

Видно от представените по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие, се установява, че взискателят е платил на адвокат К. Д., сумата в размер на 500,00 лева/255,65 евро за процесуално представителство по изпълнителното дело. Към настоящия момент, адвокат Д. единствено е подала молба за образуване на изпълнителното производство и с оглед неговото развитие не е реализирала други действия, свързани с оказването на правна защита, представителство и съдействие на взискателя. Отделно се установи, че на 18.02.2026г. вземането на взискателя е изцяло удовлетворено и по делото не предстои да бъдат извършвани други действия, свързани с процесуалното представителство на взискателя.

С оглед горното съдът намира, че определените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до минималния предвиден размер в наредбата, а именно в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200,00 лева) - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради което и обжалваното постановление следва да бъде отменено в тази част, за разликата над 102,26 евро до пълния претендиран размер от 255,65 евро.

По отношение на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, отново следва да бъде посочено, че разноските по принудителното изпълнение са 3 винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или в случаите, в които длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство. В настоящия случай, макар и дългът да е заплатен в срока за доброволно изпълнение, то това плащане е реализирано след образуване на изпълнителното производство, поради което и отговорността на длъжника не е отпаднала.

Отделно в т.11 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г. е посочено, че таксите по изпълнението имат различно значение при осъществяването на изпълнението от държавен или от частен съдебен изпълнител. Разяснено е, че техният размер е еднакъв, за да бъдат третирани равно както взискателите, така и длъжниците, но техният правен режим се различава съществено. Конкретизирано е, че основното различие произтича главно от това, че дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а държавният съдебен изпълнител - орган, който определя и събира таксите, докато дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител - кредитор.

На следващо място, с оглед направените от страна на жалбоподателя възражения, следва да бъде посочено още, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и в хипотеза, в която той изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение. Същият дължи платените от взискателя авансови такси, разноски за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, както и окончателната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Изключение е предвидено в разпоредбата на чл.53, ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, което обаче касае случаите, в които изпълнителният лист е предявен пред държавен, а не частен съдебен изпълнител, какъвто не е настоящият случай (Решение №266/19.12.2013г., постановено по г.д.

№1427/2012г. по описа на ВКС, IV г.о).

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на длъжника по отношение приетия от частния съдебен изпълнител размер на адвокатското възнаграждение на взискателя е основателна, а в останалата част, касаеща оспорването на дължимостта на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Относно отправеното от страна на взискателя, искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива в настоящото производство не се дължат.

Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. В този смисъл и Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т.д. №7/2014г., ОСГТК. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 ЗЧСИ. Отделно от изложеното, настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, че в производствата относно дължимостта и размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.435, ал.2, т.7 ГПК по жалба с вх.

№2532/19.02.2026г., подадена от „Панов“ ЕООД, ЕИК 103785856, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20268080400033 по описа на частен съдебен изпълнител З.Д, с рег.№808, с район на действие Окръжен съд – Варна, Постановление за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение с изх.№2102/11.02.2026г., в частта по отношение на определения размер на адвокатското възнаграждение на взискателя ДЗЗД „Обединена строителна компания Варна“, ЕИК 181360402, за разликата над 102,26 евро до приетия размер от 225,65 евро.