Решение № 261 от 31.10.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Смолян, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20225440100652 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца А. А. Д. срещу Главна дирекция ***** , с правното основание на чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответната страна да му заплати сумата в размер на 2 755,70 лева – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и незаплатен извънреден труд за периода от 09.12.2019г. до 11.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 11.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 388,55 лева[1]мораторна лихва върху сумата за допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца , следващ тримесечния период , за който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска- 11.07.2022г.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.П..

За ответника, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват по основание и размер. Правят се възражения, че ищецът е поискал присъждане на сума, включваща период, за който вече има влязло в сила съдебно Решение по гр.дело №1461/2019г. по описа на РС- Смолян, т.е., неправилно е посочена началната дата на претенцията. Претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работници и служители по трудово правоотношение във всички предприятие по §1 т.2 от ДР на КТ, с изключение на служителите в държавните администрации , за които се прилага чл.107а КТ. Нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ. 1 Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Няма основание за прилагането на общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата , а единствено специалната 1 разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и издадената Наредба в изпълнение на същия закон. Цитира се Решение на Съвета на ЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С[1]262/20 на Съда на ЕС. В отговора се сочи също, че за да има извънреден труд и право за държавния служител за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е необходимо да е полагал труд извън установеното работно време.

Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време /график на дежурство/ от 8 часа е съгласно заповед на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен , последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Положения от ищеца нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се трудово възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се установява с представените към отговора платежни бележки за възнаграждението на ищеца. Поради изложените основания за недължимост на главните вземания /възнаграждението за положен извънреден труд/, претенцията за лихви се явява неоснователна.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира исковете за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно правоотношение, потвърждаващо се и от приложеното заверено копие от служебна бележка, издадена от

РД „****“. От заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че А. А. Д. е служител в **** гр. Смолян, със статут „държавен служител по смисъла на чл.142,ал. 1 т. 1 от Закона за МВР. През периода, посочен в исковата молба е заемал длъжността „Командир на екип“ в Районна служба *** - Пампорово при ****]МВР. В момента, работи на смени от 24 часа по графици при сумарно отчитане на работното време.

От 10.12.2019 год, до 31.12.2019 год. е получавал основно месечно трудово възнаграждение за длъжност 900,00 лева; от 01.01.2020 г. до 3 1.12.2020 г. - 990,00 лева; от 01.01.2021 г. до 01.06.2022 г. -1139,00 лева, от 01.07.2022 г. до 11.07.2022 г. 1367,00 лева. Размерът на часовата работна заплата за всяка календарна година в рамките на процесния период е както следва: За 2020г. - 10,85 лв. / За 2021 г .-8 ,2 4 лв.

/ За 2022г. - 9,11 лв.

Според заключението по ССчЕ за целия период от 10.12.2019 г до 11.07.2022 г., А.

А. Д. е положил 1378 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи допълнително суми за 197 часа, равняващи се на 2338,14 лева по часовите ставки за отделните месеци. По тримесечия, законната лихва за забава (изчислена с „Лихвения калкулатор на НАП“) е 326,70 лева или обща сума 2664,84 лева.

Така, разликата в часовете отработен труд след приравняването им по Наредбата е 197 часа. Положените часове нощен труд не са преобразувани в дневен. Разликата от преизчислението е 197 часа за 2338,14 лева. Върху тази сума вещото лице е изчислило законни лихви в размер на 326,70 лева.

Вещото лице по ССчЕ дава заключение, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“ за ищеца А. А. Д. е 2755,70 лв. Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до м. юли 2022 год. е 326,70 лв. Положения нощен труд по време на официалните празници за периода възлиза на 160 часа. Законните лихви върху тази сума са за 61,85 лева. Общо размерът на законната лихва върху неначислените и неизплатените 2 допълнителни възнаграждения за положен нощен труд за период от 10.12.2019г. до 11.07.2022г. е в размер на 388,55 лв.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда. В ал.2 на чл.9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В разпоредбата на чл.176 от ЗМВР е установено, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.

187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. Приета е нова ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.

Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Същото следва да е относимо и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.

Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Предвид тези разпоредби, съдът намира, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при 3 сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.

Или, положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143.

При това, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице относно размера на дължимото възнаграждение. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи, би довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи също, че съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Изхождайки от изложените по- горе доводи, съдът намира, че исковете подлежат на уважаване съобразно приетото по делото заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза и исковете да се уважат. Съгласно методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като според заключението по ССчЕ общия размер на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период на ищеца е 2 755,70 лева, а лихвата е изчислена в размер на 388,55 лева. По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. В посочения размер следва да се уважат претенциите на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането.