Решение № 23 от 15.07.2021, Районен съд - Момчилград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Момчилград , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20215150200107 по описа за 2021 година

Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на „******" ЕООДс.Карамфил, общ.Момчилград, ЕИК; ******, представлявано от управителя Б. Х. Х., против Наказателно постановление № 09-002574 от 19.05.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-Кърджали, с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.415 „в“ ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.160 ал.1 от КТ.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно и необосновано, като заявява, че не допуснал посоченото административно нарушение. Иска от съда да отмени изцяло НП,и претендира разноски. В съдебно заседание не се представлява, като от адв.Н.М. е постъпило писмено становище- молба, с която поддържа искането, и алтернативно предлага да се намали размера на наложеното административно наказание при условията на чл.415 „в" от КТ- от 1 500 лева на 100 лева.

Ответникът по жалбата - Дирекция "Инспекция по труда"-град Кърджали, чрез процесуалният си представител- юк.К., изразява становище за законосъобразност на наказателното постановление. При извършената проверка в обекта се установило, че работодателят е допуснал визираното нарушение, като едностранно, без искане от работника, е разрешил на същият неплатен отпуски съответно не е начислил и не е изплатил дължимото му за съответният месец трудово възнаграждение. Посочва, че в хода на проверката, и до издаването на нак.постановление работодателят е представил писмени доказателства за начислено трудово възнаграждение, поради и което е прието, че е налице маловажност по смисъла на чл.415 „в" ал.1 от КТ, и наложено наказание „имуществена 1 санкция в размер на 300 лева. Иска от съда да потвърди изцяло НП, като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2021г. Свидетелите Е.Ю., Л.И. /актосъставител/ и Т.С. са извършили проверка на обект „Рехабилитация на улици- гр.Крумовград- 2-ри етап с подобект „рехабилитация на ул.Съединение- Крумовград"", изпълняван от дружеството-жалбоподател „******" ЕООД със седалище и адрес на управление-с.Карамфил, общ.Момчилград, ЕИК;

******, с управител Б. Х. Х., и по представени в ДИТ- Кърджали документи - трудово досие на работника ФАТМЕ А. Х., и документи за ползвани от същата платен и неплатен отпуск, ведомости за заплати за месеците ноември и декември 2020г., обяснения на работодателя /управителя на дружеството/, при което се установило, че дружествотожалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на §1т.1 от ДР на КТ, със Заповед № 9/ 01.11.2020г. на управителя, по своя инициатива е наложил ползването на неплатен отпуск от 41 дни /21дни- за ноември и 20дни- за декември/, след което ги вписал тези отпуски в ведомостите за заплатите за съответният месец на посоченото лице. Било установено, че лицето ФАТМЕ А. Х. е назначена с трудов договор на длъжността „общ работник", както и че същата не е направила предварително искане за ползване на неплатен отпуск. Проверящите са констатирали, че не са представени документи, удостоверяващи искане от страна на работника на неплатен отпуск за горепосоченият период, като нарушението е било извършено на 01.11.2020г.

Проверката е приключила с Протокол за извършена проверка от 04.12.2020г., с който на дружеството са дадени задължителни предписания. Едно от предписанията е било това по т.5. а именно, дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател да начисли на работника ФАТМЕ А. Х. тр.възнаграждение за периодът от 01.11.2020г. до 31.12.2020г., което е било положение на престой, не по вина на работника- а именно; за м.ноември и м.декември 2020г. съгласно изискването на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ.

Даден е срок за изпълнение на това предписание на контролните органи- а именно до 01.03.2021г. Протоколът е бил връчен на управителя на дружеството.

На 25.02.2021г. в гр.Кърджали, Л.И.- гл.инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр.Кърджали, в присъствието на св.Е.Ю. и Т.С. /служители в ДИТ- Кърджали/, е съставила акт № 09-002574 за установяване на административно нарушение, на дружеството- жалбоподател, в който е описана горната фактическа обстановка, и за което посочили, че съставлява нарушение на изискванията на чл.160 ал.1 от КТ.

При съставянето на акта са били взети предвид представените като доказателстваПротокол за извършена проверка /съдържащ констатираните нарушения по време на извършената проверка и дадените предписания/; справка от ТР; трудов договор на 2 работника; приемателно- предавателен документ за представени документи; Заповеди на управителя на дружеството; обяснения от управителя на дружеството- 2 бр. ведомост за заплати на съответният месец, и други, от които е видно, че трудовото възнаграждение на работника не е било начислено и изплатено за м.ноември и декември 2020г., защото работодателя е приел, че дружеството е в престой и работниците /в т.ч. и работникът по настоящото обжалвано нак.постановление/, са в неплатен отпуск, без да има тяхно искане.

АУАН е бил връчен на управителя на дружеството, който е отказал да го получи на 25.02.2021г., и което е удостоверено със подписа на един свидетел- А. С.

Въз основа на посочения по-горе акт, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Кърджали е издал Наказателно постановление № 09-002574 от 19.05.2021г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда”- Кърджали, в което е описана горната фактическа обстановка, и с което на осн.чл.416 ал.5 вр.чл.415 „в" ал.1 от Кодекса на труда, на дружеството е било наложено административно наказание- "имуществена санкция" в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.160 ал.1 от КТ. Постановлението е било връчено на 16.04.2021г.- което се установява с известие за доставка.

От това постановление е видно, че АНО е взел предвид допълнително представени от работодателя писмени доказателства, и е приел, че е налице маловажност по смисъла на чл.415 „в" а.1 от КТ, и е приложил санкцията, която е предвидена в тази норма за допуснатото нарушение на чл.160 ал.1 от КТ. Допълнително представените документи на 19.04.2021г. в ДИТ документи са следните- обновена ведомост за заплати за м.ноември м.декември 2020г.. от които е видно, че работодателя е заплатил дължимото на работника заплати за посоченият период.

В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителят Л.И., и свидетелите по съставянето на акта- Ел.Ю. и Т.С., които в своите показания потвърждават горните обстоятелства. Актосъставителката сочи, че към настоящият момент и преди влизането на нак.постановление в сила установените нарушения са отстранени, като дадените препоръки са били изпълнени.

От приложените към делото доказателства се установява, че действително при извършената в обекта проверка било констатирано, че на работника ФАТМЕ А. Х. не е било начислено и изплатено тр.възнаграждение за периода от 01.11.2020г. до 31.12.2020г., което е било положение на престой, не по вина на работника, съгласно изискването на чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ, както и че работодателят в разрез с нормата на чл.160 ал.1 от КТ, където се предвижда, че по искане на работника, съответният работодател може да разреши на работника неплатен отпуск, е наложил такава, а не по делото не се установи визираният по-горе работник да е поискал така отпуска. С протокола е бил даден срок за изпълнение на това предписание на контролните органи- а именно до 01.03.2021г.

Установено е също така, че в този период предприятието на дружеството е било в престой по разпореждане на управителя на същото, и който също така е разпоредил и работниците да са в неплатен отпуск, като не се установи да има предварително искане от тяхна страна за такъв вил отпуск. В по-късен период дадените препоръки /за начисляване и изплащане на заплата за съответният период/ са били изпълнени- в тази насока са допълнително представените и обсъдени по-горе писмени доказателства.

3

Предвид изложеното съдът приема, че е налице налице извършено нарушение на изискванията на чл.160 ал.1 от КТ /а и по чл.128 т.1 вр.чл.267 ал.1 от КТ/, където е посочено, че работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа; и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. В нормата на чл.160 ал.1 от КТ се предвижда, че по искане на работника, съответният работодател може да разреши на работника неплатен отпуск, като по делото не се установи визираният по-горе работник да е поискал така отпуска, и тъй като видно от и от самото наименование на отпуската, за този период на работника не са заплаща съответно трудово възнаграждение.

Посочените по- горе писмени и гласни доказателства водят до извода, че дадените препоръки за начисляване на дължимото възнаграждение за посоченият период, са били изпълнени и по този начин, макар и с закъснение, работодателят е изпълнил своето основно задължение да заплати престацията за положеният труд. И тъй като дружествотожалбоподател, като работодател не е изпълнило своите задължения в срока, когато същите са възникнали и които са заложени в разпоредбата на чл.128 от КТ- да начисли/заплати уговореното възнаграждение в срок, е допуснало извършването на административно нарушение- а именно нарушение на трудовото законодателство, и респ. работодателя по своя инициатива е задължил работника да ползва неплатен отпуск за посоченият период, без да има искане за така неплатена отпуска от същият, така, било санкционирано със налагането на административно наказание- „имуществена санкция" в размер на 300 лева по чл.415 „в" ал.1 от КТ за нарушение на нормата на чл.160 ал.1 от КТ.

Сиреч, съдът приема, че наказващият орган, съобразявайки се наличните доказателства е намерил, че нарушението е извършено, и на основание чл.416 ал.5 от КТ е издал атакуваното НП- като нарушение на трудовото законодателство- на изискването на чл.160 ал.1 от КТ- да разреши неплатен отпуск само при наличие на искане от страна на работника. Това нарушение неминуемо влече след себе си и следващото нарушение- за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в уговорените срокове. По делото безспорно се установи, че работникът няма подадено искане за ползване на неплатена отпуска за посоченият период, както и не носи отговорност за престоя в дейността на предприятието /на дружеството- жалбоподател/, и поради това и съгласно изискването на чл.267 ал.1 от КТ той има право на трудово възнаграждение. Предвид горното съдът приема, че е допуснато нарушение на нормите на чл.160 ал.1 от КТ, като в същото време се установи, че към настоящият момент това нарушение е отстранено, чрез отстраняване на последиците от същото /които са свързани с плащането на трудово възнаграждение/, т.к. работодателят е изпълнил дадените му препоръки да начисли трудово възнаграждение за престоя в дейността на предприятието, който престой не е по вина на работника, и който престой съвпада с периода на разрешена на същият неплатена отпуска, която не е поискана, затова и последният има право на съответното тр.възнаграждение. Сиреч, допуснатото нарушение е отстранено- на работника е било заплатено съответстващото възнаграждение, и последиците от нарушението по чл.160 ал.1 от КТ са отстранени. В тази насока са налице гласни и писмени доказателства, като с оглед характера на делото и качеството на лицето, от което гласните изхождат, съдът ги възприема като достоверни и обективни. Наложеното наказание е по реда на чл.415 „в" ал.1 от НК- нарушението е отстранено преди издаването на 4 нак.постановление и от същото не са протекли неблагоприятни за работника последици.