Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 26.01.2026, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Касационно административно наказателно дело 551/2025
Вид
Решение № 143
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
Ива Борисова, Миглена Раденкова, Татяна Коцева

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, изр. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 143

Враца, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

Членове:

ТАТЯНА КОЦЕВА

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА канд № 20257080700551 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба касационна жалба на „СТИК-КРЕДИТ“ АД срещу Решение № 272/03.10.2025 г., постановено по АНД № 647/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, VII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007652/23.05.2025 г., издадено от началника на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите. С наказателното постановление на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 5, ал. 5 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК.

В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. касаторът, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, [населено място], редовно призован, представител не се явява.

Ответникът, П. на комисията за защита на потребителите, редовно призован, представител не се явява. От пълномощника на същия ст.юрисконсулт С. Д., е постъпило становище по хода на делото и по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120,00 лева.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност на жалбата. Излага становище, че при постановяване на решението си, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Пледира съдът да уважи жалба, като отмени решението и върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежната страна, в установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол от настоящата инстанция е Решение № 272/03.10.2025 г., постановено по АНД № 647/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно постановление № 007652/23.05.2025 г., издадено от началника на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 5, ал. 5 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК.

За да потвърди НП, РС – Враца е приел, че административнонаказателното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Прието е, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и че нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен.

По същество районният съд е приел, че „СТИК-КРЕДИТ“ АД е осъществило състава на нарушение по чл. 5, ал. 5 от Закона за потребителския кредит, тъй като при извършената проверка е предоставило на контролните органи Стандартен европейски формуляр (С.), който не е бил попълнен изцяло, съобразно изискванията на Приложение № 2 към ЗПК. Въззивния съд е възприел извода на административнонаказващия орган, че в представения С. липсва задължителна преддоговорна информация относно: изискваните обезпечения по кредита; разходите и неустойките, които могат да възникнат при непредоставяне на обезпечение.

Районният съд е приел, че отбелязването „не е приложимо“ в С. относно изискваните обезпечения не съответства на съдържанието на Общите условия и Тарифата на кредитора, които предвиждат възможност за изискване на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), както и последици при неизпълнение на това задължение, включително дължимост на неустойка. Тези клаузи са част от условията, при които се предоставя потребителският кредит, поради което информацията за тях е следвало да бъде изрично и ясно посочена в С., независимо дали обезпечението се изисква във всеки конкретен случай. Липсата на такава информация е счетена за нарушение, което накърнява правото на потребителя на информиран избор. Районният съд е приел още, че нарушението е формално, като за ангажиране на административнонаказателната отговорност не се изисква настъпване на вредни последици, нито доказване на реално заблуждение на конкретен потребител.

По отношение на възраженията за маловажност в оспореното решение е посочено, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението засяга обществените отношения, свързани със защитата на потребителите, и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. По отношение размера на наложената имуществена санкция първостепенния съд е приел, че тя е определена в минималния предвиден от закона размер, поради което е съразмерна и съответства на целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН.

Въз основа на тези съображения Районният съд е счел наказателното постановление за правилно и законосъобразно и го е потвърдил изцяло.

Настоящата касационна инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на РС – Враца.

Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 20.01.2025 г. служители на КЗП са извършили проверка в офис на „СТИК-КРЕДИТ“ АД в [населено място], при която са изискали и получили Стандартен европейски формуляр (С.) за предоставяне на потребителски кредит в размер [рег. номер]. със срок на погасяване 12 месеца.

В хода на проверката е констатирано, че представеният С. не съдържа изцяло задължителната преддоговорна информация, изискуема по Приложение № 2 към ЗПК, а именно информация относно изискваните обезпечения и информация относно разходите и неустойките, които могат да възникнат при непредоставяне на обезпечение.

В част II от С., в полето „Изисквани обезпечения“, е било отбелязано „не е приложимо“, което не съответства на съдържащите се в Общите условия и Тарифата на кредитора клаузи относно задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) и дължимост на неустойка при неизпълнение на това задължение. За констатираното е съставен АУАН № 007652/17.04.2025 г., а въз основа на него – процесното наказателно постановление.

Касационният съд споделя извода на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Макар в АУАН да е посочена дата 15.01.2025 г., а проверката да е извършена на 20.01.2025 г., от съдържанието на акта и наказателното постановление ясно и недвусмислено се установява фактическата обстановка и времевият момент на нарушението, а именно – предоставяне на С., който не съдържа изискуемата от закона информация, във връзка с конкретно предлаган потребителски кредит.

Посоченото разминаване не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като нарушението е индивидуализирано по начин, който позволява разбиране на обвинението и организиране на защитата.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 5 ЗПК задължава кредитора да предостави на потребителя пълна, ясна и точна преддоговорна информация, съгласно Приложение № 2 към закона, чрез Стандартен европейски формуляр. Тази разпоредба транспонира изискванията на Директива 2008/48/ЕО, чиято цел е да се гарантира високо ниво на защита на потребителите и възможност за вземане на информирано решение.

В процесния случай в Общите условия и Тарифата на кредитора са предвидени изисквания за обезпечение и неустойка при непредоставянето му, тези условия представляват част от правната и икономическата рамка на кредита, поради това информацията за тях следва да бъде изрично отразена в С., независимо дали обезпечението е реализирано във всеки отделен случай.

Отбелязването „не е приложимо“ в С. създава невярна и непълна представа за условията на кредита и е годно да заблуди потребителя относно възможните му задължения. Следователно правилно административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 5 ЗПК, а районният съд законосъобразно е потвърдил наказателното постановление.

По отношение наложената имуществена санкция, същата е в минималния размер, предвиден в закона, и съответства на целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН – превенция и възпитателно въздействие, поради което не са налице основания за нейното намаляване или за приложение на чл. 28 ЗАНН.

В обобщение на всичко изложено и след извършена служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното в настоящото производство решение на районния съд, касационната инстанция намира, че решението, е валидно, допустимо и напълно съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в размер от 61.36 евро/шейсет и един евро и тридесет и шест евроцента/, равностойността на 120 /сто и двадесет/ лева на основание чл. 27е от НЗПП.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 272 от 03.10.2025 г., постановено по АНД № 647/2025 г. по описа на Районен съд – Враца

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД [ЕИК] ДА ЗАПЛАТИ на КЗП, сумата от 61.36 евро /шейсет и един евро и тридесет и шест евроцента/ – представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: