Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 870 от 31.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 749/2026
Вид
Определение № 870
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
Величка Белева, Надежда Дзивкова, Виделина Куршумова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500749 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба адв. М. М. като пълномощник на Р. В. Л. против Определение № 2478/25.02.2026г., пост. по гр.д.№ 17476/24, ПдРС, с което е оставена без уважение молбата му за присъждане на ДДС към вече присъденото адвокатско възнаграждение. Поддържа, че е налице практика на СЕС, според която при представителство по чл.38 от ЗА се начислява ДДС – Решение от 23.10.2025г., дело С-744/23, СЕС.Позовава се и на практика на ВКС в същия смисъл. Поддържа, че приемането на противната теза би поставило регистрираните по ЗДДС адвокати в по-неблагоприятно положение от тези, които не са регистрирани, т.к. определеното им възнаграждение би било с 20% по-ниски. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди и дължимото ДДС.

Ответните страни Кредисимо ЕАД и Ай тръст ЕООД не са взели становище.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните, констатира следното :

С Решение № 5658/19.12.2025г., пост. по гр.д.№ 17476/2024г., ПРС съдът е уважил исковете, предявени от Р. В. Л.. Присъдил е разноски по реда на чл.38 от ЗА на пълномощника на ищеца Р. Л. – а именно адв. М. М. в размер на 400лв. за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. В мотивите на решението съдът е приел, че не следва да се присъжда ДДС, т.к. този данък се начислява на задълженото лице и самият адвокат следва да го отчисли при фактуриране на услугата.

С молбата за изменение на решението в частта за разноските е поискано повторно присъждане на ДДС, като се сочи, че възнаграждението е определено в минимален размер и върху него се дължи ДДС, т.к. адвокатът е регистриран по ЗДДС.

В обжалваното определение , съдът е посочил, че липсват основания за отстъпване от становището си и е оставил молбата по чл.248 от ГПК без уважение.

Постановеното определение е неправилно. Пълномощникът на ищцовата страна – адв. М. е представил списък с разноски, в който е поискал присъждане на възнаграждение с ДДС, като е представил и доказателства за регистрация. Присъдено е възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в минимален размер от 400лв.. Суми за дължимия ДДС не са присъждани. Доколкото това е данък, който се дължи от потребителя на услуги, в общия 1 случай от клиента на адвоката, то при договаряне на възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие именно довереникът дължи заплащане на този данък. В хипотезата на чл.38 от ЗА е предвидено тази страна по договора да не заплати дължимото възнаграждение, а при позитивен за страната резултат, по правилата на чл.78 от ГПК другата страна да бъде задължена за тези разноски, т.е. законодателят е предвидил възможност за едно заместващо плащане. В този случай за адвоката остава задължението да отчисли от възнаграждението си данъка по ЗДДС, поради което и именно осъдената за разноски страна следва да заплати тази сума. ЗДДС не предвижда възможност този данък да остане за сметка на лицето , извършило услугата или осъществило процесуалното представителство.

Следователно определението, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК на адв.

М. за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде отменено и се присъдят допълнително 80лв./ 40,90€/ към вече определеното възнаграждение, която сума съставлява дължимото ДДС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2478/25.02.2026г., пост. по гр.д.№ 17476/24, ПдРС,, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение № 5658/19.12.2025г. , по гр.д.№ 17476/2024, ПРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, да заплатят на адв. М. В. М., гр. П., бул. П.ш. № **, ет.3, ап.Б, още по 40лв./20,45€/ или общо 80лв./40,90€/, съставляващи ДДС върху вече присъденото възнаграждение от по 200лв. , дължимо от всеки от тях за осъществена по делото правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗА на Р. В. Л., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2