Решение № 418 от 23.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Разград, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА Т. при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА Т. Гражданско дело №

20253330101921 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 432 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Предявена е искова молба от С. Е. Г. срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на следните суми /след допуснато изменение на иска/ 2556,20 евро - за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2025 г. - датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане на задължението, както и 1395,80 евро за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2024г. - датата на предявяване на претенцията за имуществени вреди до окончателното изплащане на задължението.

Сочи, че на 26.12.2024 год. около 13.00 часа, на път втори клас № 74, при км. 16.82, обл.

Търговище, общ. Търговище, водачът Т. Т. Л., с ЕГН **********, с адрес: с. Ч.******** при управление на лек автомобил марка „Хюндай", модел „Санта Фе", с per. № *********, поради неспазване на правилата за движение допуска ПТП като удря л.а. „Фолксваген Голф" с per. № *********, при което са причинени телесни повреди на ищцата. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 317 от 26.12.2024 год. На виновният водач Т. Т. Л. е съставен АУАН № GA3327312.

Твърди, че вследствие на настъпилото ПТП са й причинени следните телесни повреди: охлузна рана по гърба на дясната ръка, кръвонасядания с оток на меките тъкани на дясната гръдна половина и в долната една трета на предната коремна стена, кръвонасядане с оток на меките тъкани на дясната колянна става, субективни оплаквания от главоболие и виене на свят. По отношение на болка в опашната кост, същото персистира около три месеца. Освен претърпените физически болки и страдания и до момента у ищцата е налице пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство.

С. Г. твърди, че е направила разходи във връзка с лечението си в общ размер на 105 лева преглед при съдебен лекар и обезболяващи медикаменти.

Виновният за настъпилото събитие водач Т. Т. Л. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" полица № BG/22/124002712444, валидна от 21.08.2024 г. до 20.08.2025 г., издадена от ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за лек автомобил марка „Хюндай", модел „Санта Фе", с per. № *********.

Сочи, че са спазени са изискванията на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, като е подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението с посочване на банкова сметка.

Ответното дружество е завело щета № 0000-1000-04-25-7382/13.06.2025 год, - за настъпило 1

ПТП на 26.12.2024 год., като с писмо с изх. № 11384/16.09.2025 год. ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Вследствие от настъпилото ПТП по автомобила, собствен на ищцата „Фолксваген Голф", с per. № ********* са нанесени множество щети. При ответното дружество е образувана преписка по щета с № 2701-5000-24000216/1, с което Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, признава факта, че към датата на настъпване на застрахователното събитие е налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със сключен договор „Гражданска отговорност" по отношение на лек автомобил марка „Хюндай", модел „Санта Фе", с per. № *********. На 02.01.2025 год. е съставен опис заключение по щета № 2701- 5000-24000216/1 на щетите по МПС, където са описани частите, които трябва да бъдат подменени или ремонтирани, като твърди, че не е постъпило плащане на обезщетение за причинените имуществени вреди на МПС „Фолксваген Голф", с per. № *********.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС" АД е получил препис от исковата молба и доказателствата, и в срока по чл. 131 от ГПК депозира становище - оспорва исковете по основание и размер.

Признава наличието на валидна застраховка ,Гражданска отговорност“, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по полица № BG/22/124002712444, валидна от 21.08.2024 г. до 20.08.2025 г., по отношение лек автомобил марка „Хюндай", модел „Санта Фе", с per. № *********.

Оспорва механизма на произшествието, като счита, че вина за настъпване на произшествието е на водача на лек автомобил „Дачия“ с рег. № *********, който е предприел рязко спиране, с цел да завие, и по този начин е станал причина за настъпване на инцидента. Оспорва твърдението, че Тунджай Лютфи е ударил лек автомобил „Фолксваген Голф“, в който се е возила ищцата, като твърди, че между автомобилите „Хюндай“ и „Фолксваген“ не е имало удар.

Счита, че вина за инцидента има и водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, в който се е возила С. Г., тъй като е управлявал автомобила с по-висока от максимално разрешената за участъка скорост, поради което не е имал възможност да избегне удара.

Оспорва претендираните размери на обезщетението за неимуществени вреди по размер като прекомерно спрямо уврежданията на ищцата - кръвонасядания. Твърди, че не са налице фрактури или други сериозни увреждания, ищцата не е приемала никакви медикаменти, нито е претърпяла интервенции. Характерът на тези увреждания не предполага труден и болезнен период на възстановяване. Оспорва твърденията, че болките в таза и опашната кост имат връзка с процесния инцидент. Видно от представения амбулаторен лист, С. Г. е потърсила лекарска помощ във връзка с тези болки шест месеца след ПТП - на 15.05.2025 г.

Твърди, че появата им е свързана с придружаващи заболявания на ищцата или друга травма и че същите не са били причинени от удара при ПТП. Оспорва твърденията, че С. Г. е получила посттравматично стресово разстройство вследствие на ПТП. Ударът е бил лек, увреждането не е било сериозно, намира, че твърденията в исковата молба за преживян стрес са силно преувеличени, с цел да оправдаят по-висок размер на обезщетението. С. Г. е потърсила лекарска помощ във връзка със стреса, преживян от ПТП, едва на 16.05.2025 г. почти шест месеца след инцидента. Твърдя, че ищцата не е страдала изобщо от стресово разстройство. Ако пък в действителност е била стресирана към 16.05.2025 г., то причината за стреса не е била инцидентът от 26.12.2024 г. Освен това, липсват доказателства С. Г. да е приемала медикаменти за стресовото си състояние. Твърди, че прегледите при лекари, касаещи болките в таза, опашната кост и стресовото разстройство, са били извършени заради предстоящото на писмената претенция пред застрахователя - на 12.06.2025 г., с цел да оправдаят по-висок размер на обезщетението.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С. Г., защото е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан, с което е нарушила разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП и е допринесла в значителна степен или изцяло за настъпване на твърдените от нея травматични увреждания.

Оспорва претендираните размери на обезщетението за имуществени вреди поради липса на вина на водача Тунджай Лютфи за настъпване на инцидента. С оглед на правоизключващите възражения, заявени във връзка с оспорването на главния иск, оспорва изцяло исковете за присъждане на законни лихви за претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за цялостно процесуално 2 представителство. Прави доказателствени искания.

Изслушани по делото са двама свидетели – Б. Х. Б. /съжителник на ищцата/ и С. И. Д /майка на ищцата/. И двамата са в близки отношения с ищцата, заинтересовани от изхода на спора.

Св. Б. живее на семейни начала с ищцата, споделя, че е участник в ПТП, управлявал е автомобила, в който се е возила С. - Фолксваген Голф, нейна собственост. Тя била седнала на предната дясна седалка до шофьора. Между 11 и 12 ч. тръгнали от Велики Преслав посока Търговище, 20 мин. отнело да стигнат до мястото на ПТП. Валял лек сняг, имало леко натрупване, без заледявания, кишаво, прав участък. На правата скоростта им била 40-45 км/ч., на трета скорост на двигателя, без газ. Като се приближавали към разклона, видели пред тях Дачия, която била в тяхно дясно. Дачията била с пуснат ляв мигач, изглежда изчаквала тях да минат. В момента в който се приближили към нея, видели отзад Хюндая, свидетелят се зачудил ще спре. Хюндая се движел Търговище към Велики Преслав в дясно платно, от лявата страна на свидетеля. Видял го, че се движи, видял и задната част на Дачията да подскача, а Хюндая се насочил насреща му. Черно му станало пред очите, пушек, въздушните възглавници се отворили и двете, светлини, звуци, бяхме се ударили.

Дачията била в дясно, предницата й била в канавка, задницата стърчала. Удара между Хюндая и Дачията бил в предна дясна част за Хюндая, а за Дачията – в задна лява част, понеже виновния се опитал да заобиколи Дачията. По отношения управлявания от свидетеля Фолксваген Голф, счита, че е челен удар, защото цялата предница е разпиляна. Хюндая ги ударил с частта, с която ударил и Дачията - предна дясна част на Хюндая.

След удара веднага излязъл и отишъл при ищцата, да види в какво състояние е – откопчала си колана и се опитвала да излезе. Имала известно замайване, плачела и се държала за гърдите. Шофьора на Дачията подал сигнал на 112. Маркировката на места се виждаше, където са минавали коли. Мисли, че пътния участък е с ограничение на скоростта 60 км.

Линейка взела ищцата я откарала в Бърза помощ в Търговище. За С. от Спешната помощ казали, че било натъртване, на рентгеновите снимки нямало счупвания, а само натъртвания на гръдния кош. Имала наранявания в таза, работела на компютър по 8 часа на ден, около 2 седмици била болничен. Първата седмица всякакви движения извиване, прегърбване, по дълбоко вдишване й причинявали болка. Сутрин й помагал за ставане, преместване на дивана, движенията били болезнени. Приемала болкоуспокояващи. На деня след инцидента на двете части отпред на таза имала синини. На гърдите имала зачервено. След изтичането на тези две седмици започнала да ходи на работа, но имала оплаквания, че я боли опашката.

Първия ден си взела омекотител за стола, малко я облекчавал, но повече от 30-40 мин. не можела да стои на стола и ставала да се раздвижва. Ходила на невролог и рентген, и към момента обяснява, че я болят гърдите, опашката. Като си изправяла дясната ръка ключицата й препуквала. По-рано е нямала такива проблеми. Психически след катастрофата, когато се вози, при разминаване с коли се хващала за дръжката на вратата и си изпъвала краката, все едно се приготвяла за удар, стресирана била, по-притеснена.

Свидетелката И.а е майка на ищцата. След Коледата на 2024 г. станала катастрофата. Били на гости в Разград, след това във Велики Преслав, и тръгнали да се прибират към Велико Търново, където живеели на квартира. Веднага след прегледа ищцата и приятелят й отишли в дома на родителите й, за да есе успокоят, да я видят че е на крака. Най-големите травми били от колана, била прежулена и не давала да я докосват където минава колана – на гърдите и долната част на колана. След като се прибрали в Търново казала, че опашката я боли и не може да сяда. Тя работела на компютър, на бюро. След катастрофата била две седмици болничен. Споделила, че сяда на възглавничка на едната страна малко, после на другата малко. Около година изкарала така. Приятелят й се грижел за нея през това време. В опашната област имала болка, болката в гърдите още я имала, в ребрата също. Сега се страхувала да пътува. Ако усетела, че приятелят й натиска спирачка се паникьосвала.

Споделила, че е ходила на психолог на преглед в Търново. Веднъж месечно се виждали с дъщеря й. Преди я е посещавала и сама, но сега не шофирала. Психически била понесигурна, притеснявала се повече от преди, по-страхлива е станала.

Допусната и приета по делото е съдебно-автотехническа и оценъчна експертиза със задача да отговори на следните въпроси: